Определение № 485 от 16.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2041/2020 г.

Подадена е касационна жалба от М. П. Б. вх.№ 2409 от 20.03.2020г. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд № 44 от 17.02.2020г. по гр.д.№ 665/2019г.

В касационната жалба се поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила. Във връзка с част от тези доводи са поставените правни въпроси в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК.

Ответниците П. Б. В., Б. В. С. и Г. Б. В. не са подали отговор на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключението на чл. 280 ал.1 ГПК предвид предмета на делото – иск за собственост.

С обжалваното решение Врачанският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд Мездра № 150 от 17.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 1676/2017 г., с което е уважен иска, предявен от П. Б. В., Б. В. С. и Г. Б. В. против М. П. Б. с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици по наследствено правоприемство на нива в м. „Р.“, с площ 7.009 дка, ІІІ категория, имот № .... с ЕКАТТЕ 35910; нива в м. „М.“, с площ 1.808 дка, ІV категория, имот № ..... с ЕКАТТЕ 35910; нива в м. „Б. садини“, с площ 3.654 дка, ІІІ категория, имот № ..... с ЕКАТТЕ 35910 и нива в м. „Зад к.“, с площ 6.134 дка, ІІІ категория, имот № ..... с ЕКАТТЕ 35910, всички в землището на [населено място] поле, общ. Р., като ответникът е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на имотите. Потвърдено и първоинстанционното решение, с което са уважени предявените евентуални обратни искове от М. П. Б. против подпомагащата го страна Г. В. И., първият от които с правно основание чл. 189, ал. 1, във вр. с чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на договора за продажба, сключен с нот.акт № ..... /2017 г. на нотариус с рег. № 614 на НК с предмет 29/60 ид.ч. от процесните имоти, както и иск за осъждане на продавачката да му заплати 5 000 лв.представляваща платената по договора покупна цена и сума в размер на 264,50 лв., представляваща разходи във връзка със сключване на договора и иск с правно основание чл. 92 ЗЗД за заплащане на неустойка размер на 10 000лв.

Въззивният съд е приел, че ищците се легитимират като собственици върху процесните имоти въз основа на договора за доброволна делба от 14.11.2003 г., сключен между З. Г. С. и В. Г. И. по силата на който процесните имоти са й предоставени в реален дял и въз основа на настъпило наследствено правоприемство след смъртта на З. Г. С.. Съдът се е мотивирал, че процесният договор за доброволна делба е с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 505/17.11.2003 г., условие за действителност по чл. 35 ал.1 ЗС като заверката е извършена от кмета на Кметство К. поле на 17.11.2003 г. и втора нотариална заверка рег. № 4812/20.11.2003 г. от съдия по вписванията при Районен съд – Мездра на 20.11.2003 г. Тази втора заверка съдът е приел за действителна поради изискването на чл. 83 ЗННД кметът на населеното място, което не е общински център да удостоверява само подписите на частни документи, които са едностранни актове и не подлежат на вписване. Съдията по вписванията при Районен съд – Мездра е бил компетентният орган да удостовери, че подписите под документа са на лицата, сключили договора, тъй като към момента на заверката в съдебния район на Районен съд – Мездра не е имало нотариус. Тази нотариална заверка представлява официален документ, който удостоверява спрямо всички с обвързваща доказателствена сила извършването на обективираното в него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото като издател лице, както и че последното е действало в посоченото в документа длъжностно качество. Това според съда го обвързва да приеме, че подписите върху договора за доброволна делба са положени от З. Г. С. и В. Г. И.. По довода във въззивната жалба, че истинността на подписите е оспорен и е открито производство по чл. 193 ГПК, но допуснатите доказателства са заличени, съдът е посочил, че при приемане на екземпляра от договора, който е вписан и на който на последната страница има заверка на подписите на договарящите от съдията по вписванията, ответникът е заявил становище в съдебното заседание същият да се приеме като доказателство, без да го оспори в тази му част.

Съдът е приел за основателен довода във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първата инстанция по приложението на чл. 193 ГПК във връзка с разпределяне на доказателствената тежест между страните при оспорване истинността на подписите на договора за доброволна делба и заличаване на допуснатите доказателства. Независимо от това въззивният съд е счел, че не дължи извършването на процесуални действия по отстраняване процесуалното нарушение на първата инстанция, тъй като искане във въззивната жалба за откриване на производство по чл. 193 ГПК по отношение на автентичността на подписите на страните по договора за доброволна делба не е направено, каквато възможност ответникът е имал на основание чл. 266, ал. 3 ГПК. Така, достигайки до изводите, които е направила първата инстанция като краен резултат, въззивният съд е потвърдил обжалваното решение както по главния иск, така и по обратните искове.

По основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение, намира следното:

От поставените от касаторите правни въпроси от първостепенно значение с оглед мотивите на въззивния съд за решаване на делото са следните, обобщени от касационната инстанция съобразно ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК:

1. Липсата на нотариус в даден съдебен район неподлежащ на доказване факт ли е или е факт, който на общо основание подлежи на доказване от страната, която черпи благоприятни правни последици от него и ако съдът се позовава на такъв отрицателен факт, длъжен ли е на основание чл. 155 ГПК да уведоми страните.

Въпросите са обуславящи за делото, защото въззивният съд е приел, че заверката на подписите на съделителите по договора за доброволна делба от съдия по вписванията е валидна след като е действал в район, в който няма нотариус и по силата на чл. 82 ал.1 ЗННД е имал право да изпълнява нотариални функции. По делото не са били представени доказателства за този факт, а съдът го е приел за безспорен. Същевременно в практиката на ВКС /решение № 204 от 12.01.2018г. по гр.д.№ 113/2017г. на ВКС I г.о./, се приема, че в случаите, при които осъществяването на дадени факти е служебно известно на съда, те трябва да бъдат съобщени на страните и да им се предостави възможност, в условията на състезателност, да възразят и посочат обстоятелства и доказателства във връзка с приетите за служебно известни факти. При тази практика, касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.

2. Ако в срока по чл. 193 ГПК страна по делото е оспорила истинността на документ пред първоинстанционния съд, той е открил производство по оспорването, но не е разпределил доказателствената тежест и дори е заличил допуснатата експертиза, длъжна ли е оспорващата страна да прави повторно искане за откриване на производство по чл. 193 ГПК при условие, че се е позовала на нарушение на процесуалните правила във въззивната жалба относно разпределяне на доказателствената тежест между страните

По този въпрос е налице основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие на приетото от съда, с т.2 на ТР 1/2013г. на ВК, ОСГК и ТК в което са дадени разяснения, че допуснатите от първата инстанция нарушения на процесуалните правила се отстраняват от въззивния съд при направено оплакване във въззивната жалба.

Останалите правни въпроси дублират доводите в касационната жалба и по тях ВКС ще се произнесе с решението по делото при разглеждането му по същество.

Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение