Определение № 368 от 30.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2631/2019 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 64712 /17.05.2019 г. на В. К. Н., чрез адв. Т. П., срещу определение № 920 от 10.04.2019 г. на Софийски градски съд по ч.гр.д. № 3982/2019 г. за потвърждаване на определение № 514432 от 23.10. 2018 г. на Софийски районен съд по гр.д. № 12842/2018 г., в частта, с която при условията на чл. 129, ал. 3 ГПК, е върната насрещната искова молба на касатора по предявените от него искове за развод по чл. 49 СК, за родителската отговорност след развода по чл. 59, ал. 2 СК и за предоставяне ползването на семейното жилище по чл. 56, ал. 1 СК. Жалбоподателят иска отмяна на въззивния съдебен акт като неправилен поради допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В частност поддържа, че в определението липсват мотиви, а така също и произнасяне от съда по доводите му във въззивната частна жалба. Навеждат се, в подкрепа на необосноваността, фактически твърдения опровергаващи отразеното от връчителя в обратната разписка за съобщението с указанията на районния съд за изправяне на нередовности по исковата молба, оформена като връчване при отказ, като се посочва, че инстанциите по същество са отказали да ги обсъждат, както и че връчителят е излязъл извън удовстоверителната си компетентност, отразявал е факти, които не е възприел лично. Налице е и нарушаване на особените правила по които се развива брачното производство, в което насрещните претенциите могат да се поддържат с факта на самото депозиране на отговор на исковата молба, тъй като спорът следва да се реши от съда с оглед висшия интерес на децата, поради което съдът е длъжен да разгледа насрещната искова молба. В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване във връзка със специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят общо три въпроса по приложението на чл. 44, ал.1 ГПК в хипотезата на връчване при отказ да се получат книжата. Поддържа се и очевидна неправилност поради тежко нарушение на процесуалния закон, в частност чл 236, ал. 2 ГПК, както и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика при извода за надлежно връчване при отказ във основа на удостоверената от връчителя в обратната разписка фактическа обстановка. Върховният касационен съд на РБ, състав на III -то г. о., предвид данните по делото, намира, че частната касационна жалба е подадена в срок, от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване като преграждащ и по арг. от чл. 280, ал.3 т. 2 ГПК във връзка с иска за родителската отговорност и наличието на ненавършили пълнолетие деца от брака, въззивен съдебен акт. По въпроса за наличието на предпоставки за допускане на обжалваното определение до касация, съставът на ВКС съобразява и намира следното: Производството по гр.д. №12842/2018 г. по описа на СРС е образувано по исковата молба на В. П. Н.- български гражданин срещу В. К. Н. – гръцки гражданин, по иск за развод по чл. 49 СК, обективно съединен с небрачни искове за родителската отговорност по чл. 59, ал. 2 СК, за фамилното име след развода по чл. 53 СК и за ползване на семйното жилище по чл. 56 СК. С отговора на исковата молба ответникът е предявил насрещни искове за развод, за родителската отговорност и ползване на семейното жилище, като е посочил адрес в кв. С., [населено място], който е обшият с ишцата семеен адрес и на който вече са му връчвани книжа. С разпореждане от 02.08. 2018 г. районният съд е указал на ответника в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметката на съда държавна такса от 25 лв., посочвайки неблагоприятните последици от неизпълнението. Адресът е посещаван на 22.08, 02.09 и 10.09, 2018 г., като е удостоверено, че и на трите дати посоченото лице не е намерено. Допълнително е посетен на 16.09.2018 г. и на 28.09.2018 г., след като съдът е отказал да приложи чл. 41, ал. 1 и ал. 2 ГПК. На 06.10.2018 г. в разписката е отразено, че е осъществено връчване при отказ на адресата да получи книжата, който се е намирал в района на адреса при посещение на децата си Документът е подписан от връчителя, чиито три имена са посочени. По делото липсват данни в едноседмичния срок, броен от 06.10.2018 г., ответникът – ищец да е изпълнил указанията на съда да представи доказателства за внесена държавна такса. В жалбата до СГС жалбоподателят е твърдял, че на посочената в разписката дата само е минал през комплекса където се намира семейното жилище на фактически разделените съпрузи, не е спирал изобщо пред блока, а децата взел от местоработата на майка им на бул. България. За да потвърди определението за връщане на исковата молба Софийският градски съд в обжалваното определение е приел, че връчването е действие с определени правни последици, което се извършва и удостоверява от връчителя. Изтъкнал е че отказът на адресата да получи книжата също се удостоверява от връчителя, като отказът не засяга редовността на връчването. Връчителят е длъжностно лице овластено да извърши и удостовери връчването, като разписката, подписана от връчителя е официален свидетелстващ документ, който доказва пълно осъщественото връчване, както и всички обстоятелства, които са от значение за него. Приел,че след като е посочена датата на отказа за получаване на книжата и трите имена на връчителя, удостоверени с неговия подпис връчването е редовно. Допълнително приел, че за наведените от жалбоподателя фактически твърдения относно обстоятелствата около връчването, страната не посочва и не прилага никакви доказателства. При този предмет на делото и гореизложените мотиви на въззивния съд, поставеният във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК първи въпрос дали, за да се удостовери връчване при отказ, връчителят на съобщението / призовкарят/ следва да се увери в самоличността на лицето,което прави отказа, не може да обоснове допускане на касационното обжалване, като решаващо произнесен правен въпрос (обща кумулативна предпоставка по см на чл. 280, ал. 1 ГПК и тълкуването му в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС) Дори по приложението на чл.44 ал. 1 ГПК да се отговори, че удостоверяването на самоличността чрез изискване на документ за самоличност на адресата отказващ да получи съдебните книжа се отнася и до хипотезата на отказ да се получат книжата, този отговор не преодолява мотива на въззивния съд, че страната не сочи никакви доказателства за факти, опровергаващи отразеното от връчителя в обратната разписка, вкл. за имплицитното засвидетелстване, че самоличността е установена. Наведеното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК също не е налице, тъй като разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК е пределно ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване, по нея има и установена съдебна практика, като не са изложени съображения кое налага тази практика да бъде променена. Разпоредбата на чл. 44, ал. 1 ГПК изисква снемане на самоличността на лицето, което получава съдебните книжа тогава когато това лице е съгласно да ги получи и с подписа си също удостовеярява получаването. Разпоредбата не изисква с оглед редовността и валидността на обратната разписка като официален свидетелстващ документ за датата и начина на връчването и действията във връзка с него, да се посочва и дали е снета самоличността на получателя.При отказ да се получат документите изискването за снемане на самоличността и формалното й отразяване не би могло да се осъществи по същия начин, тъй като отказът да се получат документите предполага и отказ на адресата да посочи качеството си и да представи документ за самоличност ,поради това и нейното отразяване не е реквизит за редовност при оформянето на обратната разписка. Разпоредбата изисква единствено посочване на качеството на лицето от адреса, което получава книжата- в лично качество ( адресатът), майка, баща или друго лице от адреса. В т.см. е определение № 156 от 04.03.2015 г. на ВКС, IV –то г.о., по ч.гр.д. № 1031/2015 г. Вторият поставен въпрос е за това следва ли връчителят на съдебни книжа при отказ по реда на чл. 44, ал.1, изр. 5 ГПК да удостовери конкретни действия, бездействия и словесни излеяния на адресата, които по своята същност представляват акта на отказа .Въпросът е неясен, поставен хипотетично, без посочване на конкретна връзка с делото и конкретни оплаквания,съответно какви конкретни дейстивя защитата има предвид и също не може да се приеме за обуславящ по см. на чл. 280, ал. 1 ГПК. Връчителят е отразил действия на адресата в обратната разписка. Съгласно нормата на чл. 44, ал.1 ГПК отказът да се получат книжата се удостоверява с подписа на връчителя,като не се изисква да се удостоверят конкретните конклудентни действия, в които се обективира отказът на адресата. Негоден да обоснове допускане на касационното обжалване в кумулативна даденост с наведеното специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е и третият въпрос по приложението на чл. 44, ал. 1 ГПК за това следва ли в хипотезата на връчване на съдебни книжа при „отказ“ адресатът да възприеме, че отказва да приеме съдебни книжа от конкретните действия на връчителя. Въпросът е фактически – кога какво възприема едно лице зависи от индивидуалните му възможности и условията на средата при които се осъществява актът на възприемането, които са различни за всеки конкретен случай.Същевременно нормата на чл. 44 ал. 1 ГПК не се интересува от подобен въпрос – дали адресатът възприема или не възприема, че прави отказ. Връчителят удостоверява начина на връчването и своите действия във връзка с него. Като чужди действия длъжностното лице удостоверява с подписа си единствено отказа на адресата да получи книжата, или получаването им и това е достатъчно за редовността на връчването.В т.см. е и константната практиката на ВКС ( напр. решение № 277 от 26.09.2011 г. на ВКС, III- то г.о., по гр.д. № 362/2011 г., определение № 451 от 04.10.2011 г. на ВКС, I во г.о., по ч.гр.д. №417/2011 г. ) Обжалваното определение не е и очевидно неправилно- предпоставка за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като в тази връзка не се споделят наведените оплаквания за липса на мотиви в определението, липсата на произнасяне по доводите на жалбоподателя, както и за явна необоснованост при изводите на съда. В обобщение не са налице предпоставки за допускане на атакуваното определение до касационно обжалване. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, III- то г.о.,