Определение № 975 от 04.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 49/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С касационна жалба с вх.№ 21218/10.08.22г. по описа на Пловдивски окръжен съд, подадена от „Анди БГ" ООД, е обжалвано въззивно решение №1016/22г. на Окръжен съд- Пловдив, с което касаторът е осъден да плати на ищеца Х. Б. С. 30000лв., обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 200 КТ, заедно със законната лихва от 19.03.19г. до окончателното плащане, заради настъпила трудова злополука на 19.03.19г.. В изложението към жалбата се поддържа основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроси относно съдържанието на понятието „справедливост" и критериите за намаляване на обезщетението, поради „груба небрежност". С касационна жалба с вх.№ 26606/ 13.10.22г., подадена от „Анди БГ" ООД, е обжалвано решение № 1182/ 22г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата на касатора по чл. 250 ГПК за допълване на въззивно решение №1016/22г. на Окръжен съд- Пловдив, като в диспозитива се допълни, че решението е постановено при участието на трето лице помагач ЗК „Уника Живот" АД. В касационната жалба се посочва противоречие на решението с практика на ВКС, но не е формулиран правен въпрос. Въззивният съд е приел, че е сезиран с искова молба по чл. 200 КТ, в която са наведени твърдения, че при трудова злополука, настъпила на 19.03.2019г., при монтаж на носещи елементи, и при слизане с платформа, ищецът стъпил на по- ниско ниво, но се подхлъзнал и паднал от 5-6м., от което било причинено счупване в основата на черепа закрито, травматичен субарахнодиален кръвоизлив без открита вътречерепна травма, намален слух на дясното ухо поради перфорирана тъпанчева мембрана. Въззивният съд е посочил, че в срока за отговор работодателят е направил възражение за съпричиняване, поради обстоятелството, че ищецът, поради груба небрежност, не е носил каска и предпазен колан. Посочено е във въззивното решение, че като трето лице помагач е конституиран ЗК Уника Живот АД. По отношение на размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел следното: От трудовата злополука били причинени описаните в исковата молба травматични увреждания. Настъпило усложнение- парализа на лицев нерв. Лечението продължило 6 месеца, но е загубил слуха на дясното ухо, получил е лека парализа в долните крайници, която изчезва за 15- 20 дни, получил е шийно- черепен синдром, изразяващ се в нестабилност, болка и изтръпване на дясната ръка. След провеждане на рехабилитация можело да отшуми. Обезщетение в размер на 70 000 лева било адекватно на търпените от пострадалия неимуществени вреди. В тази насока съдът е съобразил характера, интензивността и продължителността на търпените от него болки и страдания с оглед данните по делото. Жалбоподателят е бил на средна възраст и в добро здравословно състояние и напълно работоспособен до момента на инцидента.Като резултат от трудовата злополука здравето му е било засегнато по траен и необратим начин досежно загубата на слуха на дясното ухо, получил е множество травматични увреждания, които са влошили съществено не само здравословното му състояние, но и качеството му на живот.Неблагоприятните последици от увреждането са му създали и житейски дисконфорт, тъй като е бил затруднен дори при извършването на елементарни дейности в ежедневието си през възстановителния период, като се е налагало да бъде обслужван от св. Х., а няма как инцидента да не се е отразил и на психиката му. По отношение на възражението за съпричиняване, въззивният съд е приел следното: В гражданското право небрежността е налице тогава, когато лицето не е положило обичайната, нормална грижа за изпълнение на дадена работа с оглед нейното естество.Грубата небрежност е налице тогава, когато лицето не полага грижата, която би положил и най-небрежния човек при изпълнение на дадена работа /в този см. решение № 1044/04.11.2008г. по гр. д. № 938/2006г., IV г. о. на ВКС, решение № 1176/14.11.2008г. по гр. д. № 5228/2007г., II г. о. на ВКС, решение № 510/30.11.2011г. по гр. д. № 1923/2009г., IV г. о., решение № 291/2012г. по гр. д. № 951/2011г., IV г. о. и др./.За да има съпричиняване при настъпване на трудова злополука работникът следва да е извършвал работата без елементарно старание, внимание и при неспазване на основни правила за безопасност.Степента на съпричиняване следвало да се определи на база обективните данни за степента на значимост на непредпазливото поведение на работника за настъпване на злополуката.В практиката на ВКС е категорично прието и безусловното значение, което има инструктажа за безопасност при работа с оглед нейната специфика и естество. Според въззивния съд, пострадалият е допуснал „груба небрежност", тъй като е бил оборудван с предпазна каска и колан и е можел да предвиди съществуващата опасност от падане, но е пренебрегнал основни технологични правила за безопасност.Проведен му е бил първоначален инструктаж по безопасност, но в случая сам се е поставил в ситуация на повишен риск от увреждане, тъй като е имал възможност да се обезопаси при изпълнение на работата, респ. съпричинил е вредата.От друга страна, въззивният съд е установил, че от работодателя също не е осъществяван ефективен контрол за извършване на възложената работа на работниците, без риск за здравето им и по безопасен начин, като пострадалият не е бил инструктиран и за работа на височина.Поради това съдът е посочил, че са допуснати нарушения на правилата за безопасност на труда и от работодателя, имащи отношение към причините, довели до трудовата злополука. Преценявайки всички относими обстоятелства за настъпване на трудовата злополука, въззивният съд е приел, че приносът на работника в конкретния случай е 50 %. С решение по чл. 250 ГПК е оставено без уважение искането на работодателя за допълване на въззивното решение, с мотиви, че първоинстанционното решение е потвърдено в частта, в която е посочено, че решението е постановено при участието на трето лице помагач. Настоящият състав на ВКС счита, че липсва основание за допускане на касационно обжалване по двете касационни жалби. Не се установява противоречие с практиката на ВКС по поставените въпроси в изложението към първата жалба, напротив съдът изрично се е позовал, като я е цитирал и се е съобразил с практика на ВКС. За да определи справедливия размер на обезщетението въззивният съд в съответствие с ППВС 4/68г. и трайната практика на ВКС (р.№127/18 на 1УГО, р.№60/14 на IV ГО и др.) е взел предвид обстоятелства, при които е настъпило увреждането, характерът на увреждане, начинът на извършване, причинените морални страдания, осакатяване, загрозяване, интензитетът на болките и страданията, икономическата обстановка, възрастта, намаляването на работоспособността. За да определи размера на съпричиняване на 50 %, освен поведението на ищеца, извършено при груба небрежност, въззивният съд е заключил, че работодателят не е осъществил необходимия ефективен контрол за извършване на работата при безопасни условия на труд. Така въззивният съд се е съобразил с решение № 159/18г. на III ГО, според което, когато работодателят не е упражнил ефективен контрол за спазване на правилата за безопасност, във всеки конкретен случай това е от значение за степента, в която следва да се намали неговата отговорност при допусната от пострадалия груба небрежност. В касационна жалба срещу решението на въззивния съд по чл. 250 ГПК е поддържано основание за допускане, поради противоречие с практиката на ВКС, но не е формулиран правен въпрос, поради което не е изпълнено изискването на закона относно осъществяването на общата предпоставка от хипотезата на чл. 280, ал.1 ГПК. С оглед изхода на спора следва да се присъди адвокатско възнаграждение на адв. Ц., пълномощник на ищеца, на основание чл. 38, ал.2 ЗА в размер на 1430лв.. Воден от горното, ВКС, състав на III ГО