Определение № 45 от 03.02.2012 г. на ВКС по д. № 1135/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. А. срещу въззивното решение на Окръжен съд Пазарджик /ОС/ по гр.д. №277/11 г., с което е отхвърлен искът й срещу И. А. с пр. осн. чл.227, ал.1,б.”в” от ЗЗД – за отмяна на дарението на недвижим имот с нот. акт №186/03 г. до размер на правата / 1/3 ид.ч./ на ответника. При служебната проверка за допустимост на жалбата и във връзка с направеното от ответника възражение за недопустимост на касационното обжалване на осн. чл.280, ал.2 от ГПК, ВКС констатира следното: На осн. чл.280, ал.2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Цената на иска, определена съобр. чл.69, ал.1,т.4, вр. с т.2 от ГПК, при данъчна оценка на целия имот / земя и жилище/ 4441 лв., е под 5 000 лв., както е посочено и в исковата молба. Въз основа на тази оценка е внесена държавната такса при образуване на делото. При тези данни въззивното решение по делото не подлежи на касационно обжалване, а подадената касационна жалба следва да се върне на касаторката като недопустима. Затова и на осн. чл.286, ал.1,т.3 от ГПК ВКС на РБ, трето г.о.