Определение № 296 от 15.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 519/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на държавата Република България представлявана от министъра на финансите срещу решение № 12041 от 02.10.2020 г. по гр.д.№ 2916/2019 г. на Апелативен съд София, с което се отменя решение № 1776/13.03.2019 г. по т.д.№ 3094/2018 г. на Софийски градски съд и се уважава иска на „България 2009“ ЕООД против държавата на основание чл.7 КРБ, за сумата 331 464,54 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на удържаната такса от 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., причинени с приетия от Народно събрание на Република България противоконституционен закон (чл.35а–чл.35в и чл.73 ЗЕВИ), ведно със законната лихва от 07.03.2018 г. и разноски по делото, а евентуално предявените искове против Народното събрание на Република България и държавата по чл.55, ал.1 ЗЗД са оставени без разглеждане. Касационната жалба съдържа доводи за недопустимост на въззивното решение поради липса на пасивна процесуална легитимация на държавата да отговаря за действията и бездействията на законодателната власт, тъй като споровете за обезщетение и възстановяване на недължимо платени публични държавни вземания не са подведомствени на гражданските съдилища, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнените при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС въпроси, които се свеждат до допустимостта на иск срещу държавата за вреди, причинени от законодателна дейност на НС, когато приети законови разпоредби са обявени за противоконституционни и не са били уредени последиците по чл.22, ал.4 ЗКС; може ли държавата да отговоря пряко за причинените вреди или нейният орган се явява надлежен ответник, като процесуален субституент на държавата по иск за обезщетяване на вреди от законодателна дейност; представлява ли се държавата от министъра на финансите, в случай, че участва като процесуален субституент Народното събрание и явява ли се държавата надлежен ответник по такъв иск; когато закон е обявен за противоконституционен, отпада ли публичноправния характер на полученото от държавата, въз основа на този закон, плащане на държавни такси от частноправните субекти до момента на влизане в сила на решението на Конституционния съд и допустимо ли е да се търси връщане на даденото по общия исков ред. представлява ли противоправно поведение, за което отговаря държавата, приемането на закон, обявен впоследствие за противоконституционен; събраната държавна такса, въз основа на такъв закон, имуществена вреда ли е за платеца; противоправно поведение ли е бездействието на НС да приеме на основание чл.22 ал.4 ЗКС закон за обезщетяване на засегнатите от противоконституционен закон лица и кога настъпва имуществена вреда от това бездействие; законодателната дейност на НС включва ли се в обхвата на актовете и действията по чл.7 КРБ, за които държавата носи отговорност; имат ли правораздавателните органи правото да предприемат действия по чл.22 ал.4 ЗКС; формалното бездействие на компетентния орган по чл.22 ал.4 ЗКС всякога ли е вредоносно и могат ли съдилищата да преценяват какво е било дължимата по вид и съдържание правна уредба в хипотезата на цитираната разпоредба; длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички доводи и възражения на страните от значение за изхода на спора в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо ги счита за неоснователни. допустимо ли е въззивното решение и допуснал ли е съдът съществено процесуално нарушение, във връзка с изготвяне на доклада дадената правна квалификация от първоинстанционния съд. От „България 2009“ ЕООД, представлявано от управителя Н. С. Б., чрез адвокат В. Д. от АК-Г. е подаден писмен отговор, в който оспорват доводите в касационната жалба и считат, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че е сезиран с искове по чл.7 КРБ, чл.49 и чл.55, ал.1 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди, съставляваща пропусната полза от удържаната такса за производството на електрическа енергия през периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г., които са му били причинени с приетия от Народно събрание на Република България противоконституционен закон (чл.35а–чл.35в и чл.73 ЗЕВИ), Съдът е установил, че дружеството–ищец, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, е сключил договор за изкупуване от 25.07.2012 г. и му е събрана такса, съгласно чл.35а ЗЕВИ, внесена в държавния бюджет. На 04.12.2013 г., 42-рото Народно събрание приема § 6, т.2 и т.3 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2014 г., с които са създадени чл.35а, ал.1, 2 и 3, чл.35б, ал.1, 2, 3 и 4, чл.35, ал.1, 2 и 3, и чл.73, ал.1, 2, 3 и 4 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съгласно разпоредбата на чл.35а ЗЕВИ, в сила от 01.01.2014 г., за производството на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия се събира такса в размер на 20 % от цената на произведената енергия. С Решение № 13/31.07.2014 г. по конст.дело № 1/2014 г. на Конституционния съд на Република България, са обявени за противоконституционни т.2 и т.3 от §6 от ЗР на ЗДБ за 2014 г., с оглед на което, съобразявайки заключение на вещото лице по делото, според въззивния съд, през исковия период дружеството е заплатило 331 464,54 лева, която е била удържана от цената на произведената електрическа енергия от купувача „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД и се дължи на ищеца. При тези фактически обстоятелства, въззивната инстанция приема, че са налице предпоставките за ангажиране отговорност на държавата по чл.7 КРБ, при липсата на някоя от хипотезите в ЗОДОВ, за сумите, събрани въз основа на противоконституционния закон и неуреждане на възникналите, в резултат на прилагането за определен период от време на противоконституционни разпоредби, правни последици съгласно чл.22, ал.4 ЗКС. На основание чл.7 КРБ, държавата отговоря пряко за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейните органи и длъжностни лица. Според мотивите на въззивния съд, няма пречка увреденото лице да претендира обезщетение за вреди от държавата по общия гражданскоправен ред, в който се извършва преценка за наличие на предпоставките за ангажиране деликтна отговорност от държавата или процесуалния субституент. Противоправните действия на Народното събрание са в пряка причинно следствена връзка с имуществените вреди, изразяващи се в нереализиран приход от цена на произведената от ищеца електрическа енергия, поради което държавата дължи обезщетение за причинените имуществени вреди. Отхвърлени са направените възражения, че държавата не носи отговорност за актове от законодателната дейност на Народното събрание, както и че не разполага с процесуална и материална легитимация да отговаря по иск, основан на твърдения за причиняване на вреди от противоконституционен закон, тъй като съгласно чл.7 КРБ държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че поставените в изложението въпроси, независимо че обуславят изхода на делото, не дават основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и 2 ГПК поради следните съображения: По въпросите за допустимостта на предявения иск в практиката на Върховния касационен съд се приема трайно, че съдът е длъжен въз основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба служебно да издири и приложи материалноправната норма относима към случая. Той дължи произнасяне в рамките на заявения от страните предмет и не може по своя преценка да променя фактите и обстоятелствата, освен след надлежно отправено от страната искане по съответния процесуален ред. В този смисъл е формирана задължителна практика, която се споделя от настоящия състав на ВКС– напр. решение № 388/02.12.2013 г. по гр.д.№ 1030/2012 г. на IV г.о., според което съдът е длъжен да даде защита-санкция в рамките на предмета, с който е сезиран (очертан в исковата молба, съответно уточнен след отстраняване на нередовност на исковата молба, или изменен, след надлежно заявени искания), но сам подвежда под приложимата правна норма твърденията и исканията на страните, като не е обвързан от квалификацията, сочена от тях. В същия смисъл е решение № 196/15.10.2013 г. по гр.д.№ 1348/2012 г. на III г.о., в което се посочва, че предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца право, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Каква е правната квалификация на спорното право се определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран; когато е определил предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогова решението ще е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. В случая, съдът се е произнесъл по заявените в исковата молба твърдения за причинени на ищеца вреди от деликт и е преценявал гражданскоправните последици от акта на Конституционният съд, легитимиран да упражнява контрол върху законодателната дейност на Народното събрание, в съответствие с даденото разрешение с ТР № 2/2011 от 29.02.2012 г. по тълк. дело № 2/2011 г. на ВКС, ОСГТК, според което, когато съдът не се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото и извън обхвата на търсената от ищеца защита, дадената от съда правна квалификация на исковата претенция, с която е сезиран обуславя правилността, а не недопустимостта на решението. В същия смисъл е решение № 431/20.12.2011 г. по гр.д. № 455/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., в което се приема, че само когато съдът се е произнесъл извън определения от страните предмет на делото, неправилната правна квалификация на иска е основание за обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Когато съдът се е произнесъл по заявените от ищеца в исковата молба обстоятелства, както в случая, не е налице основание за обезсилване на решението по делото и връщането му за ново разглеждане. Формулираните в тази връзка въпроси, с твърдения, че законодателната дейност на народните представители в Народното събрание не може да осъществи деликт, участието на държавата е чрез процесуалния субституент (Народното събрание), а процесуалното представителство от министъра на финансите е субсидиарно, няма отношение към допустимостта, а към правилността на решението, поради което не обуславят допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Въпросите за публичноправния характер на полученото от държавата, въз основа на обявения за противоконституционен закон; при иск за обезщетение на вреди, причинени от законодателна дейност на Народното събрание, може ли то да бъде представлявано от министър на финансите като представител на държавата, допуснал ли е съществено процесуално нарушение въззивният съд и следва ли да се произнесе по всички доводи и възражения на страните също не обуславят допускане на касационно обжалване. Съдът не се е произнасял по иск за връщане на недължимо платени публични задължения, а по иск за обезщетение на имуществени вреди, като изрично е посочено, че държавата, а не Народното събрание се представлява от министъра на финансите съгласно чл.31 ал.1 ГПК. Правомощията на въззивната инстанция са ограничени от разпоредбата на чл.269 ГПК, поради което съдът не дължи произнасяне по въпроси, които не са били поставени с жалбата или са поставени за първи път пред него, без да са обсъждани в обжалваното решение. Материалноправните въпроси, във връзка с реализиране на отговорността на държавата извън хипотезите на специалния закон, обуславят изхода на делото, но не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС, нито имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В съдебната практика на ВКС, формирана с решение № 72/21.04.2020 г. по гр.д.№ 2377/ 2019 г., ІV г.о. и решение № 71/ 06.04.2020 г. по гр.д.№ 3804/2019 г., ІV г.о. се приема, че, уреденото в чл.5, ал.2 от Конституцията непосредствено действие, оправомощава съда да прилага разпоредбите й, без да е необходимо това да бъде опосредствано от закон, който да урежда по-детайлно съответните правоотношения или установява ред за упражняване на признатите от Конституцията права. Влезлите в сила решения на КС се ползват със задължителна сила и всеки съд е длъжен да я зачита. Той не може да не зачете действието на решение на Конституционния съд, с което е обявена противоконституционност на закон или отделна законова разпоредба. Съдът е длъжен да приложи закона за отношенията, които са възникнали и приключили при неговото действие и да откаже приложението му за неприключилите отношения и за отношенията, които са възникнали, след като решението на Конституционния съд е породило действие. С цитираните решения на Върховния касационен съд е изяснено, че отговорността на държавата за вреди може да бъде реализирана чрез предявен против самата нея иск, а в случаите, когато това е допустимо и чрез иск предявен против причинилия увреждането неин орган в качеството му на процесуален субституент. Когато вредите са причинени от действията или бездействията на няколко държавни органи, искът за обезщетение може да бъде предявен против всички или някои от тях, при условията на солидарност, тъй като се касае до отговорност един субект - държавата. Конституирането на процесуалния субституент като главна страна по делото, която извършва процесуалните действия от свое име, изключва възможността носителят на задължението (в случая държавата) да вземе участие в процеса като главна страна – в това е смисълът на процесуалната суброгация и разпростиране на действието на съдебното решение. При действието на чл.19 ГПК (отм.), когато в процеса участва процесуален субституент, държавата имаше възможност да вземе участие в процеса като контролираща страна чрез министъра на финансите. При действието на новия ГПК контролираща страна няма. Приемането на противоконституционен закон е деликт, защото приемането му е противоправно деяние (във висша степен) и приложението на противоконституционния закон неизбежно причинява вреди на правните субекти – както на самата държава, така и на гражданите и юридическите лица, които са в равна степен подчинени на закона до привеждането му в съответствие с Конституцията. С приемането на противоконституционния закон Народното събрание нарушава конституционния ред, а с бездействието си, вместо да изпълни задължението си да го възстанови, Народното събрание продължава да поддържа нарушения конституционен ред. Докато поддържат с бездействието си конституционния ред накърнен, мнозинството народни представители ангажират отговорността на държавата да обезщети на общо основание увредените от продължаващото да съществува нарушение на Конституцията. След като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на Върховния касационен съд и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че въпросите са разрешени в противоречие на практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, съгласно разясненията на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение