Определение № 186 от 26.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 60268/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 9672/ 01.07.2016 год. на „Ф. ЗА Е. И Е. И./ Ф./“ А., със седалище и адрес на управление [населено място], заявена чрез процесуалния представител адв.М. Г. П.- САК срещу въззивно Решение No 1019 от 17.05.2016 година, постановено по т. В.д. Nо 141 / 2016 год. на АС-София, по отхвърлените искове заявени на основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано, основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК. Доводите за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение се поддържат в насока на допуснати нарушение на процесуалните правила- несъобразяване на въззивното решение с дадените задължителни указания с отменителното решение на ВКС-ТК, несъобразяване с указанията за произнасяне по направените при условията на евентуалност възражения за погасителна давност, с несъобразеното правното действие на Споразумение от 21.12. 2017 година между цесионера Ф.- А. и длъжника- [община]. Поддържат се доводи за допуснато нарушение по приложение на материалния закон – разпоредбата на чл. 42а ЗОП /ДВ. бр.40/2014 год. / във вр. с парагр. 115 ал.3 ПЗР на ЗИЗОП/ ДВ. бр.40/2014 год. / досежно действието на договора за цесия.Поддържат се доводи за необоснованост на съдебното решение като е потвърден диспозитив на съдебния акт, несъобразен с практиката на ВКС по приложение на чл. 43 ал.1 ЗОП. Искането да се допусне касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите допустимо ли е при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, последният да не обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства за съществуването на спорното право, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на ищеца в процеса и да постанови, че е безпредметно обсъждането на дадените задължителни указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, като задължителни за съда, на който е върнато делото ? като произнесени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана с Решение Nо 18 от 22.07.2014 година по т.д. Nо 25/ 2013 год. на ВКС,ТК- II т.о.; Решение Nо 246 от 15.01.2014 год. по гр.д. Nо 3417/ 2013 год. на ВКС, ГК-II г.о.; Решение Nо 115 от 30.04.2013 година по т.д. Nо 805/ 2011 год. на ВКС,ТК- II т.о. и др. Искането да се допусне касационно обжалване се поддържа в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса, свързан с точното прилагане на закона, а именно: Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99 ал.3 ЗЗД, то от обстоятелството, че са събрани надлежни доказателства в хода на процеса, че длъжникът е престирал чрез плащане на част от паричното задължение първоначално на цедента, в последствие след датата на договора за цесия и на цесионера без противопоставяне, че не му е съобщено, следва ли да се приеме, че е налице надлежно уведомяване на длъжника по см. на чл. 99 ал.4 ЗЗД и че цесията има действие и спрямо длъжника при тези обстоятелства ? В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор от ответника по касация [община],чрез адв.Б. Т.- САК с който се оспорва касационната жалба на Ф.-А. като процесуално недопустима и неоснователна. Недопустимостта на касационното обжалване се поддържа с теза, че заявеното вземане на Ф.- А. съставлява обективно съединяване на 16 главни иска, всеки един от тях с цена от 5 171.62 лв. и 18 акцесорни иска, с правно основание чл. 92 ЗЗД и с цена на всеки един от тях от 413.73 лв., поради което същите не подлежат на касационно обжалване съгласно чл. 280 ал.2 т.1 ГПК. Поддържа се и довод, че в изложението липсват обосновани основания за допускане на касационното обжалване, тъй като посочените въпроси не са в противоречие с ангажираната съдебна практика. По съществото на касационната жалба се поддържат доводи, че обжалваното решение е законосъобразно, при постановяване на въззивното решение не са допуснати нарушения на процесуалните правила нито на материалния закон. Претендират се разноски. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба доводи и на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и 280 ал.2 т.1 ГПК, намира: С посоченото решение, апелативният съд при повторно разглеждане на делото в правомощията на въззивна инстанция ,е потвърдил решение на окръжен съд В., с което са отхвърлени заявените от Ф.- А. обективно съединени искове с правно основание чл. 266 ал.1 във вр. с 79 ал.1 ЗЗД и чл. 92 ал.1 ЗЗД, произтичащи от сключен договор за изработка по реда на ЗОП от 06.04.2006 година, съответно за сумите 82 745.92 лв. и 7 447.14 лв., поради нищожност на договора за продажба на вземане Д.- 053 от 25. 09.2006 година, съгласно който [фирма] прехвърля вземането си по Договора за продажба на вземане ЗСО-054 от 05.10.2006 година, съгласно който [фирма] цедира същото вземане на Ф.-А.. Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като се касае до обжалване на въззивно решение по търговски спор с правно основание чл. 79 ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 266 ал.1 ЗЗД за вземане, породен от частично и забавено изпълнение на парично задължение за месечно погасяване на поетото задължение общо от 90 193.06 лв., за сума от 82 745.92 лв. т.е. касае до претенция за сума, резултат на забавеното и то отчасти изпълнение на поетото задължение, а н се претендират суми, които се погасяват периодично в рамките на действащия договор.Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК ,насочена срещу обжалваем съдебен акт - въззивно решение по търговско дело с цена на иска над 20 000 лв. и е процесуално допустима. След преценка на наведените доводи по касационна жалба, настоящият състав на ВКС намира, че касационното обжалване следва да се допусне в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за допустимостта в рамката на повторното разглеждане на делото от въззивния съд, последният да не съобрази процесуалното си поведение с дадените задължителни указания на касационната инстанция по прилагането и тълкуването на закона, като задължителни за съда, на който е върнато делото т.е. да не обсъди поотделно и в съвкупност събраните доказателства за съществуването на спорното право, относими към релевантните за спора факти и към защитните доводи и възражения на ищеца в процеса и да постанови, че е безпредметно обсъждането с оглед на приета теза, различна от тази по отмененото въззивно решение като произнесени в противоречие Решение Nо 18 от 22.07.2014 година по т.д. Nо 25/ 2013 год. на ВКС,ТК- II т.о., Решение Nо 246 от 15.01.2014 год. по гр.д. Nо 3417/ 2013 год. на ВКС, ГК-II г.о. и Решение Nо 115 от 30.04.2013 година по т.д. Nо 805/ 2011 год. на ВКС,ТК- II т.о. и др. Касационното обжалване следва да бъде допуснато по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК и по материално - правния въпрос за приложение чл. 99 ал.4 ЗЗД относно начина, по който следва да бъде извършено уведомяването на длъжника по чл. 99 ал.3 ЗЗД, и за значението на факта, е длъжникът е престирал чрез плащане на част от паричното задължение първоначално на цедента, в последствие /след датата на договора за цесия/ и на цесионера без противопоставяне, че не му е съобщено ,че е извършена цесия, при липса на изрично уведомление. При допускане на касационно обжалване, касаторът дължи да заплати пропорционална ДТ, изчислена по правилата на чл. 18 ал.2.2 на Тарифата за държавните такси.../ПМС Nо 38/ 2008 г./ във вр. с чл. 71 ГПК, определена в конкретния случай в размер, равен на този за въззивно обжалване, а именно за сумата 1 803.86 лв. / хиляда осемстотин и три и о.86 лв. /, вносими по сметка на ВКС в седмичен срок от съобщението до страната- касатор. При неизпълнение на задължението за внасяне на пропорционалната ДТ в определения от съда срок по сметка на ВКС, касационното производство подлежи на прекратяване. По изложените съображения, настоящият състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия и на основание чл. 288 във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и 3 ГПК,