Определение № 60621 от 19.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3806/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на К. П. Щ., Н. К. Г., Д. П. Щ. и Д. К. К., приподписана от адв.Ш., срещу въззивно решение от 24.07.2020г., постановено по в.гр.д.№238/2020г. на Пазарджишки окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.01.2020г. по гр.д.№437/2019г. на Велинградски районен съд за отхвърляне на предявения от К. П. Щ., Н. К. Г., Д. П. Щ. и Д. К. К. срещу И. К. Г. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по жалбата И. К. Г., чрез процесуален представител адв.З., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от К. П. Щ., Н. К. Г., Д. П. Щ. и Д. К. К. срещу И. К. Г. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нот. акт № 1005/1975г., с който на ответника е прехвърлен самостоятелен обект в сграда с идентификатор ...................10450.503.138.1.2 по КККР на [населено място], находящ се в сграда ..................., разположена в ПИ с идентификатор ................... с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой на нива на обекта-едно, посочена в документа площ на обекта 114 кв. м., ведно с 1/2 ид. ч. от избата и тавана и 1/4 ид. ч. от входа, коридора и стълбищната клетка, на едно ниво и при описани съседи, ведно с 200/792 ид. части от поземления имот и отмяна на нотариалния акт, по отношение на ползващото се лице В. К. Г., починала на 08.08.2016г., до размера на притежаваните от ищците квоти в наследството й, както и предявения иск с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт № 1005/1975г., Въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на всички относими писмени и гласни доказателства и установените от тях релевантни обстоятелства по делото се установя,че през целия период на действие на договора: считано от 1975 година до смъртта на прехвърлителя К. Г.- починал на 01.04.2008г., и третото ползващо се лице- В. Г. - починала на 08.08.2016г. ответникът-приобретател е изпълнявал поетите по договора задължения. Въззивното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по слените въпроси: 1“Длъжен ли е съдът при преценка на събраните писмени и гласни доказателства, да обсъди всички поотделно и в тяхната съвкупност и да направи своите фактически и правни изводи без да игнорира относими към казуса доказателства“;2“Може ли да се освободи от договорно задължение за издръжка и гледане лице, което без изричен мандат от негова страна е разчитало задълженията му по алеаторния договор да се изпълняват от трети лица, изпълняващи своя морален дълг към прехвърлителя“. Първият от поставените въпроси касаторите отнасят към несъгласието си с изводите на съда, че от представените от тях доказателства „за установяване, че единствено те „са полагали ежедневни грижи за здравето, живота и физическото оцеляване на болната наследодателка“, въззивният съд е приел, че при установеното по делото, че ответникът-приобретател е изпълнявал задълженията си по договора добросъвестно и в пълен обем, подпомаган от съпругата си и най-близките в семейството, „дадените показания от свидетелите на ищцовата страна за полаганите от тях грижи, давани средства за ремонт и пр.,следва да се обсъждат в насока най-общо за изпълнен морален дълг, но в никакъв случай не дават основание на съда да приеме,че ответникът е неизправна страна по сключения алеаторен договор“. Вторият от поставените от касаторите въпроси предпоставят в себе си: приобретателят да е разчитал задълженията му по алеаторния договор да се изпълняват от трети лица, изпълняващи своя морален дълг към прехвърлителя. Такива изводи не са направени във въззивното решение. Поради това поставените от касатора въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Несъгласието на страната с изводите на съда не е основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, биха обусловили необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.