Определение № 647 от 29.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1921/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод подадената касационна жалба срещу Решение № 49 от 14.02.2020 г. по в.гр. д. № 735/2019 г. на Окръжен съд - Пазарджик, с което e уважен предявения иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД. Жалбоподателят Д. И. А. поддържа, че в решението е постановено при нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, а с постановеното въззивно решение са дадени отговори на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Ответниците - А. Д. Л. и Н. П. Л., чрез процесуалния си представител са депозирали отговор, в който са изложени съображения за неоснователността на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280 ГПК, намира следното: Касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил иска, предявен от Н. и А. Л. срещу Д. А., като е развалил договора за гледане и издръжка, сключен с Нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот /№/, том ІІ, нот.дело /№//1991г. по описа на Панагюрски районен съд за нотариалните дела, с който е прехвърлен недвижим имот, представляващ: първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 72кв.м.,1/2 ид.ч. от приземния етаж,1/2 ид.ч. от таванското помещение и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, построена в УПИ ХV- 1538, в квартал 115 по плана на [населено място], при съседи: УПИ ХVІ-1541, УПИ Х-1719, УПИ ХІ-1537, УПИ ХІV-1536 и улица и е възстановено правото на собственост върху този недвижим имот на Н. и А. Л.. По делото е установено, че с Нотариален акт /№/, том ІІ, нот.дело /№//1991г. по описа на РС - Панагюрище за нотариалните дела, ищците са прехвърлили на ответника следния недвижим имот, а именно: първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, с площ от 72кв.м., ведно с1/2 ид.ч. от приземния етаж, 1/2 ид.ч. от таванското помещение и Ѕ ид.ч. от общите части на сградата, построена в УПИ ХV - 1538, в кв.115 по плана на [населено място] срещу задължението приобретателя на имота да ги издържа и гледа. От приложените по делото епикризи е установено, че ищците са с влошено здравословно състояние като въззивния съд е съобразил, че здравословното състояние на ищците и с напредналата възраст на същите. Въззивният съд приема, че доколкото в сключения през 1991 г. договор за гледане и издръжка не е индивидуализиран обема и вида на дължимата от длъжника престация, то същият следва да осигури цялата необходима за прехвърлителите издръжка в натура /храна, режийни разноски и други според конкретните нужди на прехвърлителите/ и да бъдат полагани ежедневно нужните грижи за тях. Прието е, че не са доказани визираните от длъжника обстоятелства, че същият е възпрепятстван от длъжниците да изпълнява своето договорно задължение, като дори и да има кредиторова забава, то това не го освобождава от задължението по договора. Решаващият съд е приел, че жалбоподателя –ответник по иска не е изпълнил своето процесуално задължение да установи, че е изпълнявал пълно и точно своето договорно задължение/да гледа и издържа ищците/, а полаганите от него предиодични грижни не съответстват на нуждите на прехвърлителите. По отношение на възражението от страна на ответника, че заявеният иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД е погасен по давност, въззивният съд приема, че доколкото задължението на приобретателя по договора за издръжка и гледане следва да бъде престирано постоянно и непрекъснато, тоест задължението му не е с еднократно действие, а дължимите грижи /респективно дължимата издръжка/следва да бъдат полагани всекидневно и при всяко неизпълнение на предвиденото в договора задължение започва да тече нов давностен срок и по изложените съображения е прието, че заявения иск по чл. 87, ал.3 ЗЗД е основателен. В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК жалбоподателят чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства, доводите на страните както вземе предвид и фактите,настъпили след предявяване на иска и да изложи собствени мотиви,следва ли при разваляне на алеаторен договор съдът да вземе предвид и положението при приключване на устните състезания, следва ли преценката за основателност на иска да бъде съобразена с материалното положение в деня на приключване на устните състезания и в деня на предявяване на иска и за задължението на съда да определи съдържанието и обема на задълженията на приобретателя по алеаторен договор и да прецизира всяко твърдяно от ищеца неизпълнение времево с оглед възражението за настъпила погасителна давност. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, като се позовава на решения на състави на ВКС. Поддържа също така и основание по чл.280, ал.2 ГПК-вероятна недопустимст на въззивното решение, тъй като е разгледан непредявен иск. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси и на сочените основания. Решението не е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по предявените искове и по редовна искова молба за разваляне на алеаторен договор поради неизпълнението му и връщане на имота, предмет на договора, в патримониума на прехвърлителите. По отношение на въпросите за приложение на чл. 235, ал. 2 ГПК вменяващ задължението за съда да основе решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и закона и на чл. 236, ал. 2 ГПК, задължаващ съда за изложи мотиви, в които да посочи исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата и правните изводи, не могат да обусловят извод за наличие на предпоставки за допускане на касационно обжалване. По естеството си тези въпроси съставляват оплакване за несъблюдаването им при постановяване на обжалваното решение, което процесуално поведение на съда може да обуслови единствено извод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Самите правила на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК са ясни, тяхното несъблюдаване винаги налага извод за процесуални нарушения, но не предполагат тълкуването в смисъл, различен от ясната формула на законодателя. Именно в насока на процесуални правила, чието съблюдаване е гаранция за постановяване на законосъобразен съдебен акт са дадените задължителните разяснения за тяхното приложение, приети с ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по въпросите на въззивното производство. По въпроса дали е налице несъблюдаване на едно задължително процесуално правило или не, касационният съд се произнася със съдебния акт по същество, но само ако е допуснато касационното обжалване, поради което не може така поставен въпрос да бъде и основание за допускане на касационно обжалване В случая постановеното от въззивно решение не е постановено в отклонение от посочената задължителна на ВКС и при постановяването на решението са обсъдени всички доказателства по делото обсъдени са заявените възражения на страните, за да се достигне до извод за основателност на предявения иск с правно основаниe чл.87, ал.3, ЗЗД респективно правилността на обжалваното първоинстанционно решение. По отношение на въпроса касаещ съдържанието и обема на дължимата от приобретателя издръжка по алеаторен договор не е налице визираното от жалбоподателя противоречие с практиката на ВКС. В практиката на ВКС се приема, че когато в договора за издръжка и гледане не е конкретизиран обема на дължимата от приобретателя грижа то същия следва да осигури на прехвърлителя храна, режийни разноски дрехи и други грижи съобразно нуждите на прехвърлителя, полагане на грижи за здравето хигиената на домакинството на прехвърлителя съобразно неговата нужда и възможността му да се справя сам/в този смисъл Решение № 82/05.04.2011 г. по гр.д. № 1331/2009 г. на IV – г.о./. Във въззивното решението е в константната практика на ВКС теза, че доколкото не е индивидуализирана нужната за приобретателите грижа то приобратателя следва да осигури на цялата необходима за прехвърлителя издръжка и да бъдат полагани необходимите за прехвърлителите грижи. Въззивното решение е постановено съобразно константна практика на ВКС, цитирана и от жалбоподателяи касационно обжалване по посочения въпрос не следва да бъде допуснато. По отношение на въпроса кога се счита, че е погасен по давност иска по чл. 87, ал.3 ГПК не е налице противоречие с практиката на ВКС. Прието е, че всеки ден, в който приобретателя не е изпълнявал задължението си да издържа прехвърлителите води до неизпълнение по договора за издръжка и гледане, а от всяко неизпълнение започва да тече нов давностен срок. В този смисъл е и практиката на ВКС, в която безпротиворечиво се приема тезата, че давността по чл. 87, ал.5 ЗЗД при договорите за издръжка и гледане започва да тече от неизпълнението на всяка от престациите, за които длъжниците са се задължили/каквото е и становището застъпено в Решение № 239/03.07.2014 г. по грд.д. № 1019/2014 г. на IV - г.о. цитирано от касатора в изложението по чл. 284, ал.1, т.3 ГПК/. В случая въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС/посочената и от самия касатор/ и касационно обжалване не следва да се допусне. С оглед така дадения отговор на поставените за разглеждане въпроси Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира, че обжалваното въззивно решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Предвид изложените съображения съдът: