Определение № 2966 от 14.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1292/2024 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“,сед. и адрес на управление: Гърция, [населено място], вписано в Общия търговски регистър с № 003546201000 против решение № 93/12.02.2024 г. по в.т.д. № 807/2023 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 260944/10.06.2021 г. по т.д. № 1051/2020 г. на СГС, ТО, VI-21 с. е постановил друго: 1/ за обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), апортна вноска, извършена от „Стърлинг Пропъртис България” ЕООД в капитала на „Плаза Уест 2” АД, вписан в ТР при АВ на 02.02.2015 г., представляваща 55 бр. самостоятелни обекти в сграда и 67 % ид.ч. от ПИ, в който същата е построена; 2/ за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), на Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015 г., учреден от „Плаза Уест 2” АД в полза на „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК” (с настоящо наименование „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ”), вписан в ЦРОЗ под № 2015101501829, на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 649, ал. 1 ТЗ и 2/ за осъждане на „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНТИ ПЕРИУСИЯ“, вписано в Общия търговски регистър под № 003546201000, да върне в масата на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), сумата 6 802 624,94 лв., получена в качеството на заложен кредитор на отпаднало основание – обявен за недействителен Договор за залог на търговско предприятие от 06.10.2015г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на иска – 09.06.2020 г. до окончателното изплащане на осн. чл. 649, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Касаторът поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, евентуалност същото решение е неправилно. Счита, че дадените от предходния състав на ВКС по реда на чл.294, ал.1 вр.чл.293, ал.3 ГПК указания относно допустимостта на предявените отменителни искове противоречат на ТР № 5/2013 г. и ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС /исковете по чл.135 ЗЗД следва да се предявяват срещу цялата поредица от сделки и преди всичко задължително срещу последния приобретател/. Следва да се съобрази, че атакуваните сделки – апорт на надвижим имот и особен залог на търговското предприятие на дружеството, в което са апортирани имотите, са последвани от публична продан на същите имоти и по настоящем са притежание на трето за оспорените сделки и за висящия правен спор лице. Съответно способът им за придобиване – публична продан в рамките на индивидуално принудително изпълнение, не е предмет на висящия спор, а и срещу това придобиване иск по чл.135 ЗЗД е недопустим. Поради което касторът заключава, че след като имотите към датата на предявяване на иска не се намират в патримонима на никой от ответниците, то те не могат да бъдат върнати в масата на несъстоятелността и за ищецът липсва правен интерес от предявяване на искове по чл.135 ЗЗД. Положителното решение по тях няма действие по отношение на извършената вече публична продан, поради което полученото от взискателите въз основа на направеното от ЧСИ разпределение на заплатената от купувача сума, е на законно основание и е недопустимо то да е предмет на осъдителен иск по чл.649, ал.2 ТЗ. По отношение оплакването за неправилност на въззивното решение касаторът посочва, че САС не е обсъдил всички релевантни доводи и доказателства по делото, поради което необосновани и в нарушение на материалния закон са изводите му за увреждане на кредиторите на несъстоятелния длъжник в резултат от атакуваните сделки и за свързаност на лицата, които са ги извършили. Иска се обезсилване на решението на САС в обжалваната част, евент. отмяната му като неправилно и отхвърляне на предявените искове по чл.135 ЗЗД и чл.649, ал.2 ТЗ. Касаторът счита, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 2 и ал.2, пр. 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касацията – синдикът на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н) и „Уест Солюшън „ЕООД са подали писмен отговори, в които се оспорва основателността на касационната жалба и наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Ответниците по касацията „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н) и „Плаза Уест 2“АД не са подали писмени отговори. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Кaсационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че произнасянето му е в хипотеза след връщане на делото от ВКС. С решение № 50080/05.10.2023 г. по т.д. № 984/ 2022 г. на ВКС, I т.о. е отменено решение № 783/ 17. 12. 2021 г. по в.т. д. № 979/ 2021 г. на САС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на САС, като касационната инстанция изрично е дала указания, че е налице правен интерес от предявяване на искове по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ и по чл.649, ал.2 ТЗ вр. чл.55, ал.1 пр.3 ЗЗД. По основателността на исковете с правно осн. чл.135, ал.1 ЗЗД въззивният съд е счел, че извършените сделки апорт от страна на несъстоятелния длъжник на негови собствени недвижими имоти в новоучредено дружество „Плаза Уест 2“АД и след това сключване на договор за особен залог върху търговско предприятие на „Плаза Уест 2“АД в полза на заложния кредитор „НБГ ПАНГЕЯ РЕИК” (с настоящо наименование „ПРОДЕА АНОНИМИ ЕТЕРИЯ ЕПЕНДИСЕОН СЕ АКИНИТИ ПЕРИУСИЯ“), увреждат кредиторите на несъстоятелността на „СТЪРЛИНГ ПРОПЪРТИС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД (н), тъй като с тях се осуетява и затруднява осъществяването на правата на кредиторите. Апортът има отчуждителен ефект и с извършването му имотите са излезли от патримониума на несъстоятелното дружество, което лишава кредиторите на последното от ликвиден актив, а стойността на придобитите от него акции зависи от динамични величини – имущественото състояние на длъжника и неговата търговска дейност. САС е констатирал, че с процесния апорт несъстоятелния длъжник се е разпоредил с цялото си имущество. По отношение на особения залог от 06.10.2015 г. въззивната инстанция е посочила, че в полза на касатора като заложен кредитор е възникнало предимство – право да се удовлетвори извън рамките на производството по несъстоятелност, преди всички останали кредитори на несъстоятелността, които качество и възможност не са съществували към определената начална дата на несъстоятелността /29.04.2014 г./ и са възникнали след нея, поради което и сделката уврежда кредиторите на несъстоятелността. Обстоятелствата дали заложния кредитор е вписал пристъпване към изпълнение или не, подновено ли е вписването ли не, според САС са ирелевантни за спора, поради което и не е споделил възраженията на касатора в тази насока. Допълнително са били изложени съображения, че именно наличието на вписан особен залог е довело до конституиране на касатора като присъединен взискател по образуваното от банка изпълнително производство, в рамките на което е била извършена публична продан на процесните недвижими имоти /ипотекирани от „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД преди началната дата на неплатежоспособността му в полза на банката за обезпечаване изпълнението на чужди задължения/. Така вместо след продажба на имуществото и удовлетворяване на ипотекарния кредитор останалата сума да отиде за попълване масата на несъстоятелността на длъжника тя е била получена от касатора в резултат на придобитата по силата учредения особен залог за него привилегия. По отношение на елемента „знание за увреждането“, релевантен с оглед фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е изложил следните аргументи: По отношение на апорта е приел, че същият е извършен след началата дата на неплатежоспособност 29.04.2014 г., когато финансовите затруднения на длъжника са били с траен и необратим характер. Приложил е на осн. чл.649, ал.4 ТЗ вр.чл.135, ал.2 ЗЗД нормата на пар.1, ал.1, т.3 и 5 ДР на ТЗ, предвид установеното участие на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД в капитала на „Плаза Уест 2“АД с 1 780 805 бр. акции, като само една акция е била записана от друго лице. По отношение на учредения особен залог въззивната инстанция е счела, че залогодателят и заложният кредитор са свързани лица съобразано пар.1, ал.1, т.3 и ал.2 ДР на ТЗ. Към датата на сделката Аристотилис Каритинос е бил член на СД на „Плаза Уест 2“АД и изпълнителен директор на заложния кредитор. Изводът на САС за изпълнение на всички елементи от фактическия състав на чл.135, ал.1 ЗЗД по отношение на атакуваните сделки е обусловил заключение за уважаването на отменителните искове. По отношение на иска с правно осн. чл.649, ал.2 ТЗ апелативният съд е посочил, че оспорените процесни сделки в тяхното последователно осъществяване са довели до създаване на привилегия за заложения кредитор и получаване от него на част от събраната при публичната продан сума. С признаването за относително недействителни на сделките по отношение на кредиторите на несъстоятелността отпада основанието, на което е възникнала привилегията в полза на касатора и основанието му да участва в индивидуалното изпълнение, респ. да получи разпределената му сума и тя ще следва да се върне в масата на несъстоятелността. За неоснователни са били счетени възраженията на касатора, че получената от него сума следва да бъде върната на ЧСИ. Съображенията са, че сумата не е изляза от патримониума на съдебния изпълнител, събрана е в рамките на осъществено принудително производство и вместо да постъпи в масата на несъстоятелността с нея се е облагодетелствал заложният кредитор. Поради което е уважил и иска по чл.649, ал.2 ТЗ. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът формулира следните правни въпроси: 1.1/Длъжен ли е въззивният съд да се съобрази с дадените му в отменителното решение на състав на ВКС указания, ако тези указания са в противоречие със задължителна практика на ВКС, обективирана в ТР, задължителни за всички съдилища?; 1.2/ Приложими ли са постановките на ТР № 5/2012г. / касае се за фактическа грешка, като се има предвид приложеното от кастора ТР № 5/2013 г./ и ТР № 2/2017 г. относно допустимостта на исковете по чл.135 ЗЗД при поредица от сделки с имота, когато искът е предявен като такъв по чл.649, ал.1 ТЗ в контекста на открито производство по несъстоятелност на длъжника, включително когато придобиването на имота от последния приобретател е в публична продан по частно изпълнително дело /индивидуално изпълнително производство/ извън производството по несъстоятелност на длъжника?; 2.1/ При уважаването на иск по чл.135 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ относно сделка/действия с имот, признатата от закона правна последица предвижда ли и на какво конкретно правно основание възможност, различна от попълването на масата на несъстоятелността с имота, обект на оспорената с иска сделка, който имот да бъде осребрен в производството по несъстоятелност и в полза на всички кредитори на несъстоятелността?; 2.2/ С уважаването на отменителния иск по чл. 135 ЗЗД във вр. с чл.649, ал.1 ТЗ относно сделка/действия с имот, възможно ли е обусловеният осъдителен иск по чл.649, ал.2 ТЗ да има за последица внасянето в масата на несъстоятелността на суми, получени от кредитор на валидно правно основание – публична продан по частно принудително изпълнение /индивидуално принудително изпълнение/, което правно основание не е и не може да бъде оспорено с обуславящия отменителен иск по чл.135 ЗЗД вр. чл.649, ал.1 ТЗ? 3/ При преценката дали подлежи на отмяна като относително недействителна конкретна сделка/действие, длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички твърдения и доводи на страната, касаещи момента на сключване на сделката/действието, включително да анализира дали към този момент сделките са били сключени с цел да се увредят другите кредитори на длъжника? Касаторът се позовава на хипотези недопустимост и очевидна неправилност, на осн. чл.280, ал.2, пр.2 и 3 ГПК. Въвежда по отношение на поставените правни въпроси следните допълнителни основания – по въпроси № 1.1 и № 1.2 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР № 5/2013г. и ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС, на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК; по въпрос №2.1 и № 2.2 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР № 5/2013г. и ТР 2/2017г. на ОСГТК на ВКС и противоречие с решение на КС по к.д. № 12/2013 г., на осн. чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК; по въпрос №3 се твърди противоречие със задължителна практика на ВКС по ТР № 1/2013г. и ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС и противоречие с решение на КС по к.д. № 12/2013 г., на осн. чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В допълнително изложение /постъпило в срока по чл.283 ГПК/ се поставят следните допълнителни правни въпроси: 4/ Вярно ли е, че само престацията/имущественото благо, получено от сделката, която е обявена за относително недействителна с уважаване на обуславящия иск по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД, срещу кредитор – ответник, може да бъде обект на обусловения осъдителен иск по чл.649, ал.2 ТЗ и само това имуществено благо или неговата равностойност, ако то е било отчуждено, подлежи на връщане от кредитора-ответник в масата на несъстоятелността на длъжника?; 5/ Ако обуславящият иск по чл.649, ал.1 ТЗ вр. чл.135 ЗЗД за относителна недействителност на залог на търговско предприятие на заложния длъжник /различен от несъстоятелния длъжник/ е уважен и в резултат на това за обезпечения кредитор е отпаднала привилегията му спрямо кредиторите на несъстоятелността, отпаднало ли е заедно с това и основанието, на което обезпеченият кредитор преди откриване на производството по несъстоятелност на длъжника е участвал в публичната продан на имущество на заложния длъжник и от тази осъществена преди откриване на производството по несъстоятелност публична продан е получил суми? По въпрос №4 се позовава на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК на противоречие с практика на ВКС: решения по гр.д. № 3415/2020 г. на ВКС, II г.о, по т.д. № 2907/2013 г. на ВКС, II т.о., по т.д.№ 801/2020 г. на ВКС, I т.о. и по т.д. № 1619/2022 г. на ВКС, I т.о., а по въпрос №5 – на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Настоящият състав на ВКС намира следното: Не е изпълнена хипотезата на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК във връзка с която се поставят въпроси №1.1 и № 1.2. ВКС намира, че не съществува вероятност въззивното решение да е недопустимо. Доводите на касатора насочват към извършване на проверка от страна на сезирания с настоящата касационна жалба състав на ВКС на правилността на решението по чл.293, ал.3 ГПК на предходния състав на ВКС, което като процедура е недопустимо по ГПК. Допустимостта на предявените искове е въпрос решен с влязлото в сила отменително решение на ВКС, указанията на който в този смисъл, на осн. чл.294, ал.1, изр.2 ГПК са задължителни за състава на САС при новото разглеждане на спора. Както е прието в решение № 18/22.07.2014 г. по т.д. № 25/2013 г. на ВКС, II т.о. при отмяна на въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд по-нататъшният ход на производството следва да започне от онова незаконосъобразно действие, което е послужило като основание за отмяна. Новият състав на въззивната инстанция не може наново да се произнася по допустимостта на първоинстанционното решение. Следва да се посочи и, че според разясненията по ТР №5/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС при предявяването на иск по чл.135 ЗЗД се касае за облигационен иск, който представлява средство за защита на кредитора в случай, че неговият длъжник предприема увреждащи действия, с които намалява имуществото си и/или затруднява удовлетворението от него - т.е. накърнява „общото обезпечение на кредитора” /чл.133 ЗЗД/. Целта на иска е да бъдат обявени за недействителни спрямо кредитора действията на длъжника, с които той го уврежда. Последиците от уважаването му се изразяват в това, че атакуваното действие - увреждащата сделка - остава действителна за страните по нея /прехвърлител и приобретател/, но се счита за недействителна /т.е. за нестанала/ по отношение на кредитора ищец – и той може да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, макар че то е преминало в патримониума на приобретателя. В цитираните ТР не е отречено, че увреждането на кредитора може да е в резултат както на действия, които пряко намаляват имуществото на длъжника, такива и на такива, които затрудняват удовлетворяването на кредитора. Следователно крайната цел на водене на иска по чл.135 ЗЗД е възможност за удовлетворяване на кредитора от цялото имущество на длъжника. Посочените ТР не разглеждат проблематиката на иска по чл.135 ТЗ като вид отменителен иск, наред с всички изброени в чл.649, ал.1 ТЗ. За разлика от общата хипотеза на чл.135 ЗЗД, предвидена за защита на индивидуален интерес на отделен кредитор, с включването на иска в категорията на отменителните искове по чл.649, ал.1 ТЗ, предявен във връзка с производството по несъстоятелност на длъжника, този иск разкрива особеностите на вида /като тези по чл.646, ал.2 ТЗ и чл.647 ТЗ/, към който е причислен и специфичните правни последици, към които те са насочени: касае се до конститутивен иск, който има за предмет обявяване за недействителни по отношение на всички кредитори на несъстоятелния длъжник на посочени сделки/действия. Правните последици на тези сделки/действия отпадат с обратна сила по отношение на кредиторите на несъстоятелността при уважаване на отменителния иск, като по силата на изрична законова регламентация, на осн. чл.649, ал.2 ТЗ положителното съдебно решение открива възможността чрез осъдителен иск несъстоятелният длъжник да иска връщане на даденото от него по атакуваните сделки от съконтрахента. Последователно в практиката на ВКС /решение по т.д. № 2907/2013 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 1619/2022 г. на ВКС, I т.о., решение по т.д. № 1954/ 2018 г. на ВКС, II т.о., определение по ч.т.д. № 317/2021 г. на ВКС, II т.о. и др./ е застъпено становище, че при уважаване на отменителните конститутивни искове правното положение, настъпило като последица от атакуваните сделки, се възстановява по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността в състоянието, което е било преди тяхното извършване и следователно всяка от страните дължи връщане на полученото на отпаднало основание - аргумент от чл.55, ал.1, предложение трето от ЗЗД. При положение, че подлежащата на връщане вещ, респ. вещното право върху нея не съществува, поради това, че получилият това право по отменената сделка междувременно я е отчуждил или изразходвал той дължи онова, от което се е възползвал - чл.57, ал.2, предложение последно от ЗЗД. Така напр. в разглежданите в посочените решения случаи, ако прехвърленото право на строеж не съществува към датата на предявяване на иска по чл. 647 ТЗ, тъй като същото е надлежно упражнено или прехвърленото вземане по цесията е погасено, поради изпълнение от длъжника /по цедираното вземане/ спрямо цесионера, то приобретателят по относително недействителната сделка ще дължи онова, от което се е възползвал - т.е. стойността на правото на строеж, от което се възползвал чрез упражняването му, респ. платеното от длъжника /по цедираното вземане/ на цесионера. Това притезателно право ще се осъществи посредством осъдителен иск за попълване на масата на несъстоятелността, който е обусловен от изхода по спора по отменителния иск. Именно от тук произтича и правният интерес от воденето на отменителен иск и такъв иск се явява допустим. Изложените по-горе разрешения в практиката на ВКС са относими към поставените въпроси № 2.1 и 2.2 относно възможността след успешно проведен иск по чл.135 ЗЗД да бъде попълнена масата на несъстоятелността, като чрез обусловения иск по чл.649, ал.2 ТЗ се поиска осъждане на съконтрахента да заплати равностойността на полученото от него по обявената по съдебен ред за относително недействителна сделка, ако към завеждане на иска то вече не се намира в патримониум на съконтрахента и способът, чрез който е излязло от имуществото на последния е валиден, а третото лице приобретател е добросъвестно. Във въззивното решение липсва извод за засягане правата на купувача на публичната продан, поради което не е налице и твърдяното нарушение на решение на КС по к.д. № 12/2013 г. в коментирания от касатора аспект. Следователно произнасянето на въззивния съд е в съответствие с така цитираната практика на ВКС и не противоречи на ТР № 5/2013 г. и ТР № 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Третият правен въпрос също не изпълнява изискванията към въведеното допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователен е доводът на касатора за неизпълнение на указанията по отменителното решение на ВКС, тъй като такива конкретно във връзка със сочените от страната писмени доказателства за преценка съществуващите в периода 2014 г. – 2015 г. отношения между несъстоятелния длъжник, заложния длъжник и заложния кредитор не са давани от предходния състав на ВКС. Твърдяната от касатора релевантност на горните доказателства и обстоятелства към процесната хипотеза на чл.135 ЗЗД не се установява. Увреждащият характер на атакуваните сделки не се предпоставя от мотивите, поради които страните са ги извършили, а от обективно настъпилите техни правни последици спрямо масата на несъстоятелността, която служи за справедливо удовлетворяване на всички кредитори на несъстоятелността по определен от закона ред. В тази връзка въззивният съд е анализирал правните последици на конкретните сделки. По първата оспорена сделка това е отчуждаването на цялото имущество на несъстоятелния длъжник чрез учредителен апорт в търговско дружество и степента на ефективност при насочване на изпълнение спрямо получените от него акции в новоучреденото дружество в сравнение с изпълнението спрямо процесните недвижими имоти, ако не бе извършен апорт. По втората оспорена сделка е констатирал създаването на привилегия в полза на заложния кредитор да получи удовлетворяване на вземането си спрямо трето лице чрез изпълнение спрямо имуществото на несъстоятелния длъжник извън производството по несъстоятелност, преди всички кредитори на несъстоятелността /именно поради тази привилегия, възникнала на основание оспорения договор за особен залог, заложният кредитор е конституиран като присъединен взискател в индивидуалното принудително изпълнение, на осн. чл.459, ал.2 ГПК и в това си качество е получил сума, разпределена от ЧСИ след извършена публична продан на имущество, което е и предмет на особения залог/. Ето защо произнасянето на САС по трети въпрос не противоречи на задължителната практика на ВКС ТР № 1/2013г. и ТР 1/2020г. на ОСГТК на ВКС /последното е и неотносимо към спора, доколкото касае хипотеза на нищожност на правни сделки и отделни клаузи в тях/. Последните два въпроса - № 4 и № 5 не обхващат в цялост произнасянето на въззивния съд. Уважаването на иска по чл.649, ал.2 ЗЗД /при недокрай точно формулиране на съждението/ е обосновано от крайния извод на САС, че макар публичната продан да е валидно основание за придобиване от купувача й на имущество, предмет на апорта и на особения залог, и правата на този купувач да не се засягат от уважените отменителни искове, последният съконтрахент по веригата от атакувани сделки, които в своята цялост увреждат кредиторите на несъстоятелността, дължи връщане в масата на несъстоятелността на полученото в резултат на реализираните си в индивидуалното принудително изпълнение права по обявения за относително недействителен особен залог. Т.е. това, от което се „е възползвал“, както приема практиката на ВКС в цитираните по-горе решение по т.д. № 2907/2013 г. на ВКС, II т.о., решение по т.д. № 1619/2022 г. на ВКС, I т.о., определение по ч.т.д. № 317/2021 г. на ВКС, II т.о. Хипотезата на „очевидна неправилност“ на осн. чл.280, ал.2, пр.3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. В настоящия случай оплакванията съвпадат с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, не се установят особено тежки пороци, а изискват проверка на доказателства и извършени процесуални действия. Видно от мотивите на въззивното решение друг взискател, освен заложният кредитор, който да е получил сума при разпределението в индивидуалното принудително изпълнение след удовлетворяване на ипотекарния кредитор-банка, няма. Следователно остатъкът от продажната цена, ако нямаше заложен кредитор, щеше да постъпи в патримониума на „Стърлинг Пропъртис България“ЕООД /н/, ипотекирало своите имоти за обезпечаване изпълнението на чужди задължения, и оттам в рамките на производството по несъстоятелност да се разпредели между кредиторите му. Поради това и САС е достигнал до извод, че договорът за особен залог има увреждащ кредиторите на несъстоятелността на посоченото дружество характер. Предвид горното настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част. Ответниците по касацията на са представили доказателства за извършени разноски за касационната инстанция. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо т.о.