Определение № 1236 от 20.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 805/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 2079 / 16.04.2010 година заявена от И. Д. Е. и Н. В. Е., и двамата от гр.Б. чрез адв.М.Кънева- АК Б. срещу Решение Nо I-17/ 19.03.2010 год. по гр.възз.д. Nо 28/2010 год. на Б. окръжен съд. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, алтернативно се поддържа и че е неправилно, като постановено в нарушение на съществени процесуални правила и нарушение на материалния закон, основания за отмяна по см. на чл. 281 т.2 и т. 3 ГПК. С изложение по чл. 284 ал.3 ГПК, допустимостта на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 и сл. ГПК се обосновава с довод, че обжалваното решение „ съдържа съдебно произнасяне по съществено материално правни и процесуално въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и същевременно са от значение за точното прилагане на закона” без конкретно формулирани такива.От изложените съображения на адв.М.К. може да бъде направен извод, че тези „въпроси” касаят изводите/ или до липсата на изводи/ на въззивния съд по релевираната нищожност на цитираното решение на ПК-Б. от 1997 година и допустимостта на иска при оспорена активна материално правна легитимация на ищците по заявен отрицателен установителен иск.Приложени са съответно Определение Nо 314/15.04.2009 година на БРС и Определение от 09.04.2009 година на БРС, както Решение Nо 240/ 07.02.1970 година по гр.д. Nо 1582/1969 г. на ВС-I, Решение Nо 11/ 19.01.1979 година по гр.д. Nо 782/78 година на ВС-III отд. и Решение Nо 3/ 09.02.1995 година по гр.д. Nо 550/94 г. на ВС- I отд. В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор срещу касационна жалба чрез адв.Зл.Б. – АК Б., с което се оспорва наличието на основания за допустимост на касационното обжалване, като се възразява, че представената съдебна практика не сочи на противоречие, оспорва се и основателността на релевираните доводи по същество на основанията за отмяна. Състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК и с оглед на преценка на данните, настоящият състав намира, че са спазени изискванията на чл. 280 ал.2 ГПК досежно размера на обжалваемия интерес и касационната жалба е процесуално допустима. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията на въззивна инстанция по чл. 196 и сл. ГПК / отм./ е оставил в сила решението на първата инстанция, с което е уважен, заявения срещу И. и Н. Е. отрицателен установителен иск по чл. 97 ал.1 ГПК / отм./ във вр. с § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е прието за установено, че същите не са собственици на имот Nо 329 с площ от 1000 кв.м.по плана на м.”Б.” жк.”М. р.” гр.Б., на отразеното по НА Nо 18/1994 година основания- наследство и давност. Прието е, че спорният недвижим имот, касае част от терен, подлежащ на реституция по ЗСПЗЗ. Възможността да се придобие такъв терен на основания придобивна давност за времето от 1980 година до 1994 година е ограничена от разпоредбите на реституционните закони - чл.5 ал.2 З. /ДВ.бр. 107/97 година/, поради което ответниците не са доказали основанието на което претендират да притежават правото на собственост на имота. След преценка на наведените доводи в изложението на жалбоподателите, н астоящият състав на ВКС,намира че не е налице основание за допустимост на касационното обжалване чл. 280 ал.1 и сл. ГПК. Преценката на ВКС за наличие на основания за допустимост на касационното обжалване може да бъде направена, както се прие с ТР 1/2009 година на ОСКТК на ВКС, само и доколкото е налице точно формулиран материално-правен или процесуално-правен въпрос, който се свързва с основните, обуславящи изхода на делото, мотиви на решаващия съд. С изложението си по чл. 284 ал.3 ГПК, касаторите И. Е. и Н. Е., не сочат нито конкретно формулиран въпрос, нито конкретно основание в рамката на установените такива по чл. 280 ал.1 т.1, 2 и 3 ГПК. Наведените доводи, че въпросите, които са в противоречие с вече произнесена / и посочена / съдебна практика на съдилищата / т.2 на чл. 280 ал.1 ГПК / не може да се приеме, че са тези, които са обосновали крайния правен резултат.В рамката на заявения отрицателен установителен иск, ищцовата страна установява обуславящи правния и интерес от търсената защита обстоятелства.По делото, съдът е приел, че ищците са установили правния си интерес, а по същество- ответниците/ касатори/ не установяват правното основание, на което основават правото си на собственост- давностно владение, с правните изводи, че по отношение на конкретния вид земи, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ не може да тече давност до 1996 година. Липсата на поставен въпрос, и конкретно релевирано основание за допустимост на касационното обжалване не дават възможност на касационния съд да извърши сменената ми с разпоредбата на чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или 3 ГПК селекция. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 и сл. ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия