Определение № 998 от 01.04.2026 г. на ВКС по д. № 155/2026 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца С. Б. И., чрез адв.Г. Б. И. от САК, срещу решение № 211/28.02.2025г. по възз.гр.д.№ 1319/2024г. на Софийски апелативен съд. С него е потвърдено решение № 6580/20.12.2023г. по гр.д.№ 7235/2021г. на Софийски градски съд, с което са отхвърлени предявените против ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място], искове, с правно основание чл.405, ал.1 и чл.409 КЗ, за застрахователно обезщетение за имуществени вреди в размер на 35 000лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, и за законната лихва за забава в размер на 4064.21лв. за периода 16.04.2020г.-07.06.2021г.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необосновано. Касаторът оспорва констатацията, че процесното МПС е оставено незаключено към датата на събитието или по-рано. В тази връзка поддържа, че относно този факт не са въведени каквито и да е твърдения от ответника нито с отговора на ИМ, нито с уточнителните молби, за него не е разпределяна доказателствената тежест с доклада по делото и този въпрос не е повдиган и обсъждан впоследствие в хода на производството, а инстанциите по същество са го приели за установен въз основа на отговора по въпрос № 3 от заключението на САТЕ. Намира този извод за неверен, като формиран в противоречие с отговора, даден в заключението на САТЕ, без връзка с останалите приложени по делото писмени доказателства, както и при липса на каквито и да е преки или косвени доказателства за него. Материалната незаконосъобразност е обоснована с доводи за нарушение на чл.408, ал.1, т.3 КЗ, предвид приетото, че при наличие на хипотезата на чл.7.3.1.10. от ОУ към договора не се изисква изследване на причинно-следствена връзка между настъпването на застрахователното събитие и неизпълнението на конкретно задължение, визирано в ОУ. Евентуално, касаторът поддържа, че, дори да се приеме, че към момента на противозаконното отнемане застрахованото МПС не е било заключено, това не поражда правото на застрахователя да откаже заплащането на обезщетение, съгласно чл.7.3.1.10 от ОУ, тъй като в случая не е налице нито една от предвидените в него хипотези. По изложените съображения искането е за касиране на решението и за уважаване на исковете. Претендира се за присъждане на разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА.

В приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е въведено основанието по т.1, предл. посл. на чл.280, ал.1 ГПК по следните въпроси:

1. В производство по иск с правно основание чл. 405 КЗ, за освобождаване на застраховател от отговорност по реда на чл. 408, ал. 1, т. 3, предл. посл. КЗ, подлежи ли на изследване и доказване наличието на причинно следствена връзка между договорното неизпълнение на застраховано лице и настъпването на застрахователно събитие, дори и ако общите условия по застрахователния договор не изискват изследване на такава връзка?

2. Неизпълнение на договорно задължение и наличието на договорна клауза, която определя това неизпълнение като факт относим към отказ за плащане по застрахователно събитие, ли са единствено нужните елементи от фактическия състав на чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ за постановяване на законосъобразен отказ за плащане на застрахователно обезщетение?

Касаторът намира, че даденото по тези въпроси разрешение е в противоречие с решение № 86 от 18.07.2014 г. по т.д.№ 2230/2013г., II ТО; решение № 185 от 5.03.2014г. по т.д. № 350/2012г., I ТО; решение № 49 от 29.07.2013г. по т.д. № 840/2012г., I ТО и решение № 2 от 20.05.2013г. по т.д. № 1031/2011г., I ТО.

С писмен отговор насрещната страна, ответникът ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място], чрез адв.К. Б. от САК, оспорва наличието на основания за допускане на обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира за присъждане на разноски. С молба, вх.№ 4442/05.03.1026г., прилага заверени копия от фактура и преводно нареждане и списък на разноски.

Съставът на I т.о., въз основа на доводите на страните и данните по делото, намира следното:

От фактическа страна пред въззивната инстанция е било установено и безспорно възникването и съществуването на застрахователно правоотношение между страните по делото за процесния автомобил по договор за имуществена застраховка „Каско на МПС“, по който ищецът е изправна страна, настъпването на 17.11.2019г. на застрахователното събитие – кражба на лекия автомобил, действителната стойност на застрахованото имущество към момента на застрахователното събитие – 33 080лв. и отказът на ответника да заплати застрахователно обезщетение.

По оспорената с въззивната жалба на ищеца фактическа констатация, че към момента на настъпване на застрахователното събитие МПС не е било заключено въззивният състав е изтъкнал приетото въз основа на заключението на САТЕ по делото – по данни от предоставените от ищеца на застрахователя ключове на автомобила, че последното заключване е на 16.11.2019г. в 17.12.ч., наред с липсата на изложени в заявлението за настъпила щета каква е причината, поради която автомобилът не е заключен на 17.11.2019г., както и това, че, макар и да е оспорил заключението, ищецът не е ангажирал доказателства за установяване на твърдението си за софтуеърно манипулилане. По тези съображения е приел за доказан фактът, че към 17.11.2019г. автомобилът е оставен незаключен.

Относно оспорения с въззивната жалба извод, че оставянето на автомобила незаключен към момента на отнемането му не поражда правото на застрахователя да откаже заплащането на обезщетение на посоченото основание 7.3.1.10 от ОУ към застрахователния договор, съставът на апелативния съд е счел посочената клауза на ОУ да предвижда, че застрахователят не изплаща обезщетение за щети, причинени при незаключено ПТС. Изложил е, че регламентът на общите условия не изисква изследване на причинно-следствена връзка между незаключеното ПТС и факта на неговото противозаконно отнемане, тъй като нормата е императивна, а ищецът, чиято е доказателствената тежест, не е установил факта на извършване на действието, обратно на предвиденото в ОУ, а именно, че е заключил автомобила на 17.11.2019г. По тези съображения първоинстанционното решение е потвърдено.

Съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване се допуска, когато с въззивното решение е разрешен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, по отношение на който са осъществени някоя от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. В мотивите на тълкувателното решение е изяснено, че правният въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.

След съобразяване на решаващите изводи на въззивния съд, с които е мотивирано отхвърлянето на иска по чл.405, ал.1 КЗ, настоящият състав намира, че обуславящо за крайния изход е разрешаването на поставените от касатора въпроси, които, обобщени и конкретизирани, са относно това дали правото на застрахователя по договор за имуществена застраховка да откаже изплащане на застрахователно обезщетение е обусловено от наличие на причинно - следствена връзка между поведението на застрахования /неизпълнение на задължения по застрахователния договор/ по конкретното застрахователно правоотношение и настъпването на застрахователното събитие.

Обжалването се допуска на въведеното основание по т.1, предл.посл. на чл.280, ал.1 ГПК за проценка дали даденото по него разрешение е в съответствие с формираната съдебна практика на ВКС - посочената от касатора и служебно известната (решение № 102/02.10.2012 г. по т. д. № 615/2011г. на ВКС, І т. о., решение № 77/16.07.2015г. по т.д.№ 1048/2014г., решение № 50 129/23.11.2023г. по т.д.№ 1553/2022г., I т.о. и др.)

Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: