Определение № 1116 от 28.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 731/2010 г.

Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от М.О. против решение № 3/08.01.2010 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по въззивно гр.д. № 836/2009 г. Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК. Излагат се съображения за необоснованост и противоречие с материалния закон. Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните, като насрещната страна Н. Н. Д. е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на жалбата. Представено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което е изпълнено и изискването на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. По заявените основания за допускане на касационното обжалване – чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното: Поставеният материалноправен въпрос дали възнаграждението за стимулиране продължителността на летателната дейност на летателния състав /парашутисти/ след придобиване право на пенсия, предвидена в Инструкция на министъра на отбраната от 07.08.1995г., се включва в брутното трудово възнаграждение, което служи за база при определяне на обезщетенията по чл. 255, ал. 2 и чл. 237, ал. 1 ЗОВСРБ, е от значение за постановения по делото резултат. Въззивният съд по спора е дал положителен отговор и е уважил претенцията на Н. Д. Представените от касатора съдебни решения, постановени от състави на Пловдивския окръжен съд и Пловдивския апелативен съд нямат указание да са влезли в сила, поради което и не могат да послужат като доказателство за противоречива съдебна практика. Решенията, представени от ответника по касация са постановени по административноправен спор от административни съдилища и касаят валидност на заповеди на командира на поделение 32990, гр. Пловдив, поради което и както е разяснено в ТР 1-2009 –ОСГТК ВКС също не са относими към хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. ТР № 1-2001-ВКС няма отношение към повдигнатия правен проблем и с него не може да се обоснове допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Посочената хипотеза, обаче е налице, защото обжалваният съдебен акт противоречи на разрешението, дадено от Върховния касационен съд по същия въпрос по реда на чл. 291, т. 1 ГПК по гр.д. № 1246 /2009 г. на ІV ГО. Мотивиран от горното, съдебният състав