Определение № 4532 от 25.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1071/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Б. Т. като пълномощник на Д. О. П., срещу въззивно решение № 986 от 20.11.2024 г. по в.гр.д. № 1097/2024 г. на Окръжен съд- Бургас. С него е обезсилено решение № 898 от 13.05.2024 г. по гр.д. № 7189/2022 г. на Районен съд - Бургас и е прекратено производството по делото по предявения от Д. О. П. против В. К. Д. и Д. Х. Д. отрицателен установителен иск за собственост. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Жалбоподателят подържа, че въззивният съд неправилно е приел, че има уточнение на фактическите твърдения, с които е обосновал правния си интерес от предявяване на иска, и поради това е извършил нова проверка за неговата допустимост, вместо да разгледа правния спор по същество. Поддържа, че както в исковата молба, така и в частната жалба срещу прекратителното определение на Районен съд- Бургас, което е било отменено от Окръжен съд - Бургас, и в подадената въззивна жалба срещу първоинстанционното решение е твърдял, че осъществява фактическа власт върху процесните имоти и че ако отрече правата на ответниците, ще може да се снабди с валиден титул за собственост, т.е. позовавал се е на едно фактическо състояние, което обосновава правния му интерес от предявяване на отрицателния установителен иск за собственост. На следващо място сочи, че въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е дал отговор на всички оплаквания, релевирани с въззивната жалба. Обсъдил е частично и избирателно показанията на разпитаните свидетели, като в нарушение на чл. 172 ГПК не е съобразил тяхната обективност и достоверност. Необосновано е приел, че липсва пълна идентичност между имотите по предварителния договор от 2009 г., по силата на които той твърди, че владее процесните имоти, закупените имоти от ответниците и тези, предмет на отрицателния установителен иск за собственост. В противоречие с материалния закон е приел, че дори да се приеме, че жалбоподателят е владял имотите, то владението му, е било смутено от отправеното от един от свидетелите искане за тяхното освобождаване. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят поставя следните въпроси, за които твърди, че са обусловили изхода на делото и че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди и да се произнесе относно значението и относимостта на всички събрани по делото доказателства. Задължен ли е да извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на тях да формира свои фактически и правни изводи по спорния предмет. Може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни без да ги обсъди в съвкупност и да отчете връзката между тях. 2. Следва ли съдът да се съобрази със заключението на вещото лице, дадено в изготвената експертиза, и да изложи защо го приема или не. Следва ли заключението на вещото лице да бъде обсъдено в съвкупност с другите доказателства по делото. 3. Как следва да процедира съдът, когато по делото са приложени доказателства, събирани в други граждански дела и пред други държавни органи. Как следва да се ценят признанията, направени от една от страните пред тези органи. Може ли да се отхвърлят свидетелските показания, дадени в производството, защото те противоречат на показания, дадени по други дела и в други производства. 4. Когато някой от свидетелите попада в кръга на лицата по чл. 172 ГПК, длъжен ли е съдът да извърши преценка на тяхната обективност, като изложи в решението си мотиви защо счита, че тяхната заинтересованост не е повлияла на достоверността на показанията им. 5. Предявяването на извънсъдебни претенции смущава ли владението и прекъсва ли давността. По всеки от въпросите жалбоподателят сочи практика на ВКС, с която обосновава твърдяното противоречие. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация В. К. Д. и Д. Х. Д. изразяват становище, че поставените в изложението въпроси не са правни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, а представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение, които не следва да се обсъждат в тази фаза на касационното производство. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост, предявен от Д. О. П., за установяване, че ответниците В. К. Д. и Д. Х. Д. не са собственици на следните недвижими имоти: 1. 1000 кв. м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], целият с площ от 2 728 кв. м., която реална част е разположена в северната част на имота и граничи от север, североизток и изток с поземлен имот с идентификатор ***, от запад - с поземлени имоти с идентификатори *** и ***, а от юг – с останалите 1 728 кв. м., който имот е част от дворно място, съставляващо бивш парцел *** и парцел *** по парцеларния план на „Свинекомплекс“- М. р.; 2. ½ ид. част от едноетажна сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], площ 175 кв. м., представляваща битова сграда - "Дом на животновъда", разположена в бивш парцел *** по парцеларния план на „Свинекомплекс“- кв. М. р., който парцел попада в гореописаната реална част с площ от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], и 3. Паркинг с площ от 350 кв. м., разположен в бивш парцел ***, целия с площ 720 кв. м., изграден върху реалната част от 1000 кв. м. от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място]. С исковата молба е обосновал правния си интерес от предявения иск с твърдението, че по силата на предварителен договор от 03.02.2009 г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен със „Зърнобаза – Шабла“ АД е установил фактическа власт върху тези имоти, и от този момент лично или чрез трети лица - наематели или дружества, с които е имал съвместна дейност, е завладял и продължава да владее тези имоти в продължение на повече от 10 години, поради което е придобил правото на собственост върху тях на оригинерно основание. Посочил е, че ответниците В. Д. и Д. Д. не са придобили правото на собственост върху процесните имоти на деривативно основание - договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 117, т.ІІ, дело № 287 от 12.07.2019 г. на нот. с рег. № 290 по регистъра на НК, защото праводателят им Земеделска кооперация „Булмит“- със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, не е бил собственик на имотите, но тъй като притежават формален титул за собственост, смущават владението на ищеца, като подават жалби срещу лицето, което се намира в имотите като наемател по силата на сключен с ищеца договор за наем, а от друга - ищецът не може да се снабди с титул за собственост по обстоятелствена проверка. В подкрепа на твърденията си е представил Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 03.02.2009 г., с който „Зърнобаза - Шалба“ АД, представлявано от изп. директор Н. М. К., е поело задължение да сключи окончателен договор, с който да прехвърли на Д. О. П. или на посочено от него трето лице собствеността на владения от продавача в качеството му на заложен кредитор недвижим имот, представляващ дворно място с площ 1 255 кв.м, находящо се на 1 300 м югозападно от кв. "М. р."-[населено място], извън регулация, парцели *** и *** по парцеларния план на „Свинекомплекса“, ведно с находящите се върху тези парцели сгради- колбасарски цех, сушилня, ½ от битова сграда, метален навес и паркинг. Посочено е, че владението върху тези имоти се предава от продавача на купувача в деня на сключване на предварителния договор. С отговора на исковата молба ответниците В. Д. и Д. Д. са оспорили този предварителен договор с възражение, че същият е антидатиран, тъй като Н. К. е вписана в ТР като представител на дружеството на 16.03.2011 г. Представен е и Договор за наем от 05.01.2012 г., с който Д. О. П. като наемодател предоставя на Д. Т. Ч. като наемател следния недвижим имот: 50% от дворното място с площ 720 кв.м, находящо се на 1 300 м югозападно от кв. "М. р."-[населено място], извън регулация - парцел *** от парцеларния план на Свинекомплекса, ведно с 1/4 ид. част от изградения в имота цех за колбаси. С решение № 1789 от 19.08.2023 г. по гр.д. № 7189/2022 г./с характер на определение/ Бургаският районен съд е прекратил производството по делото, като е приел, че искът е недопустим, тъй като ищецът не доказва твърденията си, от които извежда правния си интерес. Приел е, че в случая той обосновава този интерес с твърдението, че е упражнявал фактическа власт върху спорните имоти в продължение на повече от 10 години, което му дава основание да придобие правото на собственост върху тях, отричайки правата на ответниците, но не доказва да е упражнявал фактическа власт в периода след 03.02.2009 г. С определение № 3015 от 29.11.2023 г. по ч.гр.д. № 1754/2023 г. на Бургаския окръжен съд това определение е отменено и делото върнато на Районен съд - Бургас за разглеждане на спора по същество. Посочено е, че съгласно практиката на ВКС в случаите, когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот, титулярството на правото на собственост е въпрос не на процесуална, а на материалноправна легитимация, т.е. по съществото на спора, доколкото установяването на собственическите права на ищеца ще изключи тези на ответника. При новото разглеждане на делото, с решение № 898 от 13.05.2024 г. по гр.д. № 7189/2022 г. Бургаският районен съд е отхвърлил предявения от Д. О. П. отрицателен установителен иск за собственост. След обсъждане на доказателствата по делото е приел, че не се установява ищецът да е осъществявал владение върху процесните имоти в сроковете по чл. 79 ЗС. За да обезсили това решение и да прекрати производството по делото поради недопустимост на предявения отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приел, че във въззивното производство ищецът е уточнил фактическите си твърдения, като е заявил, че е владелец на имотите и в това си качество отрича правата на ответниците, за да може да придобие правото на собственост по давност. Пред районния съд по искане на ищеца са разпитани свидетелите Д. Ч. и Д. Д.. Свидетелят Ч. е заявил, че ползва имотите повече от 10 г., като последните три живее там и ги охранява. Бил е допуснат в тях от св. Д., който работел за ищеца Д. П.. Уточнил е, че живее в сградата, която е бивш колбасарски цех. Заявил е, че има договор за наем с ищеца. Заедно със свой приятел са имали устни договорки със стария председател на ЗК “Булмит“ да ползват имотите, които са собственост на кооперацията, и са получили принципно разрешение да ползват всички сгради с цел да ги пазят от набези. Не могли обаче да се споразумеят с пълномощника на следващия председател на кооперацията, тъй като той искал да заплащат наем, при това със задна дата. След като не могли да договорят цена, вещите им от всички сгради, които имат покрив, били изхвърлени на улицата и било заведено дело за пропуснати ползи. Посочил е, че това са 2-3 сгради, различни от тези, които ползва сега. Свидетелят Д. Д. е заявил пред съда, че от 2008 г. работи за ищеца и знае къде се намират процесните имоти, като сочи, че там има колбасарски цех, сушилня, битова сграда и паркинг. През 2009-2010 г. се ползвали от един кравар, а след това там бил настанен св. Ч., който ремонтирал коли. Бившият свинекомплекс бил ограден с обща ограда, която не била от всички страни и не ограждала цялата площ. По искане на ответниците в първата инстанция са разпитани свидетелите Р. И. и Г. В.. Свидетелят И., който е братовчед на ответника Д. Д., е завил пред съда, че разбрал за имота през 2017 г. от свой приятел, внук на председателя на ЗК „Булмит“. Заедно с ответника отишли да го огледат. В сградите били допуснати от св. Г. В.. Същите били празни, в прилично състояние. Двамата с ответника Д. почистили имота, правили опити да го трасират, но след всеки опит забитите колчета били премахвани. Премахнали един от поставените в имота метални гаражи. В имота е заварвал само св. Ч., който обитавал сградата - бивш колбасарски цех. В разговорите Ч. му заявил, че има договорка с предишния председател на ЗК "Булмит" да ползва сградата и терена около нея. При едно от посещенията заварил лице, което се представило за ответника Д. П., който му казал, че има документи за земята. Заявил, че св. Ч. продължил да ползва един гараж и това, което е в него. Свидетелят Г. В., който е внук и пълномощник на председателя на ЗК "Булмит", е заявил, че посетил имота през 2017 г., където срещнал двама души - свидетеля Ч. и друг мъж със собствено име И.. Свидетелят Ч. се представил като охрана на имота и заявил, че има уговорка със стария председател на кооперацията да охранява имота от посегателства. След проведен разговор другият мъж освободил имота, но свидетелят Ч. отказал да го напусне и да заплаща наем. Сочи, че през годините Ч. е канен с нотариална покана да освободи имота, но той отказал. Впоследствие бил осъден от кооперацията да й заплати определена сума, след което започнал да освобождава част от имотите. Видял е документи по предишното дело, че фирма "Деф" е отдала на Ч. колбасарския цех и земята и тази фирма е искала да придобие имота. През 2018 г. е влязъл в имотите и видял, че в северната част на поземления имот имало 3 гаражи, от които кооперацията премахнала два. След продажбата им на ответниците през 2019-2020 г. били премахнати и паркираните там автомобили. При премахване на гаражите св. Ч. заявил, че е техен собственик, че е наемател и имотът не е на ответниците. По делото е прието заключение на съдебно - техническа експертиза, неоспорено от страните. Вещото лице е установило, че през 1994 г. за „Свинеферма в кв. М. Р.“ е бил изработен кадастрален план, но няма приет парцеларен план. По тази причина за терена е одобрен План на новообразуваните имоти, в който сградата "Дом на животновъда" е нанесена в имот № *** с площ 387 кв.м, идентичен с имот с идентификатор ***. За нуждите на експертизата вещото лице е изготвило контролна геодезична снимка, от която се установява, че бивш парцел *** попада в имот с идентификатор *** и имот с идентификатор ***, представляващ сградата „Цех за колбаси“, която е заличена в кадастралната карта, но съществува на място. Парцел *** е идентичен с имот ***, а парцел *** попада изцяло в имот ***, заедно със сграда, посочена в неприетия парцеларен план като "Дом на животновъда, описана като административна и стопанска с означение "МС", а по-късно описана като метална конструкция. Вещото лице е посочило също, че в имот *** попадат 425 кв. м. от бивш парцел ***, както и 347 кв. м. от бивш парцел ***, съгласно неприетия парцеларен план. Като доказателство по делото са приложени и материалите по преписка с вх. № 7452/2018 г. по описа на РП-Бургас, образувана по жалба на Г. П. - председател на ЗК “Булмит“относно ползването на имоти с идентификатор *** и *** по КККР на [населено място] и построените в тях сгради от Д. Ч.. В хода на проверката по тази преписка са снети сведения от Д. Ч., който е заявил, че сградите са му били предоставени преди повече от 5 години за ползване от предишния председател на ЗК “ Булмит“- Е. С., с устна уговорка за да ги стопанисва, охранява и да се грижи за тях. В преписката се намира и отговор от свидетеля Ч. от 12.02.2018 г., адресиран до ЗК "Булмит" по повод отправена от кооперацията нотариална покана, в която същият е посочил, че преди повече от 9 години се е споразумял с предишния председател да ползва имотите срещу това да ги охранява и пази, тъй като е имало много посегателства. Като доказателство по делото е приложено и гр. д. № 7327/2018 г. на Районен съд- Бургас, образувано по иск на ЗК “ Булмит“ против Д. Ч. за заплащане на обезщетение за ползване без основание на посочените по - горе имоти. В писмено становище по това дело Д. Ч. чрез своите пълномощници е оспорил предявения иск с твърдението, че през 2005 г. дружество "ДЕФ" ЕООД е започнало да ползва имотите и е продължило да упражнява фактическа власт и в резултат на продължило 10 - годишно непрекъснато владение е придобило собствеността върху тях. Посочил е, че никога не е ползвал земята и имот с идентификатор ***, по отношение на която кооперацията претендира, че собственик. Заявил е, че сградата с идентификатор ***, е разделена на две, като едната половина, която той е ползвал, е собственост "ДЕФ", а другата, за която кооперацията твърди, че е собственик, се ползвала от лице, което държало тонколони и музикална апаратура, като същевременно е заявил, че счита, че цялата сграда с идентификатор *** е собственост на "ДЕФ", с което дружество той е имал споразумение за ползване. След преценка на събраните по делото доказателства е достигнал до извод, че ищецът не е доказал лично или чрез трети лица да е упражнявал фактическа власт върху имотите, която да е била явна, необезпокоявана и непрекъсната, считано от сочения от него начален момент - 03.02.2009 г. в рамките на 10-годишния давностен срок по чл. 79, ал.1 ЗС. Намерил е за недоказано и твърдението му, че към момента на предявяване на иска е във владение на имотите. Според изложените от въззивния съд съображения, предварителният договор от 03.02.2009 г., в който е посочено, че владението е предадено на купувача - ищец, не съставлява доказателство за установяване на фактическа власт. Извод, че ищецът е владял имотите чрез свидетеля Ч., считано от 2012 г., не може да бъде направен от показанията на този свидетел, тъй като те противоречат на сведенията от същия, дадени пред полицейските органи през 2018 г. по преписка вх. № 7452/2018 г. по описа на РП-Бургас, в които същият е посочил, че се намира в имотите и ползва сградите по споразумение с предишния председател на ЗК “Булмит“, както и на обясненията му, дадени в производството по гр.д. № 7327/2018 г. на Бургаския районен съд. Посочил е също, че дори да се приеме, че в някакъв период след 2012 г. свидетелят Ч. е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, тя не е била за ищеца, а за трето лице – дружеството „ДЕФ“ ЕООД. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по повдигнатите от жалбоподателя въпроси. Значението за изхода на спора на първия въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да извърши цялостна преценка на всички събрани по делото доказателства и въз основа на тях да формира своите фактически и правни изводи по спорния предмет, се обосновава с твърдението, че в случая въззивният съд изцяло е игнорирал признанията на ответниците, че има лица, които им пречат като собственици да ползват и владеят закупения от тях имот. Действително по делото са приложени няколко прокурорски преписки, образувани по жалби / сигнали на ответниците, затова че свидетелят Д. Ч. ползва без основание закупения от тях недвижим имот и сградите в него, които не са обсъдени от въззивния съд, но фактът, че Ч. ползва процесните имоти, не е бил спорен между страните. От него обаче не следва несъмнен извод извод, че свидетелят Ч. е държал имота за ищеца, поради което допускането на касационно обжалване по поставения процесуалноправен въпрос не би повлияло на изхода на спора. За доказване на правния интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост в хипотезата, когато ищецът се позовава на фактическо състояние и възможност да придобие правото на собственост, ако отрече правата на ответниците, както е в настоящия случай, не е достатъчно да се установи, че едно лице, различно от ответниците, упражнява фактическа власт върху спорния имот. Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по третия и четвъртия въпрос, изведени в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, тъй като не се установява те да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, на която се позовава жалбоподателят. Некоректно е твърдението, че въззивният съд се е позовал на показанията на св. Ч., дадени в други производства пред други органи, а не на показанията му, депозирани по настоящото дело. Като свидетел по настоящото дело той е заявил, че повече от 10 години ползва имота, като бил допуснат в него от св. Д. Д., който работел за Д. П., и че имал договор за наем с Д. П.. Посочил е също, че заедно със свой приятел са имали устни договорки със стария председател на ЗК “Булмит“ да ползват някой от имотите на кооперацията, и са получили принципно разрешение да ползват всички сгради, за да ги пазят от набези. Следващият председател на кооперацията претендирал да бъде заплащан наем за имотите, но тъй като не могли да договорят цена, вещите им от всички сгради, които имат покрив, били изхвърлени на улицата и било заведено дело за пропуснати ползи. Въззивният съд е обсъдил тези показания и е констатирал несъответствието в тях досежно основанието, на което свидетелят твърди да е упражнявал фактическа власт върху процесните имоти, като ги е съпоставил с другите доказателства по делото - даденото от него становище в качеството му на ответник по гр.д. № 7327/2018 г. по описа на Районен съд - Бургас, в което е посочил, че имотите са му били предоставени за ползване от търговско дружество „ДЕФ“ ЕООД, което придобило собствеността върху тях в резултат на упражнявано 10-годишно давностно владение, както с обясненията, които е дал в хода на проверката по пр. пр. вх. № 7452/2018 г. по описа на РП-Бургас, образувана по жалба на Г. П. - председател на ЗК “Булмит“ относно ползването на имоти с идентификатор *** и *** по КККР на [населено място] и построените в тях сгради, според които той е бил допуснат да ползва имотите по уговорка с предишния председател на ЗК “Булмит“, за да ги опазва от набези. По този начин въззивният съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл. 172 ГПК, съгласно която гласните доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение при съобразяване на евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля и във връзка с всички обстоятелства по делото. В резултат на тази преценка съдът е приел, че дори св. Ч. да е осъществявал фактическа власт върху спорните имоти, не се установява по несъмнен начин той да е бил държател за ищеца. Останалите въпроси / №№ 2 и 5/ нямат самостоятелно значение за изхода на делото. Какъвто и отговор да им бъде даден, той не може да обуслови извод, че жалбоподателят е упражнявал фактическа власт върху имота чрез соченото от него лице- св. Д. Ч.. Въззивното решение не е и очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като не се установява законът да е приложен в неговия обратен смисъл, да е приложена несъществуваща или отменена правна норма, нито се констатира явна необоснованост на решаващите изводи по предмета на спора вследствие допуснати нарушения на основни съдопроизводствени правила или на правилата на формалната логика. То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постанови решението си, съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото жалбоподателят Д. О. П. следва да бъде осъден да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК на ответниците по касация В. К. Д. и Д. Х. Д. разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС в размер на 971.45 евро / равностойност на 1 900 лв./. Водим от гореизложеното съдът