Определение № 548 от 02.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 446/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Надежда Б. К., А. Н. К., Д. А. Н. и С. Л. Н., чрез адв.Х., срещу определение от 22.03.2012г. по ч.гр..д.№3672/2012г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 24.11.2011г. по гр.д.№8706/2010г. на Софийски районен съд, с което е върната въззивната им жалба като просрочена. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Доводите, че в обжалваното определение не е посочен номер на делото, по което е постановено, не кореспондира със съдържанието на обжалвания акт. В. съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е върната въззивната жалба на ответниците Надежда Б. К., А. Н. К., Д. А. Н. и С. Л. Н. срещу постановеното решение от 18.10.2011г., с което е уважен предявения срещу тях иск с правно основание чл.109 ЗС. В. съд е приел за законосъобразен извода на първоинстанционния съд, че въззивната жалба е просрочена. В изложението за допускане на касационно обжалване касаторите сочат правен въпрос: „дали при положение, че има поправка в датите на връчване на съдебните книжа следва да се приеме дата, която е в ущърб на заинтересованата и жалещата се страна по делото и дали не е заинтересована и страната, която е спечелила делото на първа съдебна инстанция да нанесе поправка върху датата на връчването на съобщението и на гърба на поставения и приложен в кориците на делото съдебен акт с цел да лиши доверителите ми от жалба срещу едно неправилно и незаконосъобразно съдебно решение”. Счита, че е налице основание по чл.280, ал.1,1 т.3 ГПК – поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Поставеният правен въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като в разписката за връчване на препис от решението служебното лице-призовкар е посочило ясно дата на връчване 02.11.2011г. и спрямо така удостовереното редовно връчване е прието от съдилищата, че въззивната жалба е просрочена. Няма основание за допускане на касационно обжалване и по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. К. не сочат правния въпрос от значение за конкретното дело, който считат, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложеното определение №37 от 21.10.2008г. по гр.д.№527/2008г. на ВКС, ІІт.о. Отделно, в посоченото определение за начален момент на срока за обжалване е приета датата на която пълномощникът на страната е удостоверил получаване на препис от решението с мотивите, предхождаща датата на връчването на съобщението за решението. Посоченото разрешение не е относимо към настоящото дело с оглед на различната фактическа обстановка. По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато. Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.