Определение № 1215 от 10.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 541/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 118 от 20.12.2023 г. по т.д. 255/2023 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 335 от 31.10.2023 г. по т.д. № 95/2023 г. на Окръжен съд – Бургас, с което по молба по чл. 625 ТЗ от длъжника е обявена неплатежоспособността на “САМ- ВТН“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], с начална дата 04.03.2023 г., открито е производство по несъстоятелност, постановено е прекратяване на дейността на предприятието, обявено е дружеството в несъстоятелност и е спряно производството по несъстоятелност на основание чл. 632, ал. 1 ТЗ. Касаторът поддържа, че въззивното решение е недопустимо предвид постановяването му при липсата на абсолютна процесуална предпоставка – приложено към молбата уведомление по чл. 78 ДОПК, изискуемо съгласно чл. 628, ал. 3 ТЗ. Позовава се на съдебната практика на ВКС по решение № 53 от 10.05.2012 г. по т.д. 920/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 134 от 10.02.2020 г. по т.д. 206/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и сочи, че съобразно последната непредставянето на някои от посочените в чл. 628, ал. 1 и ал. 3 ТЗ документи определя молбата за откриване на производство по несъстоятелност за нередовна и съдът дължи указания за отстраняване на нередовността, а при неизпълнението им молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Изтъква, че решението е постановено в нарушение на горецитираната практика, доколкото обжалваното първоинстанционно решение е постановено, без по делото да е представено уведомление по чл. 78 ДОПК, а тази нередовност не може да бъде отстранена по почин на длъжника с представяне на уведомлението по чл. 78 ДОПК след подадената въззивна жалба от кредитор. По тези доводи моли обжалваното въззивно решение и потвърденото с него първоинстанционно решение да бъдат обезсилени като недопустими. В изложението за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК моли да бъде допуснато касационно обжалване на решението на основание чл. 280, ал. 2, предложение второ ГПК, като поддържа, че обжалваният въззивен съдебен акт е недопустим по подробно изложените с касационната жалба доводи. Ответникът по касация, „САМ – ВТН“ ЕООД – в несъстоятелност, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационно обжалване. Излага доводи за правилност на решението. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК. Въззивният съд с обжалваното решение е счел първоинстанционното решение за правилно и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. По повод на единственото поддържано с въззивната жалба оплакване от жалбоподателя за недопустимост на решението е приел, че към молбата по чл. 625 ТЗ длъжникът е задължен да приложи съгласно чл. 628, ал. 3 ТЗ “доказателствата по чл. 78, ал. 2 ДОПК” – уведомление до НАП за искането за откриване на производство по несъстоятелност. Посочил е, че в иницииралата процеса молба от длъжника е вписано като приложение “уведомление по чл. 78 ДОПК”, но такова не е било приложено, а вместо това е представено удостоверение, издадено от НАП на основание чл. 87, ал. 6 ДОПК за наличието или липсата на задължения. Изтъкнал е, че в срока за отговор на въззивната жалба – с молба от 10.11.2023 г., длъжникът е представил пред окръжния съд уведомление по чл. 78, ал. 1 ДОПК от 09.11.2023 г., с което е приел нередовността на молбата по чл. 625 ТЗ, изразяваща се в липса на едно от задължителните приложения към нея, да е отстранена, макар и след постановяване на обжалваното решение. Подчертал е, че молбата се счита за редовна от момента на подаването ѝ на основание чл. 129, ал. 5 ГПК, вр. чл. 621 ТЗ, поради което постановеното първоинстанционно решение не е недопустимо, тъй като порокът е отстранен. Допълнил е, че кредиторът Национална агенция за приходите, който поради процесуалното нарушение, допуснато от окръжния съд, е бил лишен от възможността да узнае за инициираното от длъжника производство, е имал възможност да заяви становище по основателността на молбата по чл. 625 ТЗ, включително по началната дата на неплатежоспособността, но не е сторил това с въззивната жалба, а в о.с.з. чрез процесуалния си представител изрично е заявил, че няма възражения против решението в частта, с която е открито производство по несъстоятелност. По тези доводи и поради съвпадане в крайните изводи на двете инстанции е потвърдил първоинстанционното решение. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Допускането на касационно обжалване предвид нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е предпоставено от произнасяне от въззивния съд по материален или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретно дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Предвид нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос. Именованото от жалбоподателя „Изложение на касационните основания“ не съдържа ясна и точна формулировка на конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, а съдържа единствено оплакване, че обжалваното решение е недопустимо. Съобразно задължителните указания по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос. Върховният касационен съд не е длъжен да го извежда от изложението към касационната жалба, а може само да го поясни и конкретизира. Липсата на посочен матералноправен или процесуалноправен въпрос от касатора, съобразно разясненията по задължителния тълкувателен акт, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това в разпоредбата на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според настоящия състав на съда не е налице вероятност обжалваният съдебен акт да е недопустим, противно оплакванията на касатора в касационната жалба и изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество – решение, постановено въпреки липсата на право на иск или ненадлежното му упражняване, както и ако съдът е бил десезиран; решение, постановено при липсата на положителна или при наличието на отрицателна процесуална предпоставка. Атакуваното решение отговаря на всички изисквания за допустимост. Съгласно задължителното за съдилищата тълкуване, дадено с т. 5 от ТР 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, в хипотезите на нередовност на молбата, извън случаите на конституирана ненадлежна страна, постановките на ТР № 1/2001 г. от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС продължават да са актуални и при действащия ГПК. Въззивният съд, макар и при условията на ограничен въззив, продължава да е инстанция по същество, чиято дейност има за предмет разрешаване на самия материалноправен спор, и следователно дължи даване на указания за поправяне на нередовностите на исковата молба, за да обезпечи постановяване на допустим съдебен акт по съществото на спора. В случай, че указанията не бъдат изпълнени, първоинстанционното решение следва да се обезсили, като производството по делото се прекрати. Изтъкнато е, че допълнителен аргумент в подкрепа на тази теза е, че аналогично на разпоредбата на чл. 209, ал.1 ГПК /отм./, чл. 270 ГПК не предвижда обезсилване на първоинстанционното решение и връщане на делото за ново разглеждане при нередовност на исковата молба, откъдето следва, че въззивният съд сам следва да приложи разпоредбата на чл. 129, ал. 2 ГПК и даде указания на ищеца. Едва при тяхното неизпълнение в срок следва да обезсили решението на първата инстанция и да прекрати производството в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК. Въззивният съд е процедирал при съобразяване с горецитираната задължителна съдебна практика, като с оглед и на изричните възражения на въззивника за нередовност на молбата по чл. 625 ТЗ поради непредставянето на изискуемото с чл. 628, ал. 3 ТЗ уведомление по чл. 78 ДОПК, е отчел, че в срока за подаване на писмен отговор на въззивната жалба молителят е представил изискуемия документ, с което нередовността на молбата е отстранена. При липса на нередовност, поради отстраняването ѝ от иницииралия процеса длъжник, въззивният съд не е дължал последващи указания за представяне на вече приложен по делото документ. Предвид нормата на чл. 129, ал. 5 ГПК, приложима на основание чл. 621 ТЗ и в производството по несъстоятелност, поправената молба се счита за редовна от деня на подаването ѝ, поради което въззивното решение не е постановено при ненадлежно упражнено право и при наличие на процесуална пречка, респективно не е налице вероятност да е недопустимо. Аналогично е приетото разрешение и в цитираната от касатора практика на ВКС по постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 53 от 10.05.2012 г. по т.д. 920/2011 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, и решение № 134 от 10.02.2020 г. по т.д. 206/2019 г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, съобразно която прилагането на доказателства за извършено уведомяване по реда на чл. 78, ал.1 ДОПК е абсолютна положителна процесуална предпоставка за разглеждане на молбата по чл. 625 ТЗ, съответно чл. 626 ТЗ, и за образуване на делото по несъстоятелност - чл. 78, ал. 2 ДОПК. Съдът по несъстоятелност е длъжен да следи служебно за представяне на посочените в чл. 628, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 78, ал. 1 ДОПК доказателства, тъй като наличието им е от значение за допустимостта на производството по несъстоятелност и на решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632 ТЗ. Аналогично задължение има и въззивният съд, сезиран с въззивна жалба срещу решението по чл. 630 ТЗ, съответно чл. 632 ТЗ. В случай, че пропускът за прилагане на уведомление по чл. 78 ДОПК се констатира за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира според указанията в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са изгубили сила и при действието на ГПК от 2007 г. поради принципно непроменения характер на правомощията на въззивната инстанция като втора инстанция по съществото на правния спор. В изпълнение на посочените указания въззивният съд следва да предостави на молителя възможност да поправи нередовността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност чрез представяне на липсващото уведомление по чл. 78 ДОПК и в зависимост от процесуалното поведение на молителя да се произнесе с решение по съществото на въззивната жалба - ако бъде представено уведомлението, или с решение за обезсилване на първоинстанционния акт и за прекратяване на производството по несъстоятелност - ако не бъде отстранен порокът по чл. 628, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 78 ДОПК. Въззивният съд е постановил съдебния си акт в унисон с цитираната практика на ВКС, като е отчел, че след постановяване на първоинстанционния акт от молителя е представено по делото уведомление по чл. 78 ДОПК, и се е произнесъл с решение по съществото на въззивната жалба. По изложените съображения настоящият състав на съда намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. При този изход на спора право на разноски има ответникът по касация. Не е направил искане за присъждане на разноски, поради което такива няма да бъдат присъждани с настоящото определение. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение