Определение № 5076 от 06.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1877/2025 г.
ВКСIII гражданско отделение06.11.2025 г.докладчик Александър Цонев
Диспозитив
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 9/07.01.25г., постановено по в.гр.д. 641/24г. на Пренишки окръжен съд. Указва на касатора И. М. С. да представи квитанция за платена д.т. 176,77лв. по сметка на ВКС, в 1- седмичен срок от съобщението, иначе касационното производство ще бъде прекратено. Делото да се докладва за насрочване след представяне на квитанция за платена държавна такса. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищцата И. С. срещу въззивно решение на Пернишки окръжен съд, с което е отхвърлен искът й по чл. 74 ЗЧСИ, предявен срещу ЧСИ А. В., последната е починала в хода на делото и е заменена от наследника й М. К.. В изложението към касационната жалба се поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Формулирани са два въпроса, които уточнени и конкретизирани съгласно правомощията на ВКС (т.р.1/10г. на ОСГТК) се свеждат до един: Как се определя несеквестируемостта на вземане за пенсия по чл. 446, ал.1 ГПК, когато длъжникът получава и трудов доход- отделно за всяко вземане или общо върху целия получаван доход? ВКС счита, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване по следните съображения: Предявен е иск по чл.74, ал.1 ЗЧСИ. Твърди се в исковата молба, че ЧСИ неправомерно насочил и осъществил принудително изпълнение върху несеквестируем доход, а именно инвалидна пенсия, която била в размер под минималната работна заплата. В периода 09.09.20г. до 10.01.23г. ЧСИ събрал принудително чрез запор на вземанено й за пенсия към НОИ общо 5520лв., което било неправомерно поведение, поради което ищцата претендира неимуществени вреди в същия размер, заедно със законната лихва от увреждането- 820,07лв.. В срока за отговор е възразено, че доходът на ищцата през процесния период представлявал сбор от трудово възнаграждение и пенсия за инвалидност, поради което извършените удръжки не надвишавали несеквестируемия доход. Пернишкият окръжен съд е приел, че и двете вземания на ищцата били частично секвестируеми и ЧСИ е изпълнил принудително само върху секвестируемия доход след сбор на двете вземания съгласно заключението на вещо лице по СИЕ. Според съда нормата на чл. 446 ГПК следвало да се тълкува, че се взема предвид общия доход при няколко източника на доходи, а не всеки източник поотделно и сам за себе си, тъй като последното би поставило в неравноправно положение длъжниците, които имат доход само от един източник. Страните по делото изразяват противоположни становища по поставения въпрос в Изложението, че несеквестируемостта се определя отделно за всяко вземане по чл. 446, ал.1 ГПК, съответно че несеквестируемостта се определя върху общата сума от всички източници на доход по чл. 446, ал.1 ГПК. Този въпрос е обуславящ за изхода на делото, заради необходимостта от установяване на противоправност на принудителното изпълнение. Не се установява практика на ВКС по поставения въпрос, поради което са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО