Определение № 707 от 11.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4498/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 209/16.06.2022 г. по гр.д. № 283/2022 г., с което Окръжен съд – Русе, потвърждавайки решение № 222/23.02.2022 г. по гр.д. № 580/2021 г. на Районен съд – Русе, е отхвърлил иска на И. Н. Д. срещу ЧСИ М. Б. М. по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 6 349.39 лв. – вреда, причинена от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп.д. № 235/2010 г. Решението се обжалва от И. Д. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка за правилност по следните въпроси (процесуално-правен и материално-правен): 1. Има ли задължителното действие по чл. 297 ГПК влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл. 439 ГПК, с което е установено, че правото на принудително изпълнение на изпълняемото право е погасено по давност, защото са невалидни и не прекъсват давността действията на принудително изпълнение след настъпила перемпция по изпълнителното дело: за съда по иска по чл. 441 ГПК и за частния съдебен изпълнител (ЧСИ)като ответник по този иск? и 2. Прекъсват ли срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК преводите по специалната сметка на съдебния изпълнител, извършени от третото задължено лице (длъжник на длъжника), или срока прекъсва наложеният запор, но не и преводите от ТЗЛ? Касаторът твърди, че въпросите са включени в предмета на обжалване (общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол) и счита да са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (допълнителната по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК). По същество се оплаква, че решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон (чл. 441 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД), като последица от неправилно приложения от въззивния съд чл. 297 ГПК и чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Претендира разноските по делото. Ответникът ЧСИ М. М., ответник и по касационната жалба, възразява, че повдигнатите въпроси нямат претендираното значение, а решението е правилно. За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд е приел за неосъществена една от предпоставките (материално-правните условия) на деликтното вземане по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД – процесуална незаконосъобразност на действията на ответника ЧСИ М. М. по изп.д. № 235/2010 г. Приел е да съответстват на изискванията на ГПК действията на ответника ЧСИ по изпълнителното дело, от които ищецът И. Д. твърди да произтичат вредите за сумата 6 346.39 лв., а именно: 1) запорът от 20.05.2015 г. на вземания по сметки на ищеца (длъжник) в „Уникредит Булбанк“ АД (ТЗЛ) и 2) разпределението на преведената по специалната сметка на ЧСИ до 15.10.2018 г. от ТЗЛ обща сума 6 346.39 лв., съответно в погашение на изпълняемото право и на таксите, дължими от длъжника по изпълнителното дело. Изпълнителният лист е процесуалната ценна книга, която оправомощава съдебният изпълнител да осъществява принудително изпълнение по изпълняемото право, като за установените по реда на ГПК вземания за дължими такси от длъжника ЧСИ се ползва с пряко изпълнително основание. Към запора на банковите сметки по предходен запор на секвестируемата част от трудовото възнаграждение на длъжника работодателят е правил преводи по специалната сметка на ЧСИ, последният - на 24.07.2013 г., т.е. към 20.05.2015 г. не е изтекъл 2-годишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Към разпределените суми на 15.10.2018 г. искът по чл. 439 ГПК не е предявен, респ. към същата дата не е осъществено и основанието по чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. Следователно и към двата предприети от ответника ЧСИ акта изпълнителното дело е било висящо. Въззивният съд е добавил, че различен извод не произтича от влязлото в сила решение № 260021/08.01.2021 г. по гр.д. № 7663/2019 г., с което Районен съд – Русе е уважил иска по чл. 439 ГПК на длъжника И. Д. срещу взискателя поради погасителна давност на правото на принудително изпълнение. Действително, решението съдържа мотиви за настъпила перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 31.12.2014 г. и за това, че следващите действия по принудително изпълнение са невалидни (вкл. запорът на банковите сметки от 20.05.2015 г.) и не прекъсват давността по чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Решението по уважения иск по чл. 439 ГПК обаче е без значение за иска по чл. 441, ал. 1, изр. 1 ГПК, вр. чл. 45 ЗЗД. Ответникът ЧСИ не е страна по това дело и влязлото в сила решение не го обвързва в отношенията с длъжника, предмет на неразрешения правен спор. При тези мотиви на въззивния съд и двата повдигнати въпроса обуславят решението. Въпреки осъществената предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК обаче касационният контрол не следва да се допуска, защото е изключена всяка допълнителна по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Практиката на Върховния касационен съд единно и непротиворечиво приема, че решението по уважения иск по чл. 439 ГПК установява материалната незаконосъобразност на провежданото принудително изпълнение (несъществуването на изпълняемото право, включително поради давност) и осъществява основанието по чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК за прекратяване на конкретното изпълнително дело. Единна е и практиката на Върховния касационен съд и за това, че деликтното по характера си вземане по чл. 441 ГПК може да възникне само при процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Обобщаването на тази практика налага извод, че съдът по иска по чл. 441 ГПК е длъжен да зачете задължителното действие на влязлото в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК, а да приеме за процесуално незаконосъобразни действията на принудително изпълнение, които съдебният изпълнител е предприел без да зачете настъпилото основание за прекратяване на конкретното изпълнително дело по чл. 444, ал. 1, т. 7 ГПК. Тогава влязлото в сила решение за уважаването на иска по чл. 439 ГПК е от значение за материално-правните предпоставки за ангажиране на деликтната отговорност на ЧСИ – процесуално незаконосъобразни са извършените след такова решение действия на съдебния изпълнител. Тази практика настоящият състав споделя, а не съзира основание да я променя, включително да допуска касационния контрол, само за да я обобщи и утвърди като реши конкретния спор по същия начин, по който е решен от въззивния съд. В случая решението за уважаването на иска по чл. 439 ГПК следва (с години) актовете на принудително изпълнение, с които според твърденията в исковата молба ответникът ЧСИ е причинил на длъжника по изпълнението вредата за сумата 6 346.39 лв. Макар да е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол по процесуалноправния въпрос, по него са изключени всяка допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. В своята практика след ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС разграничи перемпцията от погасителната давност, като се прие, че перемпцията е санкция за бездействащия взискател в рамките на конкретното изпълнително дело. Обобщаването на осъвременното от ВКС казуално и нормативно тълкуване на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК налага да се приеме, че взискателят не бездейства, когато след запора ТЗЛ прави преводи по специалната сметка на съдебния изпълнител. Преводите реализират изпълнителния способ. При сходни мотиви с вече развитите и по материалноправния въпрос са изключени допълнителните предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. При този изход на делото и по аргумент от обратното по чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на касатора остават направените по делото разноски. При тези мотиви, съдът