Определение № 3049 от 16.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 399/2023 г.

Производството е по реда на чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по обща касационна жалба на Л. С. Г. и С. С. Г., чрез пълномощника им адв. Л. М., срещу постановеното в производство по делба, фаза по извършване, въззивно решение № 973 от 08.07.2022 год. по в. гр. д. № 1085/2022 год. на Пловдивския окръжен съд. С него се потвърждава решението от 04.02.2022 год. по гр. д. № 7633/2020 г. на Пловдивския районен съд за изнасяне на публична продан на делбените имоти, находящи се в [населено място], [улица] /гараж № 5 с идентификатор ***** и апартамент № 7 с идентификатор *****, ведно с прилежащите към него изба № 1 и складово помещение в южната част на партера, както и със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж/, като получената от проданта сума бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права в имота, както следва: 1/2 ид. част за А. А. С.; 1/4 ид. част за С. С. Г.; и 1/4 ид. част за Л. С. Г.. В мотивите си въззивният съд се е позовал на влязлото в сила решение № 261976 от 14.07.2021 год. за допускане на делбата, в което е прието, че съсобствеността между съделителите е възникнала на основание постановления за възлагане след извършена публична продан за 1/2 ид. част от имотите в полза на ищеца А. С. и договор за дарение при равни права – по 1/4 ид. част в полза на ответниците С. Г. и Л. Г.. Въз основа на приетото и неоспорено от страните заключение на вещото лице по изслушаната СТЕ в първото открито съдебно заседание след допускане на делбата, съдът приема, че имотите са неподеляеми. С оглед на това и след като е констатирал, че в първоинстанционното производство никоя от страните не е предявила твърдения за поделяемост на жилището, не е ангажирала други доказателства, нито е направила някакви искания относно способа за извършване на делбата, съдебният състав е споделил достигнатия от първоинстанционния съд извод за това, че делбата следва да се извърши посредством публична продан на неподеляемите имоти. Според касаторите решението е незаконосъобразно поради това, че съдът не бил изпълнил задължението си, преди да пристъпи към ликвидиране на съсобствеността чрез публична продан, да изследва възможността за формиране на реални дялове за всеки съделител. В изложението си към жалбата се позовават на очевидна неправилност с довода, че съдът следвало да се съобрази с направеното от тях пред въззивната инстанция искане за разделяне на имота на два самостоятелни обекта и възлагане на единия в техен общ дял. В тази връзка се поставя и следния правен въпрос, без да се цитира конкретно основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: „При направено искане за възлагане в общ дял от двама съделители, който дял да бъде оформен от разделянето на делбен имот на два самостоятелни обекта, може ли съдът да намери искането за неоснователно като изложи доводи за неподеляемост на жилището съобразно дадено заключение на вещо лице, което обаче е изследвало въпроса за поделяемостта му на три, а не на две части?“. В писмен отговор, ответникът по касация А. А. С. оспорва жалбата, като поддържа становище за нейната неоснователност и отсъствие на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускането ѝ до касационно разглеждане. Върховният касационен съд, в настоящия състав на Второ гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Касационната жалба е допустима като редовна и подадена от процесуално легитимирана страна, в срок и срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. Изложените към нея оплаквания обаче не обосновават допускането ѝ до касационно обжалване поради следните съображения: Съгласно трайно установената практика на ВКС, избирането на способа за извършване на делбата зависи най-напред от поделяемостта на делбените имоти. Преценката за поделяемостта на сгради и на самостоятелни обекти в тях се извършва по критериите и при предпоставките, съдържащи се в чл. 203 ЗУТ, като делбеният съд има задължение служебно да назначи вещо лице, което да даде заключение дали делбените имоти са поделяеми. Това задължение има и въззивният съд, единствено при направен довод за приложимостта на способ за извършване на делбата, обусловен от поделяемостта на имотите и когато този въпрос е останал неизяснен при разглеждането на делото от районния съд /в този смисъл и решение № 39 от 13.02.2015 год. на ВКС по гр. д. № 4890/2014 год., І г. о./. В случая, в първото открито съдебно заседание след влизане в сила на решението по допускане на делбата, С. и Л. Г., редовно призовани, не са се явили и не са били представлявани. В хода на процеса пред първоинстанционния съд не са отправяли искане делбата да се извърши при възлагане на реална поделяема част от имота в техен общ дял. Оплаквания относно способа за извършване на делба не се съдържат и във въззивната жалба, нито е било оспорено заключението на вещото лице относно неподеляемостта на имотите. Искане в подобен смисъл е отправено едва в откритото съдебно заседание пред въззивния съд. В практиката си ВКС приема, че имот може да бъде поставен в общ дял на съделители само при наличието на изрично и по категоричен начин изразена воля за това, освен в хипотеза, при която делбата се извършва по колена /решение № 69/06.07.2015 год. на ВКС по гр. д. № 184/2015 год., II г. о., решение № 23 от 28.04.2016 год. по гр. д. № 4325/2015 год., І г. о./. Това искане обаче следва да бъде и своевременно заявено като възлагателна претенция по смисъла на чл. 349, ал. 4 ГПК – най-късно в първото заседание след влизане в сила на решението за допускане на делбата. Служебно съдът не може да се произнася по този въпрос. С оглед изложеното, за въззивната инстанция не е съществувало задължение да изследва възможността за поделяне на имота в хипотеза на възлагане на част от него в общ дял на група съделители, нито да допуска повторна експертиза, поради което постановеното решение не се явява очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК, нито се констатира някоя от другите предпоставки за допускане на касационното обжалване във връзка с поставения въпрос. Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.,