Определение № 268 от 17.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4464/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Столична община, представлявана от юрисконсулти С. В. и М. Д., срещу въззивното решение № 785 от 12.07.2021 год. по в. гр. д. № 1438/2021 год. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 261168 от 22.02.2021 год. по гр. д. № 5089/2020 год. на Софийски градски съд, с което е осъдена Столична община да заплати на А. М., гражданка на Израел, сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от увреждане на здравето, настъпило на 18.11.2019 год. в гр. София, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното плащане, и е отхвърлен иска за разликата до пълния предявен размер от 25 000 лева. Уважена е и претенцията за обезщетение за имуществени вреди в размер 6 430 лева – сторени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 11.06.2020 год. За да потвърди решението в осъдителните му части, въззивният Софийски апелативен съд приема, че искът е установен по основание – наличие на вреда, която е в причинна връзка с виновно противоправно поведение на лица, натоварени от ответната община да поддържат в изправност общинските пътища. Падането се е случило в тъмната част на денонощието, като видно от заключението на вещото лице деформираната скоба, в която се е спънала ищцата, се намира на общински път в гр. София, върху тротоара, не е била обезопасена, няма светлоотразително покритие и се намира на повече от 13 метра от най-близкия стълб на улично осветление. Отчитайки обстоятелствата по делото, съдебният състав намира за установени търпени болки и страдания по продължителност и интензитет, които обосновават приетия от първоинстанционния съд справедлив размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Според касатора решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че е неясна и недоказана конкретната причина за падането на ищцата, както и че присъденото обезщетение е прекомерно и несъответстващо на претърпените от нея болки и страдания. Позовава се на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК. В изложението към жалбата се поставя въпросът за метода за оценяване на установените по делото неимуществени вреди по справедливост, съгласно изискванията на чл. 52 ЗЗД, както и възможността за намаляването му поради прекомерност. Излага се становище, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и обуславя допустимостта до касационно обжалване. Освен твърдението, че в решението липсват мотиви относно механизма на оценяване на неимуществените вреди в конкретния случай, което е в нарушение на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, други аргументи за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не са формулирани. Ответницата по касация А. М., чрез адв. К. Д., оспорва жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Поддържа, че същата е неоснователна и не са налице основания за допускането ѝ до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното: Касационната жалба е допустима и редовна като подадена в законоустановения срок и от процесуално легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК. По поставения правен въпрос е налице последователна и трайно установена съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК, в това число и задължителна такава, обективирана в ППВС № 4 от 23.XII.1968 год. Според приетото в нея справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Те следва да бъдат оценени адекватно и в тяхната съвкупност, с посочване на значението им спрямо съдържанието на увреждането. Определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението е въпрос на фактическа преценка с оглед конкретните факти и обстоятелства, както и личността на увредения, като освен въздействието върху здравето на ищеца, значение имат и установените субективни негативни преживявания - болки, страдания и неудобства. Това са емоционални, физически и психически сътресения, които ноторно намират не само отражение върху психиката му, но му създават и социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното му състояние и които в своята цялост представляват конкретните неимуществени вреди. Размерът на така определеното справедливо обезщетение следва да бъде намален съответно тогава, когато е установено съпричиняване. В този смисъл: решение № 60313 от 08.02.2022 год. на ВКС по гр. д. № 937/2021 год., IV г. о., решение № 9 от 04.02.2022 год. на ВКС по т. д. № 185/2021 год., II т. о., решение № 60246 от 12.01.2022 год. на ВКС по гр. д. № 1265/2021 год., III г. о., решение № 227 от 12.03.2018 год. на ВКС по т. д. № 135/2017 год., II т. о. и много други. В мотивите си въззивният съд се е обосновал с: вида и тежестта на причиненото на ищцата телесно увреждане – счупване на лявата мишница и увреждане на лъчевия нерв; продължителността на лечебния и възстановителен период – общо 6 месеца, от които болнично лечение 3 дни за операция и фиксация на счупването; интензитета на търпените от ищцата болки и страдания – непосредствено след травмата, първия месец след операцията и два месеца по време на раздвижването болките са били с по-голям интензитет, през останалия период на възстановяване е изпитвала умерени болки, а след това спорадични при промяна на времето и натоварването; възрастта на ищцата към настъпване на инцидента – 65 години; допълнителните негативни психични изживявания /освен болките от нараняванията/ - затруднение в самообслужването, нужда от чужда помощ; последиците на здравето на ищцата и прогнозите за бъдещото ѝ здравословно състояние – възстановяването не е пълно, намален е обемът на движения в лявата раменна става, пръстите не могат да извършват захват поради увредата на лъчевия нерв; освен това предстои операция за отстраняване на закрепващия материал, която ще причини болки за още около месец и нужда от нова рехабилитация. С това съдът е изпълнил задължението си да обсъди и съобрази обстоятелствата от значение за правилното определяне на размера на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД, съобразно установените /неизчерпателно/ в съдебната практика критерии. Дали присъденият размер на обезщетението отговаря на критерия по чл. 52 ЗЗД спрямо конкретно установените по делото обстоятелства е въпрос, който може да бъде преразгледан едва в производството по чл. 290 ГПК, след допускане на въззивното решение до касационен контрол. Съдебната практика по поставения въпрос е съобразена при постановяване на обжалваното решение и липсват доводи за необходимостта от разглеждането му с оглед точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. При наведени твърдения за наличие на посоченото основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване касаторът следва да изложи и конкретни аргументи, които да обосновават разглеждане на поставените въпроси предвид необходимостта от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването ѝ с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени /Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 год. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 год., ОСГТК/. Такива не се поддържат в изложението на касатора. При посочените мотиви на въззивния съд не се констатира и наличие на някоя от предпоставките на чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно произнасяне по предмета на настоящото производство - не е налице отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС; липсват нарушения на основните начала в гражданския исков процес във връзка с отговорността за вреди при непозволено увреждане съгласно чл. 49, във връзка с чл. 45 ЗЗД; атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика. Напротив, постановеното съдебно решение е израз на правораздавателна компетентност при решаването на правния спор и съдържа конкретната преценка на въззивния съд за установените по делото факти и приложението на закона към тях, поради което и настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение, намира, че не е налице основание за допускане на касационното му обжалване. При този изход на настоящето производство на ответника в него следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на сумата 3 200 лв. - платено адвокатско възнаграждение по представения договор № 102/2021 год. за правна защита и съдействие, с оглед изричното искане за присъждане на разноските и приложения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,