Определение № 12987 от 02.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10886/2024 г.

от 13.06.2024 г. за заплащане на лекарствени продукти по електронни предписания, отчетени с полумесечни известия за отчетен период 01.05.2024 г. – 15.05.2024 г., и производството по делото е прекратено. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното определение, като се поддържа становище, че оспореното писмо, заедно с първоначалния отказ за заплащане на лекарствени продукти по отчетени електронни предписания, носят белезите на административен акт. Излага се теза, че доколкото след съставянето на процесното писмо директорът на РЗОК - Добрич не е издал акт „известие след контрол“, то писмото е индивидуалният административен акт, който подлежи на контрол по съдебен ред. Според жалбоподателя процедурата, уредена в чл. 28-30 от Условия и ред за сключване на индивидуални договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (чл. 22-24 от индивидуалния договор) е специален ред за осъществяване на контрол по отношение на отчитането на лекарствените продукти, съответно – процедурата, предвидена в чл. 41 и чл. 43 от Условията (чл. 35 и 37 от индивидуалния договор) е неприложима в конкретния случай. С оглед горното частният жалбоподател приема, че за него съществува правен интерес от обжалване на процесното писмо, тъй като с него се засяга неблагоприятно правната му сфера. Претендира отмяна на обжалваното определение, продължаване на съдопроизводствените действия и присъждане на разноски. Ответникът – директор на РЗОК - Добрич, в писмен отговор, депозиран чрез юрисконсулт И. Божидарова, оспорва основателността на частната жалба. Поддържа становище, че с оспореното писмо не се засягат непосредствено правата и интересите на жалбоподателя, нито пък става въпрос за спор по чл. 19ж, ал. 1 АПК. Атакуваният акт има единствено уведомителен характер по смисъла на чл. 24, ал. 2 от Условията. Релевирана е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, шесто отделение, при извършената проверка на обжалваното определение по реда на чл. 218 АПК във връзка с чл. 236 АПК, приема за установено следното:

от 13.06.2024 г. за заплащане на лекарствени продукти по електронни предписания, отчетени с полумесечни извести за отчетни периоди 01.05.2024 - 15.05.2024 г. Първоинстанционният съд е извел извод за недопустимост на сезиралата го жалба, по съображения, че оспореното пред него писмо, самостоятелно и като потвърждаващо констатациите по „предходен отказ“, не носи белезите на административен акт, тъй като с него не се създават права или задължения и не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя. Изявлението на административния орган в случая е с уведомителен характер, а именно, че отхвърлените електронни предписания не подлежат на заплащане. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към относимата правна уредба, първоинстанционният съд е обосновал извод, съобразно който материалноправното основание, въз онова на което дружеството може да претендира сумата, е сключеният между него и НЗОК индивидуален договор № 081685/17.01.2024 г. Съгласно разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), договорът е административен, като в съответствие с чл. 19ж, ал. 1 АПК споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно. Правилна е преценката на първоинстанционният съд, че в случая са налице предпоставките за предявяване на иск по реда на чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, доколкото спорът касае изпълнението на административен договор по чл. 19а и сл. АПК, вр. чл. 45а, ал. 4 ЗЗО, поради което и редът за оспорване на индивидуални административни актове е неприложим, доколкото оспореното писмо не притежава белезите на подобен акт. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3 АПК, на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон. В чл. 19ж, ал. 1 АПК е уредено, че споровете относно действителността, изпълнението, изменението или прекратяването на административните договори се решават от компетентния административен съд. Споровете се разглеждат по реда на дял трети от АПК "Производства пред съд". Съгласно чл. 45а, ал. 1 ЗЗО, административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон. Нормата на чл. 45а, ал. 4 ЗЗО предвижда, че договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Районна здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. Действително разпоредбите на чл. 24, ал. 3 от индивидуалния договор и чл. 30, ал. 3 от Условия и ред за сключване на индивидуалните договори за заплащане на лекарствени продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 ЗЛПХМ, каквито безспорно са актът по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, предвиждат че "известието след контрол" по подадени възражения във връзка с чл. 29, ал. 1 подлежи на контрол пред съда по реда на АПК. Подобно дописване на ЗЗО и АПК обаче е недопустимо да се извършва с договор и с условията за сключването му. Разпоредбите на чл. 72, ал. 9 ЗЗО и на чл. 45, ал. 17 ЗЗО се интерпретират неправилно от частния жалбоподател. Обстоятелството, че разпоредбата на чл. 72, ал. 9 ЗЗО предвижда контролът по изпълнението на договорите за отпускане на ЛП, МИ и ДХСМЦ, заплащани напълно или частично от НЗОК, да се осъществява по реда, предвиден в акта по чл. 45, ал. 17 ЗЗО, не означава, че се допуска с Условията и реда за сключване на индивидуалните договори, както и със самите индивидуални договори, страните по своя воля да придават административен характер на правоотношенията по повод изпълнението на договорите, и да предвиждат, че издаваните в тази връзка актове са административни такива и подлежат на съдебен контрол. Въпросите, които подлежат на уредба с Условията, са изчерпателно посочени в чл. 45, ал. 17, т. 1 до т. 7 от ЗЗО. В конкретния случай, противно на оплакванията в частната жалба, спорът е относно изпълнението на договорни задължения, а не относно прилагане на административноправни норми. Освен това, няма предвидена процедура за издаване на такъв акт - отказ за заплащане на суми за лекарствени продукти по електронни предписания, който да подлежи на обжалване по административен ред. Съгласно чл. 80 ЗЗО споровете по изпълнение на договорите между НЗОК, РЗОК и изпълнителите на медицинска помощ се решават по съдебен ред. Цитираната разпоредба се отнася за всякакво неизпълнение на договорите, извън актовете по санкциониране. Неплащането на суми по договора не може да бъде приравнено на административен акт. В качеството му на юридически факт то сочи неудовлетворено притезание за частно вземане и реализирането му. В този смисъл е и установената практика на Върховния административен съд (определение № 9236/04.10.2023 г. на ВАС по адм. дело № 8397/2023 г., VI отд.; определение № 8952/27.09.2023 г. на ВАС по адм. дело № 8370/2023 г., VI отд.; определение № 12197/13.11.2024 г. на ВАС по адм. дело № 10588/2024 г., VI отд.; определение № 12499/19.11.2024 г. на ВАС по адм. дело № 10802/2024 г., VI отд., и други.). Предвид изложеното първоинстанционният съд правилно извежда, че отсъства абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване. При наличие на основанието по чл. 159, т. 1 АПК, вр. с чл. 236 АПК, за процесуалната недопустимост на жалбата, административният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателно се явява искането на директора на РЗОК – Добрич за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.