Определение № 390 от 25.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 394/2012 г.

Производството е по чл. 278 ГПК, образувано по частната касационна жалба на [фирма], [населено място], чрез пълномощниците му гл. юрисконсулт М. С. и адв. М. Р., против въззивното определение от 28.05.2012 год. по ч. гр. д. № 248/2012 год. на Ловешкия окръжен съд. С него е отменено първоинстанционното определение от 20.01.2012 год. по гр. д. № 1161/2011 год. на Ловешкия районен съд и делото му е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателят поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното въззивно определение с молба за отмяната му и с твърдението, че е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 ГПК. Д. М. П. - ответник по частната жалба и ищца в производството по делото, чрез пълномощника й адв. Б. К., оспорва наличието на основания за допускане на касационното обжалване на въззивното определение, евентуално счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, ГК, в настоящият състав на ІІ г. о. намира частната жалба за процесуално недопустима, поради следните съображения: С определението от 20.01.2012 год. по гр. д. № 1161/2011 год. първоинстанционният Ловешки районен съд е оставил без разглеждане предявения от Д. П. против [фирма] установителен иск за собственост на спорния имот, като е приел, че между същите страни е образувано преди него друго производство по иск по чл. 108 ЗС за същия имот – гр. д. № 163/2009 год. по описа на Ловешкия окръжен съд. Прекратил образуваното по процесуално недопустимия иск производство, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. С обжалваното определение въззивният Ловешки окръжен съд е отменил прекратителното определение на първоинстанционния съд, като е върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него. Така постановеният съдебен акт на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, тъй като с него не се потвърждава определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, по смисъла на т. 1, нито се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие, по смисъла на т. 2. Само в тези случаи и при наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК законът е предвидил факултативното обжалване на определенията на въззивния съд пред ВКС, която хипотеза не е налице и частната жалба следва да се остави без разглеждане. В случай, че действително е налице идентичност на спорното правоотношение по двете дела, то решението, постановено по по-късно образуваното дело ще бъде недопустимо, но това не обосновава допустимост на касационното обжалване на постановеното въззивно определение, а евентуално на проверка при инстанционния контрол на решението. По тези съображения, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС