Определение № 50176 от 05.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 833/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение № 83/11.10.2021г. по гр.д.№303/21г. по описа на Апелативен съд Бургас, след частична отмяна на решение №183/26.05.2021г. по гр.д.№2647/20г. по описа на Окръжен съд Бургас, е осъдено Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ да заплати: 1/. на Н. Е. сумата 60 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея във връзка със смъртта на съпруга й Н. Е., загинал при ПТП на 11.06.18г., осъществено на територията на Република България, ведно със законна лихва за забава върху тази сума, считано от 29.08.19г., до окончателното й изплащане, както и да й заплати законна лихва за забава, върху изплатеното ѝ от НББАЗ на 11.05.2020г. обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие в размер на 90 000 лв. за периода от 29.08.2019 г. до 28.11.2019 г.; 2/. на А. Е., със съгласието на неговата майка Н. Е., сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта на баща му Н. Е., настъпила при същото ПТП, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.08.19г., до окончателното й изплащане, както и да му заплати законна лихва за забава върху изплатеното му от НББАЗ на 11.05.2020 г. в размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие, за периода от 29.08.2019 г. до 28.11.2019 г.; 3/. на Ю. Е., чрез неговата майка Н. Е. сумата 80 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от него вследствие смъртта на баща му Н. Е., настъпила при същото ПТП, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 29.08.19г., до окончателното й изплащане, както и да му заплати законна лихва за забава върху изплатеното му от НББАЗ на 11.05.2020 г. в размер на 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от същото застрахователно събитие, за периода от 29.08.2019 г. до 28.11.2019 г. Срещу така постановеното решение в частта, с която в полза на ищците са присъдени: 1/ законна лихва върху платените извънсъдебно от сдружението обезщетения за периода от 29.08.2019г. /датата,на която е подадено искането за плащане пред НББАЗ/ до 29.11.2019г. /датата, на която е изтекъл тримесечния срок за произнасяне на бюрото по претенциите и от която първоинстанционния съд е приел,че се дължи лихва за забава/ и 2/ законна лихва върху допълнително присъдените от втората инстанция обезщетения, считано от 29.08.2019г., е подадена касационна жалба от ответника по делото Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“. В същата е наведено оплакване за недопустимост на въззивното решение в първата му обжалвана част, обосновано с твърдения за произнасяне на съда свръхпетитум, тъй като във въззивната жалба липсва искане за отмяна на решението в тази му част. Решението в посочените му части е обжалвано и като неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и при липса на обоснованост. Във връзка с тези оплаквания в писменото изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че, присъждайки лихва за забава от датата на завеждане на извънсъдебната претенция /29.08.2019г./, вместо от датата на изтичането на тримесечния срок за произнасяне /29.11.2019г./,както се е произнесъл първоинстанционният съд, въззивната инстанция е разрешила по обуславящ изхода на спора в тази му част начин следните въпроси: 1. Произнесъл ли се е въззивният съд свръхпетитум по отношение на началната дата на дължимост на обезщетението за забава върху платените извънсъдебно главници, когато въззивната жалба не съдържа оплакване относно осъдителната част на решението на първоинстанционния съд и определената в нея начална дата на забава?; 2. Кой е началният момент, от който Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в качеството си на представително национално бюро дължи законна лихва при изплащане на присъдените суми на обезщетения?; 3.Задълженията на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България производни ли са от отговорността на деликвента?; 4.Отговорността на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ в случаите на настъпило застрахователно събитие на територията на Република България еквивалентна ли е на отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“? Като практика на ВКС, на която противоречи въззивното решение в обжалваната му част касаторът сочи решение №207/15.01.2016г. по търг.д.№3234/14г. на първо т.о. на ВКС. Освен това поддържа,че разрешаването на поставените въпроси от касационната инстанция би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280 ал.1 т.3 ГПК/. Ответниците Н. Е., А. Е. и Ю. Е. не са се възползвали от правото си на отговор на касационната жалба. Съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение, констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима. При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното: За да постанови решението си в обжалваната му от НББАЗ част, въззивният съд е приел, че лихвата за забава е дължима от датата на уведомяване на Бюрото с подаването на претенциите на ищците, която в случая е 29.08.2019г., а не от датата на деликта, както претендират ищците, нито от изтичането на тримесечния срок за произнасяне по претенцията - 29.11.2019г., както е определила първата инстанция.Посочил е,че за деликвента отговорността възниква от датата на непозволното увреждане и без покана, според общата разпоредба на чл.84 ал.3 ЗЗД, докато в случая отношенията между страните се уреждат от специалния закон – Кодекса на застраховането и визираната в него норма на чл.429 ал.2 и ал.3, към която препращат чл.493 ал.1 т.5 и чл.494 т.1 КЗ, натоварваща застрахователя /относимо и към НББАЗ/ със забавата на длъжника от по-ранния от двата момента – на уведомяването на застрахователя от застрахования или от предявяването на претенцията от увреденото лице. В подкрепа на тези си изводи въззивният съд се е позовал на съдебна практика на ВКС по т.д.№2273/18г. на второ т.о. на ВКС и по т.д.№2466/18г. на първо т.о. на ВКС. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съгласно чл.280 ал.1 ГПК и възприетото с т.1 от ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване на разпоредбата, до разглеждане по същество от касационната инстанция се допускат въззивни съдебни решения,в които се съдържат обуславящи крайния постигнат с тях резултат разрешения на въпроси, които касаторът, обосноваващ искането си жалбата му да бъде допусната и разгледана от ВКС, следва да посочи и формулира конкретно,тъй като с тях се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Служебно касационната инстанция може и е длъжна да допусне обжалването само в случаи на констатирана вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо. В случая основания за нищожност не се установяват от настоящия състав на ВКС. Не е налице и недопустимост нито в поддържаната от касатора хипотеза на произнасяне свръхпетитум, нито според останалите критерии за допустимост на съдебния акт. Видно от първоинстанционното решение, окръжният съд е постановил диспозитив, с който е отхвърлил претенцията на ищците за заплащане на законна лихва върху изплатените извънсъдебно от НББАЗ обезщетения за неимуществени вреди за периода от датата на деликта - 11.06.2018г., в който се включва и датата на сезиране на Бюрото с претенциите от ищците /29.08.2019г./ до датата на изтичането на законоустановения тримесечен срок за произнасяне на Бюрото – 29.11.2019г., от която дата е присъдил лихва за забава върху платеното обезщетение – до датата на плащане – 11.05.20г. С въззивната жалба ищците са посочили,че обжалват решението в отхвърлителните му части, като са поискали с петитума ѝ в тези му части то да бъде отменено. Тези обстоятелства налагат извод,че въззивната инстанция е била надлежно сезирана с искане за отмяна на първоинстанционното решение и в частта му относно периода на забавата преди 29.11.2019г., за който искането е отхвърлено, макар в обстоятелствената част на въззивната жалба да не са изложени конкретни съображения за неправилност на съдебния акт в тази му част. Поради това не може да бъде споделено становището на касатора,че въззивната инстанция се е произнесла в тази част свръхпетитум. Първият от поставените от касатора въпроси е свързан с оплакването за недопустимост, по което настоящият състав вече е изложил мотивите си за неоснователност. Останалите формулирани в изложението въпроси са релевантни за изхода на спора, тъй като се включват в предмета на делото и са разрешени от въззивния съд по обуславящ крайния резултат от делото начин. Не е налице първата допълнителна предпоставка, с която касаторът свързва въпросите – противоречие с практиката на ВКС /чл.280 ал.1 т.1 ГПК/. Цитираното от него решение №207/15.01.2016г. по търг.д.№3234/14г. е постановено при действието на разпоредбите на отменения Кодекс на застраховането /и конкретно при приложението на изричната му норма на чл.271 ал.5/, който е неприложим към разглеждания в настоящото производство случай, доколкото последиците от настъпилото при действието на новия Кодекс за застраховането /в сила от 01.01.2016г./ застрахователно събитие се уреждат именно от него. С новата уредба законодателят е възприел различно разрешение с включването в застрахователното обезщетение и на елементи като пропуснати ползи и лихви за забава, за която отговаря деликвента, като същевременно е лимитирал отговорността на застрахователя за последната с ал.3 на чл.429 КЗ, въвеждайки изискването за предявяване на претенцията най-напред пред застрахователя като абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска. Не може да бъде направен извод и за приложимост на втория,евентуално сочен допълнителен критерий за селектирането на касационната жалба – този по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съгласно дадените в т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Към настоящия момент практиката по приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането в сила от 01.01.2016г., касаещи отговорността на Сдружение НББАЗ, действащо в качеството му на представително национално бюро на застрахователите на територията на Република България е обобщена в решение №50102/20.10.2022г. по т.д.№1428/21г. на второ т.о. на ВКС. В мотивната част на цитираното по-горе решение на ВКС, с което са възприети безпротиворечивите разрешения в по-рано постановени решения по чл.290 ГПК на касационни състави /по т.д.№1191/21г. на първо т.о., по т.д.№2466/18г. на първо т.о. и по т.д.№122/2020г. на първо т.о. на ВКС/, изрично са дадени отговори на поставените от касатора в изложението му втори,трети и четвърти въпроси. При липса на разнопосочност във възприеманите от съдилищата към този момент разрешения, че отговорността на сдружението е еквивалентна на отговорността на застрахователя, доколкото изричната императивна препраща към чл.496 КЗ норма на чл.512 КЗ и не оставя място за тълкуване в обратен смисъл, касационната инстанция изрично е развила съображения, че НББАЗ е компетентно да урежда претенциите на пострадали лица, вместо чуждестранния застраховател и поради това отговаря в рамките на предвидената за застрахователя отговорност; последният /респ. НББАЗ/ е длъжен да покрие спрямо увреденото лице отговорността на деликвента, включително за забавата му, но не от датата на деликта, а от по-ранната от двете дати – от датата на уведомяването му от застрахования за настъпването на застрахователното събитие или от датата на предявяването на претенцията от увреденото лице /чл.429 ал.3 КЗ/; изтичането на тримесечния срок за произнасяне по претенцията, предвиден в чл.496 ал.1 КЗ е само предпоставка за ангажиране отговорността на застрахователя /респ. на НББАЗ/ за заплащане на лихва на основание собствената му забава. Постановеното от въззивния съд решение в обжалваната му от касатора пред настоящия състав част е изцяло в синхрон с така възприетите в практиката на касационната инстанция разрешения относно отговорността на сдружение НББАЗ за лихва. Наличието на такава е пречка за прилагане на допълнителния критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, който, освен вече изложеното, касаторът не е и обосновал съобразно дадените в тълкувателното решение задължителни указания. По изложените съображения следва да бъде постановен отказ за допускане на касационното обжалване на решението на БАС в частта му, предмет на касационната жалба. Така мотивиран, Върховен касационен съд Второ търговско отделение