Определение № 3498 от 03.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 446/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Е. Д. М., чрез адв. Ю. – служебен адвокат, срещу определение № 18839/25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 13002/2024 г. по описа на СГС, VI-ж състав, с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Д. М. срещу определение от 03.06.2024 г., постановено по гр. д. № 27529/2023 г. по описа на СРС, 51 състав, с което е върната исковата молба на жалбоподателя. В частната касационна жалба се поддържа довод за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на въззивното определение. Твърди се, че в обжалваното определение е посочено, че „твърденията са ненадлежни, а това обуславя недопустимост на процеса“. Релевира се възражение, че подобно основание за недопустимост на процеса не е предвидено в ГПК. Прави се искане за отмяна на определението като незаконосъобразно. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към частната касационна жалба се сочи, че са налице основанията на чл. 280, ал. 2 ГПК, тъй като определението е абстрактно, немотивирано и неясно, пример за очевидна неправилност. Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, подадена е от легитимирана страна срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав на ВКС взе предвид следното: С обжалвания акт въззивният съд е констатирал, че производството по делото е образувано пред СРС по предявен от Е. Д. М. против Прокуратура на Република България иск за заплащане на обезщетение за вреди, причинени от противоправно поведение на служители на ответника, свързано с повдигнатото срещу него обвинение по пр. пр. № 431/2013 г. Въззивният състав е приел, че в изпълнение на дадени от съда указания ищецът е подал уточнителна молба от 27.11.2023 г., в която е заявил, че противоправното поведение на ответника се изразява в „посочване на неверни обстоятелства в обвинителния акт“, а именно - че в отделно производство били отделени материалите за други две неизвестни лица, участвали заедно с ищеца в извършване на престъплението, но такова друго производство не било образувано и срещу тези лица не било проведено разследване. Съдебният състав е посочил, че ищецът е заявил, че това поведение го препятствало да се защити срещу твърдението, че престъплението било извършено в съучастие с тях. Съдът е установил, че в молбата ищецът е уточнил, че в производството, образувано въз основа на неверния обвинителен акт, бил постановен краен съдебен акт по кнохд № 1018/2019 г. на ВКС, III НО. При приетите за установени факти, въззивният съд е приел от правна страна, че от направените от ищеца уточнения може да се заключи, че същият претендира обезщетение за вреди от 1) посочването на неверни обстоятелства в обвинителен акт срещу него и 2) от непровеждането на разследване относно други лица, с които се твърди същият да е извършил престъпление в съучастие. Отбелязал е, че верността на посочените в обвинителния акт твърдения е проверима в хода на съдебното производство, образувано въз основа на повдигнатото с него обвинение, и не може да бъде изследвана в гражданско производство, образувано за обезщетение за вреди от неверните обстоятелства. Допълнил е, че в случая образуваното наказателно производство е завършило с влязъл в сила съдебен акт, който обвързва всички с приетите в него фактически констатации, а това прави ирелевантно наличието на неверни обстоятелства в обвинителния акт, доколкото този акт има само сезираща функция и осъждането на ищеца произтича от приетите от съда за верни обстоятелства. В заключение е направил извод, че предявеният иск е недопустим поради ненадлежни твърдения и правилно исковата молба е върната. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК вр. с чл. 280 ГПК определенията на въззивните съдилища подлежат на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на чл. 280 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Четвърто Гражданско отделение, приема, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на определението, поради следните съображения: Както в частната касационна жалба, така и в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи единствено основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК. Определението на въззивния състав не е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна жалба и без да е имало процесуални пречки за разглеждането на тази жалба. Определението на въззивния състав не е и очевидно неправилно. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда „prima facie“ - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен съдебен акт. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен „contra legem“ до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз (в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК). Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен „extra legem“, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Направеното в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК твърдение на жалбоподателя не сочи на неправилно приложение на императивна разпоредба от страна на въззивния съд, нито пък на това, че същият е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл, нито пък, че спорът е разрешен въз основа на несъществуващ или отменен закон. За да постави обжалваното определение, въззивният съд е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. Релевираното от жалбоподателя възражение за липсата на основание за недопустимост на иска, съобразно употребения от въззивния съд израз не води до очевидна неправилност на обжалвания акт. Макар и с не особено прецизен изказ, въззивният съд е направил извод, че с оглед изложените от ищеца както в исковата молба, така и в молбата уточнения предявеният иск е недопустим. Именно този негов правен извод е релевантен по делото, а не употребените изрази. Жалбоподателят обаче не е формулирал правен въпрос във връзка с решаващия извод на въззивния съд. Върховният касационен съд може само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес няма правомощията да извежда и формулира въпроса въз основа на твърденията в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на определение № 18839/25.11.2024 г. по в. ч. гр. д. № 13002/2024 г. по описа на СГС, VI - ж състав. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,