Определение № 1118 от 15.04.2026 г. на ВКС по т. д. № 1274/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Касационният жалбоподател М. Рилчов Д., чрез адвокат Й. Д., обжалва решение № 13 от 04.02.2025 г. по в.гр.д. № 403/2024 г. на Окръжен съд - Видин, I въззивен граждански състав, с което е потвърдено решение № 498 от 04.08.2024 г. по гр.д. № 1752/2022 г. на Районен съд – Видин, V състав, ГО, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия жалбоподател против ЗАД „Армеец“ АД, [населено място] иск с правно основание чл. 405, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6430 лв., представляваща неплатено застрахователно обезщетение по настъпило застрахователно събитие на 01.09.2021 г. по застраховка „Каско“ № 0306Х0658101, със срок на действие от 00.00 ч. на 27.07.2021 г. до 23.59 ч. на 26.07.2022 г., клауза „Пълно каско“, ведно със законната лихва от 01.10.2021 г. – датата на постановения отказ до окончателното плащане на дължимата сума. В касационната жалба сочи основания по чл. 281, т. 3 от ГПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Моли да се отмени изцяло обжалваното въззивно решение. Претендира разноски. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се позовава на правното основание по чл. 280, ал. 2, предл. 3 от ГПК, а именно, че според касатора обжалваното решение е очевидно неправилно. Сочи и следните правни въпроси, които били основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК за допускане на решението до касационно обжалване: 1.При извършване на преценка за проявена груба небрежност, следва ли съдът да определи приноса на всеки един от участниците за реализиране ПТП или е достатъчно застрахованото лице да е извършило нарушения на ЗДвП? 2.Следва ли да се приеме, че е налице проява на груба небрежност от страна на застрахованото лице, когато настъпилото ПТП е резултат от допуснати нарушения на ЗДвП не само от страна на застрахованото лице, а на всички участници в ПТП? 3.Налице ли е груба небрежност, когато пътнотранспортното произшествие представлява несигурно и независимо от волята на водача на застрахованото МПС събитие? 4.Какви по степен нарушения на ЗДвП следва да са налице, за да се приеме, че водачът на застрахованото МПС е действал при условията на груба небрежност? 5.Длъжен ли е застрахователят при направено от негова страна възражение за допусната от водача на застрахованото МПС груба небрежност да докаже субективното отношение на застрахования? По тези въпроси се твърди противоречие на постановеното въззивно решение с: решение № 184/24.02.2016 г. по т.д. № 3092/2014 г., ВКС, II т.о.; решение № 348/11.10.2011 г. по т.д. № 387/2010 г на ВКС, IV гр.о.; решение № 18/2012 г. по гр.д. № 434/2011 г. на ВКС, II гр.о.; решение № 33/2018 г. по гр.д. № 2292/2017 г. на ВКС, III гр.о. Ответникът по касационната жалба ЗАД „Армеец“ АД, [населено място], чрез юрисконсулт Рая Л., оспорва подадената касационна жалба. Излага съображения, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Претендира разноски. Върховен касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Подадената касационна жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.283 от ГПК срок, от легитимирано да обжалва решението лице, срещу акт, който подлежи на касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните в процеса не било спорно, че имало валидно застрахователно правоотношение по имуществената застраховка „Каско“ относно процесното моторно превозно средство. В т. 14. 5 от Общите условия към договора било предвидено изключване на застрахователното покритие при умишлени или с груба небрежност действия на застрахования, предизвикали застрахователното събитие. Клаузата била формулирана така, че тези действия не можели да бъдат изброени изчерпателно, а преценката за тях се правила с оглед конкретния случай. Установено е, че в раздел XVIII от ОУ „Дефиниции“, било дадено определение за „груба небрежност", в което били посочени неизчерпателно действия или бездействия, както и всички други случаи, в които вредата била следствие от самонадеяното поведение на водачите и/или неполагане на минимално дължимата грижа за предпазване на застрахованото МПС от вреди. Съгласно т. 50 от ОУ застрахованият бил длъжен: т. 50.2. да пази и ползва застрахованото МПС с грижата на добър стопанин и да го поддържа със същата грижа в добро техническо състояние; т. 50.3 - да предприема всички обичайни и разумни предохранителни действия и мерки за предпазване на застрахованото МПС от вреди; т. 50.5. - да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове по прилагането му, като в т. 50.9. било посочено, че при неспазване на което и да било задължение на застрахования, застрахователят можел да намали или откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение. Въззивният състав е приел, че по делото било спорно дали поведението на въззивника М. Д. при управление на моторното превозно средство, в причинна връзка с което е настъпил инцидентът, представлявало груба небрежност, квалифицираща го като „изключен риск“. С оглед изслушаната експертиза, въззивният съд е приел, че М. Д., като водач на лек автомобил „Субару форестър“ с per. [рег.номер на МПС], е нарушил правилата за движение по пътищата, конкретно пътен знак - забранителна надлъжна пътна маркировка М 5 и в нарушение на тази забрана бил предприел изпреварване на товарен автомобил с прикачено ремарке /„Мерцедес Бенц 2543 L Aktros” с peг. [рег.номер на МПС] с прикачено ремарке Jltasburger МРА 2” с per. [рег.номер на МПС] /, изнасяйки се в пътната лента за насрещно движение, вследствие на което се сблъскал челно с правомерно движещия се срещу него товарен автомобил „Мерцедес Бенц 316 cdi“ с peг. [рег.номер на МПС], с прикачено ремарке „Beschantrailers D2C” с per. [рег.номер на МПС]. С оглед заключението на допълнителната експертиза бил приел, че всички автомобили са се движели с превишена скорост, включително и Д., който преди ПТП се е движил с около 109 км/ч при ограничение за участъка от 80 км/ч сигнализирана с пътен знак - В26 със символ „80“ „Забранено е движението със скорост по-висока от означената”. Като е взел предвид данните от автотехническите експертизи за наличие на ясна хоризонтална и вертикална маркировка на пътния участък и при така установения механизъм на настъпване на пътния инцидент, въззивният състав е приел за доказано, че причина за настъпване на ПТП били субективните действия на въззивника и водач на лекия автомобил „Субару Форестър“ с рег. [рег.номер на МПС], като е предприел рисковано изпреварване на попътно движещ се товарен автомобил, в нарушение на пътната сигнализация. Прието е, на първо място, че същият е нарушил две сигнализирани забрани: Забрана за изпреварване /сигнализирана с пътен знак В24-„Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош“ и надлъжна пътна маркировка със знак М5 - „Пресичането е разрешено само от страната на прекъснатата линия“/ и забрана за движение със скорост над допустимата от 80км/ч. На следващо място, водачът не бил съобразил траекторията на пътя по посока на движението си, навлизайки в десен завой, характеризираща се с ограничена видимост, поради която причина пътят е бил обозначен със знак М5 забраняващ изпреварването по посока на движение на въззивника. От приложената схема към допълнителната САТЕ се установило, че въззивникът е предприел маневрата изпреварване на движещия се пред него товарен автомобил, непосредствено преди навлизането в десен завой по посока на движението си и при наличие на забраняваща изпреварването маркировка - надлъжна пътна маркировка М5 „Смесена пътна маркировка”, състояща се от единична непрекъсната линия (маркировка Ml, която е забранена за пресичане и застъпване) и успоредно до нея единична прекъсната линия (маркировка M3, която е разрешена за пресичане). Пътната маркировка М 1 била от страна на дясната пътна лента за посока Видин. При така установения механизъм на настъпване на ПТП, въззивният състав е достигнал до извода, че инцидентът не би настъпил, ако въззивникът не е предприел изпреварване на движещия се пред него автомобил. В случая, въззивникът не можел да черпи права от собственото си виновно поведение - извършване на забранена маневра изпреварване и движение с превишена скорост, надлежно сигнализирани с пътни знаци съгласно ЗДвП и ППЗДвП две забрани. В случая, въззивникът, като водач на МПС е нарушил основно правило, въведено с чл.6 ЗДвП, а именно, че участниците в движението са длъжни да съобразяват своето поведение с пътните знаци и с пътната маркировка. С оглед направеното възражение за неправомерно движение на останалите участници в пътно-транспортното произшествие, въззивният съд е приел, че макар и да е противоправно тяхното поведение, то не е относимо към пътния инцидент. Въззивният състав е отбелязал, че Д., след като се е движил зад товарния автомобил и ако е наблюдавал пътната маркировка и скоростомера на собствената си кола, би следвало да е установил, че се движил със скорост над допустимата и че не е следвало да предприеме маневра изпреварване на товарния автомобил поради наличие на забрана за това. Така съставът на въззивния съд е заключил, че с поведението си въззивникът е допуснал нарушение и на поето договорно задължение съгласно т. 50.5. от ОУ- да спазва стриктно правилата за движение, съгласно Закона за движение по пътищата и подзаконовите актове по прилагането му. Въззивният състав е приел още, че конкретното поведение на въззивника М. Д. не било резултат от обективни обстоятелства, а от волеви действия и като такова, следвало да се характеризира като проявена груба небрежност. В този случай следвало да се приложи уговорката в т. 14.5 от Общите условия към договора между страните, доколкото същата била въведена като правоизключващо възражение в отговора на исковата молба, и страните не спорили, че били изпълнени изискванията, при които Общите условия пораждали действие помежду им. В заключение, според въззивния състав, бил налице изключен риск, при който застрахователят не покривал настъпилата щета. Това е обусловило извод, че искът за заплащане на застрахователно обезщетение, на основание сключен договор за застраховка „каско“, клауза „пълно каско“, на основание чл. 405 от КЗ, е неоснователен. Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. Поставените първи, втори, четвърти и пети правни въпроси в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от касатора, са израз на неговата теза, че отговорността за настъпилото пътно-транспортно произшествие не е изключително негова, тя е и на останалите участници в пътно-транспортното произшествие, за които също е констатирано от въззивния съд, че не са спазили правилата за движението по пътищата. В случая даденото от въззивния съд разрешение, включено в предмета на делото, е относно наличието на неизпълнение на задължения, предвидени в сключения между страните договор за застраховка по риска „каско“. Преценката е дали е положена дължимата грижа от лицето, което е управлявало застрахования автомобил и при тази преценка, с оглед установения механизъм на пътно-транспортно произшествие е направен извод, че действията на водача на застрахования автомобил са в противоречие на правилата за движението по пътищата и това нарушение представлява проява на груба небрежност, при изпълнение на задълженията, предвидени в договора. Този извод е обусловил и изхода на делото, че при наличие на проява на груба небрежност е налице изключен риск, съгласно предвиденото в договора между страните. Въззивният съд е преценил, че предмет на спора между страните е твърдяното неизпълнение от страна на застрахователя на сключения договор за застраховка „каско“ и с оглед въведените възражения в процеса е направил преценка дали водачът на автомобила, като собственик на застрахованата вещ е изправна страна и има право на обезщетение за настъпил застрахователен риск. За да направи преценка налице ли е изпълнение на задълженията на водача на автомобила, предвидени в сключения договор при общи условия, въззивният съд е взел предвид конкретното поведение на водача на автомобила, извършените от него нарушения, които са довели до пътно-транспортното произшествие, при което са причинени уврежданията на автомобила. Взето е предвид, че при движение по пътищата, са налице специални правила, предвидени в ЗДвП и Правилника му за приложение, които осигуряват независимото и сигурно взаимодействие между участниците в движението по пътищата. Нарушаването на тези правила за движение по пътищата е преценено, като проявата на груба небрежност. Прието е, че поведението на останалите участници в пътно-транспортното произшествие, макар и неправомерно, не е иницииращо за настъпване на разглежданото пътно-транстпортно произшествие. Направен е извод, че противоправността на поведението на водача на застрахованото имущество има основно значение за настъпване на инцидента. Този извод е обусловил и решаващия извод, че е налице проява на груба небрежност. За да обуслови извод за наличие на проява на груба небрежност и наличие на отговорност на водача на застрахования автомобил, въззивният съд не е нарушил тълкуването на закона, изразено в множество решения, разясняващи проявата на дължима грижа при изпълнение на договорни задължения. Изцяло в съответствие с трайната практика на ВКС, изразена в решение № 348/11.10.2011г. по гр. д. № 387/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 184 по т.. д.309214 г., ВКС, II ТО, решение № 10 т.д. № 656/2019, ВКС, II ТО, въззивният съд е приел, че длъжникът не е положил онази дължима грижа, която дължи при предоставяне на изпълнението във всеки конкретен случай. Приел е, че липсва легална дефиниция, като се приема, че небрежността е налице тогава, когато не е положена дължимата грижа съобразно предвиденото в договора, респ. груба небрежност представлява това поведение, което съобразно един абстрактен модел, грижата, която и най-небрежният субект би предоставил, не е положена. Грубата небрежност не се различава по субективното отношение към деянието. Нарушението на основните правила, предвидени в договора, представлява проява на груба небрежност. В случая като е разгледал, с помощта на установените от вещото лице, съобразно доказателствата по делото, конкретни движения на водача на лекия автомобил, в нарушение на посочените правила, съдът е приел, че е налице особено съществено нарушение на правилата за движение по пътищата, освен управлението с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка и осъществената маневра, в завой, без осъществяване на видимост, основно допринесла за настъпване на събитието. Приел е, че правилата за движение по пътищата са основополагащи и предвидени в сключения договор за застраховка каско и предвидени последици в същия при тяхното неизпълнение. С оглед предвидените последици за неизпълнение, конкретно посочени в застрахователния договор, сключен при общи условия, установеното противоправно действие е прието за неизпълнение на посочените условия. Прието е, че това неизпълнение е в резултат на неизпълнение на задълженията по договора с дължимата грижа и при наличие на груба небрежност, явно нарушение на правилата за движение по пътищата, които са основополагащи за съхранение на застрахованата вещ. Даденото разрешение от въззивния съд, при преценката дали е налице неизпълнение на задълженията, предвидени в застрахователния договор, не се е отклонил от посочената практика. Поради това не е налице соченото допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК. По отношение на формулирания трети правен въпрос, настоящият съдебен състав намира, че този въпрос е израз на защитната теза на касатора. В случая от доказателствата по делото, въззивният съд е направил извод, че поведението на касатора при управление на застрахования автомобил, е в пряка причинно-следствена връзка с насътпилото пътно-транспортно произшествие. Изключено е наличието на случайно събитие или липса на воля на водача на автомобила. Поради това настоящият съдебен състав намира, че с поставения правен въпрос, касаторът по същество оспорва изводите на въззивния съд и представлява оплакване срещу правилността на решението. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове основание за допускане на решението до касационно обжалване, касаторът следва да посочи правен въпрос, който не е свързан с правилността на въззивното решение и анализа на доказателствата. При този изход на делото на ответника по касационната жалба следва да се присъдят направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на 150 лв. Така мотивиран ВКС