Определение № 60448 от 14.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3040/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на адв. М. Д., като пълномощник на К. К. Д., срещу въззивно решение № IV-29, постановено на 28.04.2021 г. по в. гр. д. № 333/2021 г. по описа на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение за признаване за установено по предявения от Д. Н. Т. срещу К. К. Д. иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът е собственик на следния недвижим имот: 850/1551 кв. м. ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на [населено място], [община], заедно с построените в него жилищна и стопанска сгради, и за осъждане на ответника да му предаде владението върху гореописания имот. В изложението към подадената касационна жалба на първо място са изложени доводи за недопустимост на обжалваното въззивно решение. Поддържа се, че са налице и основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „длъжен ли е въззивният съд да се произнесе по наведените в жалбата възражения“; 2. „длъжен ли е съдът да изложи собствени мотиви“; сочи се противоречие с решение № 88/03.06.2021 г. по гр. д. № 2747/2020 г. на ВКС, трето г. о. и решение № 80/02.06.2020 г. по гр. д. № 4031/2019 г. на ВКС, четвърто г. о.; 3. „необходимо ли е обезщетението, предвидено в пар. 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ, да е определено по размер“; 4. „какво е действието на дворищнорегулационен план след изтичане на сроковете за прилагането му“; 5. „кой има интерес да се позове на нормата на пар. 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ - само лицето, което има право на обезщетение или всеки, включително лицето, задължено за заплащане на обезщетение“; 6. „необходим ли е изричен акт за определяне на обезщетение“. По процесуалноправните въпроси се поддържа основанието чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Сочи се, че въпросите от трети до шести включително са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа се и основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК – очевидна неправилност. Ответникът по касационна жалба е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК. При проверка по допускането на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявен от Д. Н. Т. срещу К. К. Д. иск за ревандикация на процесния имот. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът се легитимира като собственик на основание договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 45/25.03.2011 г. Ответникът е оспорил иска с твърдението, че договорът за покупко-продажба е нищожен, тъй като има невъзможен предмет, сключен е в противоречие със закона – пар. 6, ал. 5 от ПР на ЗУТ и чл. 200, ал. 1 ЗУТ, както и поради непредставянето на удостоверение за търпимост на сградите. По делото се установява, че с нотариален акт № 45/25.03.2011 г. ищецът е закупил от И. В. И. 850/1551 кв. м. ид. ч. от дворно място, съставляващо УПИ * в кв.10 по плана на [населено място], идентичен с п. * в кв.17 по предходния план, заедно със сградите. Продавачът се е легитимирал като собственик с нотариален акт № 43/24.03.2011 г., с който е закупил имота от ответника К. К. Д.. Същият е притежавал право на собственост на основание договор за прехвърляне на недвижим имот, срещу задължение за гледане и издръжка от 1990 г. С влязло в сила на 19.02.2019 г. решение по гр. д. № 7353/2016 г. на Бургаския районен съд са отхвърлени предявените от К. Д. срещу И. И. и Д. Т. искове за прогласяване нищожността на договорите за покупко-продажба, сключени с нотариален акт № 43/24.03.2011 г. и нотариален акт № 45/25.03.2011 г., поради заобикаляне на закона и поради привидност. Отхвърлен е и иска на К. Д. срещу И. И. за унищожаване на сключения между тях с нотариален акт № 43/24.03.2011 г. договор за покупко-продажба поради измама. Видно от мотивите на въззивното решение с влязло в сила решение е обявен за относително недействителен, на основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД, по отношение на кредитора „Качика“ ЕООД, договора за продажба между К. Д. и И. И. /налице е обвързваща сила на мотивите по отношение на установените спрямо другарите общи факти/, което също изключва възможността сделката да е нищожна. Не е спорно, че фактическата власт се упражнява от ответника, което обстоятелство е отделено като безспорно в доклада на първоинстанционния съд. Видно от изслушаната експертиза по плана от 1959 г. процесният имот съставлява парцел * в кв. 17. Към него са придадени 100 кв. м. от общинско място /нотариален акт от 1990 г./. По регулационния план от 30.03.2001 г., който е и действащ, парцел * е с различна конфигурация и площ. Налице е придаваема част от общински терен, като няма данни за уреждане на регулационни сметки. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че разпоредителната сделка е извършена само по отношение на притежаваните от продавача И. И. идеални части от имота. Обсъдени са възраженията за нищожност на договора за покупко-продажба, с който се легитимира ищецът. Възивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, като е изложил и собствени. По повод оплакванията в жалбата, свързани с приложението на плана и липсата на заплатено обезщетение в полза на общината, е посочил, че това задължение е възникнало в тежест на самия ответник. Съставът на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не се разкрива вероятност обжалваното решение да е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Предмет на иска за ревандикация е имотът, който ищецът е закупил с договор за покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 45/25.03.2011 г. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставените от касатора първи и втори процесуалноправни въпроси. Въззивният съд е обсъдил оплакванията във въззивната жалба, извършил е самостоятелна преценка на събраните доказателства и е обсъдил доводите, от значение за спорното право. Съдебният акт съдържа мотиви, отразяващи собствени фактически и правни изводи. Не се разкрива противоречие с приложената съдебна практика относно задълженията на въззивния съд. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване и по материалноправните въпроси, които не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Същите не са били и от значение за конкретния изход на спора. Липсата на доказателства за уреждане на регулационни сметки с общината, не може да доведе до различно заключение относно основателността на претенцията на ищеца. Цитираното решение № 109/08.04.2014 г. по гр. д. № 7365/2013 г. на ВКС, първо г. о., е постановено в делбено производство и не е относимо за настоящата хипотеза. По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Не се установява и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – по въпросите в изложението е налице трайна съдебна практика, която не се нуждае от осъвременяване. Очевидната неправилност отново е обоснована със същите въпроси, като от съдържанието на решението не се разкрива такъв тежък негов порок. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски пред касационната инстанция, поради което такива не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение