Определение № 66 от 26.01.2016 г. на ВКС по т. д. № 2290/2013 г.

Производството е образувано по касационна жалба на В. Х. Л. и Х. К. Л. против решение № 39/08.02.2013 год. по гр.д.№ 547/2012 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е отменено решение № 320/19.07.2012 год. по гр.д.№ 142/ 2012 год. на Плевенски окръжен съд, в отхвърлителните му части и с постановеното от въззивния съд по същество са изцяло уважени / а не само относно 1/2 ид. част от собствеността върху имота - предмет на разпоредителната сделка, припадаща се на длъжника К. Л., предвид придобиването му в съпружеска имуществена общност / предявените от кредитора [фирма] субективно пасивно съединени искове срещу ответниците К. Л.,В. Л. и Х. Л.,с правно основание чл.135 ал.1 ЗЗД.Касаторите оспорват правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и като необосновано,като в изложението по чл. 284 ал.3 ГПК обосновават правен въпрос свързан с обхвата на прогласимата при предпоставките на чл.135 ал.1 ЗЗД недействителност,в обезпечение на задължение на единия съпруг спрямо ищеца – кредитор,по отношение на имот,придобит в съпружеска имуществена общност,с който е извършено разпореждане,увреждащо кредитора. Ответната страна - [фирма] - оспорва касационната жалба, вкл.обосноваването на основание за допустимост на касационното обжалване,цитирайки съдебна практика в подкрепа на извода за прогласяване изцяло разпоредителната сделка с имот СИО за недействителна, по иск на кредитор,с правно основание чл. 135 ал.1 ЗЗД,за личен дълг на единия съпруг. Върховен касационен съд,Търговска колегия,първо търговско отделение установи,че касационната жалба е депозирана в срока по чл.283 ГПК,от легитимирани за подаването й страни и е насочена срещу валидно и допустимо,подлежащо на касационен контрол въззивно решение. С определение № 358 / 22.11.2013 год. производството е спряно до постановяването на решение по тълкувателно дело № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС – предвид значение на отговора по въпроса по п.1 от същото за отговора на поставения в обосноваване на касационното обжалване идентичен по смисъл правен въпрос - „ Може ли за личен дълг на единия съпруг да бъде обявена за недействителна по реда на чл.135 ЗЗД цялата разпоредителна сделка, извършена с имот,в режим на СИО ? „. За да се произнесе настоящият състав съобрази следното: Касационната жалба е основана на изричен довод за неправилност на въззивното решение,поради противоречие с материалния закон – чл.135 ал.1 ЗЗД,предвид прогласяването на дарствената между съпрузите К. и В. Л. от една страна и техния син - Х. Л., от друга,сделка с недвижим имот,придобит в СИО от първите двама за недействителна изцяло, независимо от легитимацията на ищеца – кредитор като такъв само по отношение съпруга К. Л..Следователно формулирания в изложението по чл.280 ал.1 ГПК въпрос удовлетворява изискването за правен, съгласно т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/2009 год..Същият е обоснован с наличието на образувано и висящо тълк. дело № 5/2013 год. на ОСГТК на ВКС,предвид констатирано противоречие в задължителната за въззивна инстанция съдебна практика в отговор на идентичен въпрос.С дадения в п.1 от тълкувателно решение № 5 / 29.12.2014 год. по тълк.дело № 5 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС отговор се удовлетворява и допълнителния селективен критерий за допускане на касационното обжалване,в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като даденото от въззивния съд разрешение му противоречи. Водим от горното,Върховен касационен съд,Търговска колегия, първо търговско отделение