Определение № 488 от 31.05.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3178/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Поделение за Товарни превози П. към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Р., срещу въззивно решение №260116 от 07.04.2021г. по в.гр.д.№96/2021г. на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено решение №260065/20.11.2020г., постановено по гр.д.№424/2020г. на Районен съд-Свиленград за уважаване на предявентие от С. Х. В. срещу Поделение за Товарни превози П. към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД исковете с правно основание чл. 150 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба С. Х. В., чрез процесуален представител адв.Д., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира се адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от С. Х. В. срещу Поделение за Товарни превози П. към „БДЖ – Товарни превози“ ЕООД исковете с правно основание чл. 150 КТ за заплащане на сумата 7251,81 лв., представляваща сбор от дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба – 27.07.2020 г., до окончателното изплащане на вземането и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Установено е, че страните са били в трудово правоотношение, по силата на сключен между тях трудов договор от 20.01.2017 г. като ищецът е изпълнявал длъжността „пазач“ в Локомотивно депо Стара Загора/ Локомотивен филиал Д., с работното място ЕП Свиленград, при уговорено пълно работно време при сменен режим на работа по график. Трудовото правоотношение е прекратено на 03.06.2020 г. по взаимно съгласие. Прието е за установено е въз основа на ангажираните от работодателя доказателства, че за заеманата от ищеца длъжност е установено сумирано изчисляване на работното време, като в тази връзка по делото са представени писмени доказателства-заповеди,утвърдени графици и пр., а от представените лични сметки за отчитане на работното време на ищеца за периода от м. юли 2017 г. до м. май 2020 г. се установява, че същите са били подписвани от ищеца и преките му ръководители, а от фишовете за работна заплата се установява размерът на получаваното от ищеца трудово възнаграждение през исковия период. Прието е за установено от заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза несъответствие между представените по делото доказателства, а именно: първичния документ „таблица-график” и вторичните документи „лична сметка” и „фиш за работна заплата”. Съобразно графика ищецът следвало да полага труд на 12-часови смени, а в личната сметка съществувало прекъсване в различно време през деня и през нощта, т.е. налице било реално разминаване между графика и личната сметка на ищеца. Според вещото лице липсвали данни за прекъсване на работното време при въведения непрекъсваем режим на работа в ответното поделение. Поради това според вещото лице представените графици, подписани и коригирани от съответните длъжностни лица, отговарят на действително положения труд от ищеца. Вещото лице е изчислило, че след превръщане на нощните часове в дневни нормата се явява превишена с 1438 часа за исковия период от 27.07.2017 г. до 03.06.2020 г., за които дължимото възнаграждение било в размер на 7251,81 лв. В случай че не се извърши превръщане на нощните часове в дневни часовете, положените часове извънреден труд били 1160 часа, като дължимото възнаграждението възлизало на 5869,56 лв. На база на личните сметки не се констатирало наличието на положен труд над определената норма. Събрани са и гласни доказателства,като от показанията на разпитания по делото свидетел се установява начина на работа в ответното дружество свързан с изготвянето на графиците и попълването на личните сметки на работниците,заемащи длъжността „пазач“ при ответното поделение. Въззивният съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства и от заключението на назначената съдебно икономическа експертиза се установява по несъмнен начин възлагането на изпълнение на трудови задължения ищеца извън уговорената продължителност на работно време от работодателя, както и факта, че ищецът ефективно е престирал своята работна сила съгласно нарежданията на работодателя извън установената в трудовия договор продължителност на работно време и че в този смисъл доказването на извънредния труд в рамките на настоящето производство е извършено с всички доказателствени средства. Въззивният съд е изложил съображения, че в разглеждания случай работодателят е въвел сумирано изчисляване на работното време, при което установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по-продължителен от деня и седмицата период от време, а от заключението на назначената съдебно икономическа експертиза се установява, че ищецът е положил труд, надвишаващ установената с трудовия договор продължителност на работното време, като утвърдените от работодателя графици отразяват действително положения от ищеца труд. Въззивният съд е приел, че въпреки че ищецът е подписал лични сметки за продължителността на работното му време, отразените в тях записвания се опровергават от съвкупната оценка на останалите писмени доказателства. Съдът е изложил съображения, че отчитайки установената от работодателя организация на работното време при 12-часови непрекъснати смени, предвиждането само на четири щатни бройки за заеманата от ищеца длъжност неизменно предполага отработването на повече часове труд. Съдът е приел, че след като тези часове според експертизата не са били компенсирани, положеният над установената норма на продължителност на работното време труд е извънреден и искът за заплащането му е основателен. Въззивното решение е валидно и допустимо. Настоящият касационен състав намира, че при постановяването на решението не е допуснато нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите изводи на въззивния съд са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява наличие и на вероятност въззивното решение да е очевидно неправилно. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Касаторът, счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по следните въпроси: 1“При сумирано изчисляване на работно време кой е първичният документ за изчисляване на реално положения труд/отработено работно време: график за работа или лична сметка за отчитане на работното време?“; 2“Следва ли лична сметка за отчитане на работното време/при сумирано изчисляване на работното време/, попълнена от работник/служител, да се приеме график за работно време и за присъствена книга?“; 3“Лична сметка за отчитане на работното време при сумирано изчисляване на работното време доказателство ли е за яваване на работа на работник/служител на работа?“; 4“Дължи ли се трудово възнаграждение по график за работа когато работник/служител по лична сметка за отчитане на работното време не е положил труд?“. Според касатора по поставените въпроси въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№7112/2013г. на ВКС, ІІІг.о. Представя и решения на окръжни съдилища с довод, че по поставените правни въпроси има противоречива съдебна практика на съдилищата. Настоящият съдебен състав не намира да е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с представеното от него решение на ВКС. В приложеното решение на ВКС е прието, че: „Предпоставките за полагане на извънреден труд са посочени в разпоредбите на чл. 143 и чл. 144 КТ, като полагането на извънреден труд поначало е забранено/чл. 143, ал. 2 КТ/ и е допустимо само в случаите, императивно изброени в чл. 144 КТ и той се полага по разпореждане на работодателя или със знанието и без противопоставянето му, както и извън установеното работно време на работника или служителя. Доказването на извънредния труд в рамките на съдебното производство се извършва с всички доказателствени средства – писмени, гласни, заключения на специализирани експертизи и др.“. В настоящият случай въззивният съд в съответствие с практиката на ВКС е приел за допустимо доказването на извънредния труд с всички доказателствените средства - писмени, гласни, заключения на специализирани експертизи. В практиката на ВКС и правната доктрина няма колебание, че важно е да бъде установено полагането на извънреден труд, за да бъде той заплатен, а не да се сведе неговото доказване само до едно доказателствено средство. Т.е. върху всички допустими по ГПК доказателствени средства съдът може да изгради своето вътрешно убеждение и да основе на тях решението си. Деленето на доказателствените средства на първични и вторични /производни/ е според това дали доказателственото средство стои в непосредствена връзка с подлежащия на доказване факт /напр. свидетел-очевидец; оригинален документ/ или пък възпроизвежда съдържанието на друго доказателствено средство /свидетел, възпроизвеждащ разказа на друг свидетел; препис от официалния документ; протокол за разпит на свидетели/. Първичното доказателствено средство претендира за по-голяма достоверност спрямо вторичното доказателствено средство, но пък вторичното доказателствено средство може да бъде средство да се провери достоверността на първичното доказателствено средство. Отделно от това, поставените от касатора въпроси не осъществяват общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Основанията за допускане до касационно обжалване, са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение/чл.281, т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба/чл.290, ал.1 ГПК/. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, биха обусловили необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка само след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос. Не е налице и соченото от касатора допълнително основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009 от 19.02.2010 г. г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика по поставените въпроси, нуждаеща се от осъвременяване. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се съдържат оплаквания на касатора за неправилност на въззивното решение, по които касационната инстанция се произнася при разглеждане на касационната жалба, ако такова бъде допусната. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца – адв. Д., следва да се определи възнаграждение за осъществената правна помощ, което с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 01.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението на адвоката следва да бъде в размер на 736,63 лв., която сума касаторът следва да бъде осъден да заплати на осъществилия процесуално представителство адвокат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение