Определение № 114 от 12.02.2015 г. на ВКС по т. д. № 3159/2014 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1-във вр. чл. 66, ал. 2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 9519 от 4.VІІІ.2014 г. на [фирма]-София, подадена против определение № 1795 на Софийския апелативен съд, ГК, от 15.VІІ.2014 г., постановено по ч. гр. дело № 2632/2014 г., с което е била оставена без уважение частна жалба на това д-во срещу първоинстанционното определение № 780 на СГС, ТК, с-в VІ-5, от 3.ІІ.2014 г. по т. д. № 1580/203 г. С последното – като процесуално недопустима/просрочена/ - е била оставена без разглеждане молбата на същия търговец за възстановяване на срок за изпълнение на дадените му указания за отстраняване на недостатъци, констатирани в неговата искова молба срещу ответното [фирма]-С., а именно за внасяне на дължима по с/ка на СГС държавна такса в размер на 9 284.65 лева. Единственото оплакване на търговеца частен касатор е за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката му за просроченост на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт от настоящата инстанция, с който да бъдел възстановен пропуснатия от частния касатор срок за внасяне на дължимата по с/ка на първостепенния съд държавна такса, като в тази връзка се инвокира довод, че пропускането на същия срок се дължало на особени, непредвидени обстоятелства, които управителката му /И. Г. Т./ не могла да преодолее. Вместо изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към настоящата частна касационна жалба обаче, подателят й – със своя молба вх. № 9996/18.VІІІ.2014 г. – поддържа становище, че обжалваното определение попадало в кръга на визираните в текста на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като в разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ГПК изрично се предвиждала възможността срещу определението, с което се отказва възстановяване на срок, да се подаде частна жалба. Оттам следвало, че определението на въззивния съд на свой ред подлежало на касационна проверка „без да е налице изискването за изложение на касационните основания”. Същевременно търговецът частен касатор прави искане „за указване на нов срок за представяне на касационни основания” в случай, че аргументите в молбата му относно директната приложимост на касационния контрол не бъдели възприети. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, настоящата частна касационна жалба на [фирма]-София ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване, са следните: Във финалната част от диспозитива на атакуваното определение на САС изрично е било указано на [фирма]-София, че този съдебен акт е атакуем „само при наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК” с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването на преписа. Това изискване след от точния смисъл на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, според която разпоредба определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, подлежат на обжалване пред ВКС, но само когато са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от аргументацията му, отказът на частния касатор да представи изложение към жалбата си по чл. 284, ал. 3 ГПК не създава задължение за ВКС „за даване на нов срок” за изготвянето на такова, тъй като с това съществено би се нарушил прогласеният в чл. 9 ГПК принцип на равенство на страните в процеса. Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., непосочването на релевантен въпрос /бил той материално- или процесуалноправен/, по който въззивният съд да се е произнесъл с атакувания по касационен ред съдебен акт, само по себе си представлява достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Към това разрешение ще следва да бъде приравнен и отказът на търговеца настоящ частен касатор да се съобрази с императивното изискване на чл. 284, ал. 3 ГПК. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение