Определение № 78 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 616/2020 г.

Образувано е по частна жалба на Е. С. Р. срещу определение № 3691 от 19.12.2019 г., постановено по ч.гр.д. № 2253 /2019 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без уважение нейната частна жалба срещу определение на Варненския районен съд, с което е оставена без уважение нейната молба за възстановяване на срок за подаване на въззивна жалба. Въззивният състав е приел за неоснователен довода в частната жалба на Е. Р., че пропускането на срока за обжалване поради техническа грешка в броенето на дните, допусната от адвокатски сътрудник, представлява особено непредвидено обстоятелство, предвидено в чл.64,ал.2 ГПК като предпоставка за възстановяване на пропуснат срок. Въззивният състав е приел за относима в случая установената практика на ВКС, че заблудата на страната или на неин процесуален представител в определяне на преклузивен срок (на началния му или краен момент), не представлява обективна причина, която да попречи да се упражни в срок процесуалното право на обжалване и че пропуските на адвокат, който е процесуален представител, които се изразяват в процесуално бездействие, довело до пропускане на срок за обжалване, рефлектират върху страната, но не представляват особено непредвидено обстоятелство. Насрещните страни Д. Т. Ч., Д. Н. Ч., Р. Н. Ч., Н. С. Ч. и А. С. Ч. в писмен отговор оспорват наличието на основания за допускане на частната жалба до касационно обжалване. Насрещните страни излагат и доводи за неоснователност на частната жалба: правомощията на адвокатските сътрудници са регламентирани в чл.21,ал.1 ЗАдв. и в тях не се включва изчисляването на срокове; възлагането от адвоката – процесуален представител на друго лице, което не е адвокат, да изчислява срокове по жалби не представлява особено непредвидено обстоятелство; за последиците от посоченото действие адвокатът носи отговорност пред клиента си; съгласно непротиворечивата и последователна практика на ВКС по чл.37 от ГПК (отм.) и чл.64 ГПК особени непредвидени обстоятелства са само такива обстоятелства, които имат изключителен и изненадващ характер и след като са настъпили в течение на срока, обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие; те са такива обстоятелства, които стоят извън волята на страната и които не са могли да бъдат преодолени от нея въпреки положените усилия. Като основание за допускане на касационно обжалване жалбоподателят извежда следния правен въпрос, за който твърди, че има значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.3 ГПК: Каква е отговорността на адвокатския сътрудник и за кои негови грешки следва адвокатът и клиентът да понесат последствия? И. въпрос не е обуславящ. Видно от изложеното за мотивите на въззивния съд обуславящ е въпросът дали заблудата на страната или на неин процесуален представител в определяне на преклузивен срок (на началния му или краен момент), довела до неговото пропускане, представлява особено непредвидено обстоятелство, предвидено в чл.64,ал.2 ГПК като предпоставка за възстановяване на пропуснат срок. Този въпрос е разрешен в съответствие с установената практика, например определение № 26 от 21.01.2012 г. по ч.гр.д. № 611 /2011 г. на ВКС, І г.о., с което е прието, че пропускът на пълномощника да извърши определено процесуално действие в предвидения срок или да уведоми страната за необходимостта да се извърши такова действие винаги е субективен и не може да бъде отстранен чрез възстановяване на срока по реда на чл.37,ал.1 ГПК (отм.), сега чл.64,ал.2 ГПК. Към това може да се добави, че въпросът дали адвокат отговаря за действията или бездействията на лица, които е преупълномощил, или на които е възложил действия, които се включват в дадените му пълномощия, каквито са твърдените в случая действия на адвокатския сътрудник, не е свързан с процесуални възможности за възстановяване на пропуснати процесуални срокове, а с въпроса за отговорността на адвоката пред неговия клиент за последиците от пропускането на срокове. За пълнота може да се посочи, че отговор на този въпрос се съдържа в установената практика на ВКС, например определение № 169 от 11.04.2013 г. по ч.гр.д. № 2200 /2013 г. на ВКС, II г.о., в което изрично е разяснено, че процесуалното представителство възниква въз основа на договор между упълномощител и адвокат, като извършените от последния действия, респ. бездействия, рефлектират направо в правната сфера на представлявания (чл.36,ал.2 ЗЗД). Основание за възстановяване на срока би било налице, ако неспазването на срока се дължи на внезапни и непредвидени обстоятелства, които са попречили на пълномощника да извърши съответното процесуално действие. Неизпълнението на договорните му задължения за защита на правата и законните интереси на клиента обаче, ако е виновно, е основание за ангажиране отговорността на адвоката съгласно чл.51 от Закона за адвокатурата, но не съставлява непредвидено обстоятелство по смисъла на чл.64,ал.2 ГПК. Поради изложеното не е налице основание по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят твърди и че обжалваното определение е явно несправедливо, доколкото същото прогласява виждането, че лице без юридическо образование следва да носи отговорност без възможност за корекция и в тежест на друг за допуснатите технически грешки в областта на съдебното производство. Това твърдение следва да се възприеме като такова за очевидна неправилност на обжалваното определение – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.2 ГПК. Настоящият състав намира, че не е налице очевидна неправилност на обжалваното определение, което е в съответствие с установената практика на ВКС, на която въззивният съд се е позовал. От прочита на обжалваното определение не се установява то да е постановено в нарушение на процесуалния или материалния закон, нито да е необосновано. Това, което е очевидно от него, както и от твърденията на процесуалния представител на самия жалбоподател, които са за неизгодни за него факти, поради което те следва да бъдат кредитирани, е че процесуалният представител - адвокат е допуснал да бъде пропуснат срока за въззивно обжалване, от което очевидно следва, че отговорността за последиците от този пропуск следва да се търсят от последния. Поради изложеното не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от това производство частният жалбоподател няма право на разноски, а искането на насрещните страни за присъждане на направените разноски в размер на 300 лева за процесуално представителство съгласно списък за разноски е основателно и доказано с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното настоящият състав