Определение № 24 от 20.01.2021 г. на ВКС по т. д. № 2369/2020 г.

Производството е по чл. 274 ГПК, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 71410/23.VІІ.2020 г. на русенското „Профимаркет“ АД /ЕИК[ЕИК]/, подадена чрез неговия законен представител против определение № 1641 на Софийския апелативен съд, ГК, VІІ-и с-в, от 7.VІІ.2020 г., постановено по ч. гр. дело № 2021/2020 г., с което е било допуснато от въззивния съд обезпечение на бъдещ иск с правно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 99 ЗЗД за заплащане на сума в общ размер от 565 039.37 лв. (петстотин шестдесет и пет хиляди, тридесет и девет лева и тридесет и седем стотинки), който софийското „ОББ Факторинг“ ЕООД /ЕИК[ЕИК]/ щяло да предяви срещу русенския търговец настоящ частен касатор, чрез налагане на запор върху сметките на последния в 29 банки, вкл. в ББР, до размера на исковата сума. Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното въззивно определение по чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК, русенският търговец частен касатор претендира отменяването му изцяло, както и обезсилване на издадената въз основа на него обезпечителна заповед. Инвокиран е довод, че съставът на САС „бланкетно е приел, че вероятната основателност на бъдещия иск е доказана, без да изложи каквито и да било мотиви защо не възприема противоположния извод на СГС“, постановил отказ по искането с правно основание по чл. 390 ГПК. По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация „ОББ Факторинг“ ЕООД-София писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК по редовността на частната касационна жалба на русенския търговец, изтъквайки, че: „Изложени аргументи за допускане на касационното обжалване, както и изложение на касационните основания за допустимост въобще липсват, което е нарушение на изискванията на чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, както и на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. чл. 278, ал. 4 ГПК“. След дадени от ВКС указания по делото е било депозирано изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към частната касационна жалба, в което подателят й „Профимаркет“ АД се позовава бланкетно на наличието на допълнителната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на частното касационно обжалване, като – без да формулира въпрос от значение за изхода по конкретното дело (бил той материално- или процесуалноправен), по който САС да се е произнесъл с атакуваното определение – поддържа, че „като не е изложил каквито и да било мотиви защо намира бъдещия иск, чието обезпечение е поискано, за вероятно основателен, съставът на САС е постановил определение, което влиза в пряко противоречие с константната и задължителна практика на ВС на НРБ и на ВКС на РБ, обективирана в множество съдебни актове“. В същото изложение е инвокиран и довод, че „негативното определение на СГС е отменено и молбата за допускане на обезпечение е уважена изцяло и безусловно /без изискване за внасяне на гаранция пно чл. 391, ал.п 2 ГПК/. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на русенското „Профимаркет“ АД щ е следва да се преценява като процесуално допустима. Съгласно чл. 396, ал. 2, изр. 3-то ГПК в случай, че въззивният съд допусне обезпечението, определението му подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, „ако са налице предпоставките на чл. 280, алинеи 1 и 2 ГПК“. В процесния случай не е налице релевираната от частния касатор предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК. За да отмени отказа на първостепенния съд и да допусне исканото от „ОББ Факторинг“ ЕООД-София обезпечение на неговия бъдещ иск срещу търговеца настоящ частен касатор, въззивната инстанция е приела, съобразявайки точния разум на чл. 391, ал. 1, т. 1 ГПК, че искът, който молителят възнамерява да заведе срещу своя длъжник „е вероятно основателен“: доколкото към искането са били представени писмени доказателства, от които се установява не само сключването на договор за факторинг от 17 май 2016 г. с „МКБ БГ“ ЕООД в качеството на последното на „доставчик“, но и извършени от него в полза на „ОББ Факторинг“ АД цесии на вземанията по процесните фактури, а също и за осъществените доставки към бъдещия ищец и отказа му да извърши плащане поради сторниране на фактурите. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда релевантния въпрос от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК нето от твърденията на подателя й или от там сочените от него факти и обстоятелства. Непосочването на правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат релевираните допълнителни предпоставки за това /в случая само тази по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК/. В заключение, погрешното отъждествяване от частния касатор „Профимаркет“ АД на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК (във вр. чл. 236, ал. 2 ГПК), от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. Що се отнася до довода на този търговец, че уважаването на искането за допускане на процесното обезпечение на бъдещ иск било станало „без изискване за внасяне на гаранция“, ще следва да се уточни, че последното е нормативно уредено не в ал. 2 на чл. 391 ГПК, а в т. 2 от първата алинея на същия законов текст и при това не кумулативно с предпоставката по т. 1, а по преценка на сезирания съд. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение