Определение № 3522 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3999/2024 г.

Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК. С решение № 83 от 18.06.2024 г. по гр. д. № 68/2024 г. на Окръжен съд – Търговище е обезсилено първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявения от Ф. Е. срещу община Търговище отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК и е прекратено производството по делото, на основание чл. 270, ал. 3 ГПК. Касационна жалба в срока по чл. 283 ГПК е подадена от Ф. Е., чрез адв. Д. П., с искане за отмяна на въззивното решение като незаконосъобразно и необосновано. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът поддържа основанието по чл. 280, ал. 2, изр. 3 ГПК. Очевидната неправилност е обоснована с противоречие с постановките на ТР № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Ответникът по жалбата община Търговище не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. При произнасяне по допускането на касационното обжалване настоящият състав на ВКС, Второ г. о., намира следното: По делото е установено, че с влязло в сила на 21.12.2021 г. решение по гр. д. № 261/2021 г. на Районен съд – Търговище, е отхвърлен предявения от Ф. Е. срещу община Търговище иск за делба на административна, делова сграда, с площ от 192 кв. м., с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], община Т.. В полза на общината е издаден Акт за частна общинска собственост от 1.12.2020 г. Производството по настоящото дело е образувано по предявен от жалбоподателката срещу община Търговище отрицателен установителен иск. Изложените твърдения в исковата молба са за упражнявано владение от 2007 г., когато е бил проведен търг за сградите, собственост на ТКЗС, в Стопански двор и ищцата е закупила останалите сгради, находящи се в имота, с изключение на процесната. Обстоятелствата, на които се основава исковата молба са за упражнявано владение върху 150 кв. м., включващи описани помещения от сградата, както и за осъществявана фактическа власт от ответника върху 42 кв. м. от същата. Пред въззивния съд в открито съдебно заседание на 03.06.2024 г. е направено уточнение на петитума на исковата молба, а именно: отричане правата на ответника върху 150/192 кв. ид. ч. от процесната сграда: административна, делова сграда, с площ от 192 кв. м., с идентификатор **** по кадастралната карта на [населено място], община Т.. За да обезсили първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че дори да се приеме, че във въззивното производство са отстранени нередовностите на исковата молба, искът е недопустим поради формираната сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение, с което искът за делба е отхвърлен. Изводите за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение, с което искът е разгледан по същество, са изведени от формираната сила на пресъдено нещо на съдебното решение, с което е отхвърлен иска за делба на сградата. Посочено е, че в настоящия процес ищцата не сочи нови факти – позовава се на давностно владение, считано от 2007 г., което е било въведено като придобивно основание и по иска за делба. Изложени са и допълнителни съображения за липсата на правен интерес от предявения иск. Поддържаното основание за допускане на касационно обжалване е очевидната неправилност на обжалваното въззивно решение. Същата е обоснована с наличието на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск с оглед постановките на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Посочено е, че за ищцата съществува правен интерес от предявения иск, тъй като за нея ще възникне възможност да придобие права, ако отрече тези на ответника върху описаните идеални части от сградата, съответстващи на реално обособена част от процесната сграда, със самостоятелен вход от улицата, състояща се от описани помещения. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на поддържаното основание, като съображенията за това са следните: С влязлото в сила решение по гр. д. № 261/2021 г. на Районен съд – Търговище искът за делба между страните е отхвърлен поради липса на съсобственост. Прието е, че не е доказано въведеното от ищцата придобивно основание: придобивна давност чрез упражнявано владение от 2007 г. Изводите за процесуална недопустимост на първоинстанционното решение изцяло съответстват на установеното в съдебната практика. Основният предмет на делото за делба в първата му фаза е въпросът дали е налице съсобственост върху процесната вещ, кои са съсобствениците и какви са техните дялове. Когато е отхвърлен иск за делба на една вещ, със сила на пресъдено нещо се отрича правото на собственост на ищеца върху идеална част от тази вещ. Този въпрос не може да бъде пререшаван в нов исков процес между същите страни поради забраната на чл. 229, ал. 1 ГПК. Недопустим ще бъде всеки последващ иск на същото лице, спрямо същите ответници и за същия имот - както за делба на същата вещ, така и установителен или ревандикационен иск за право на собственост върху идеална част от вещта. Съдът, пред който би било заведено подобно дело, е длъжен да го прекрати на основание чл. 229, ал. 2 ГПК. Същото е правното положение и в случаите, при които първо е бил отхвърлен иск за собственост /установителен или ревандикационен/ за идеална част от една вещ. Ищецът, чиито права върху вещта са отречени с влязлото в сила решение, не може да предявява нов иск за делба на същата вещ срещу същите ответници, тъй като въпросът за собствеността, който е основен предмет на първата фаза на делбата, вече е решен с влязлото в сила решение и не може да бъде пререшаван в нов процес. В случай, че съдът постанови съдебно решение по този иск, вместо да прекрати производството по него, съдебното решение ще бъде недопустимо. В цитирания смисъл е решение № 196/21.12.2017 г. по гр. д. № 774/2017 г. на ВКС, първо г. о. Очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма. Такава не се разкрива от мотивите на обжалваното въззивно решение, като при постановяването му са спазени и постановките на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/2012 год. на ОСГТК на ВКС, според което правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва, както и при конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същи обект, както и когато се позовава на фактическо състояние или възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. Прието е, че в настоящата хипотеза ищцата не е доказала съществуването на правен интерес, тъй като не е въвела нови факти /различни от тези в делбения процес/, които биха обусловили неговото наличие. В обобщение следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по касационната жалба. Ответникът по жалба не е претендирал разноски за касационното производство, поради което такива не трябва да се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.