Определение № 1 от 03.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 2471/2016 г.

Производството е по чл.274 ал.2 от ГПК. Образувано е по подадена от М. С. А. частна жалба срещу определение №2960 от 19.08.2016г. по ч.гр.д.№3875/2016г. по описа на Софийски апелативен съд ТО 9 състав,с което е оставена без разглеждане подадената от нея частна жалба срещу разпореждане №14054/27.05.16г. по т.д.№3732/16г. по описа на Софийски градски съд и е прекратено производството по делото. В частната жалба е обоснована допустимост за разглеждането й при предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК и са изложени доводи за неправилност на атакувания съдебен акт с твърдения за обжалваемост на определението на СГС по съображения за нарушени с него права и законни интереси. Върховният касационен съд констатира,че частната жалба не е от категорията обжалваеми пред ВКС по реда на чл.274 ал.3 ГПК актове,а редът за разглеждането й е този по чл.274 ал.2 ГПК вр. чл. 275- чл.279 ГПК,доколкото е подадена срещу акт на въззивния съд,за който е предвидена изрично обжалваемост /такъв по чл.274 ал1 т.2 ГПК/.Тъй като е подадена в предвидения срок от легитимирано да обжалва лице срещу съдебен акт от категорията на обжалваемите,при тези предпоставки частната жалба следва да се приеме за допустима. По същество е неоснователна. Предмет на въззивно обжалване пред САС е постановеното от СГС определение,с което образуваното пред него производство е оставено без движение с указания за внасяне на държавна такса. Това определение не попада в категорията обжалваеми съдебни актове,предвидени в чл.274 ал.1 ГПК.Постановено е от сезираната с възражението по чл.66 ал.6 от ЗБН първа инстанция във връзка с движението на делото,същото е оттегляемо по смисъла на чл.253 ГПК,не е преграждащо,нито е предвидено от законодателя като обжалваемо с нарочна разпоредба.Поради това подадената срещу него частна жалба е недопустима и не подлежи на разглеждане.В този смисъл е и постоянната, съобразена и с постановките на т.5 от ТР 1 от 17.07.2001г. на ОСГК на ВКС съдебна практика, на която се е позовал и въззивният съд. Предвид изложеното, определението на САС следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното ВКС