Определение № 496 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4049/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Илиянка Илиева“ ЕООД и И.А.И. против определение №2080 от 28.09.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 3048 по описа за 2020 г. на Софийския апелативен съд, ТК, 11 състав, с което е потвърдено определение № 24961 от 25.10.2019 г. по гр. д. № 16747 по описа за 2018 г. на Софийския градски съд, I ГК, 3 състав, за прекратяване на производството по делото поради невнасяне на определената държавна такса. Частните жалбоподатели твърдят, че обжалваното определение е неправилно, тъй като е внесена дължимата такса съгласно чл.2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Ето защо молят определението да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за разрешаване на спора по същество. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното: „Илиянка Илиева“ ЕООД и И. А. И. са предявили срещу Софийския районен съд искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, причинени от съда при разглеждане и решаване на дело, образувано по искова молба с вх. № 4400 от 4.3.2013 г., които според ищците са в резултат от допуснати нарушения на правото на Европейския съюз. С молба вх. № 7647 от 21.01.2019 г. ищците са уточнили, че дружеството претендира обезщетение за имуществени вреди в размер на 16 846,40 лв., а физическото лице-обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв. Искането за допускане на предварително изпълнение е окачествено като неоценяем иск за вещни права. Ищците са посочили, че дължимата според тях държавна такса следва да се определи по чл.2а, т.1 и т.2 от Тарифата и е внесена още с подаването на исковата молба. С резолюция от 22.01.2019 г. първоинстанционният съд е указал на ищците да внесат държавна такса в размер на 4 процента от цената на исковете и да представят вносния документ и след неизпълнение на тези указания е върнал исковата молба, като е прекратил производството. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното определение, възприемайки съображенията на първоинстанционния съд за дължимост на държавна такса от 4 процента върху цената на исковете. При тези мотиви на обжалваното определение от решаващо значение за изхода на спора е въпросът на касаторите каква такса се дължи по предявените искове- такса от 4 процента върху цената на исковете по чл.1 или проста такса по чл.2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на мотивите на определение от 10.12.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2015 г. на Общото събрание на съдиите от Гражданската и Търговската колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС и на разпоредбите на чл.2в, ал.3 и чл.9а от ЗОДОВ. Посредством приетата и обнародвана в ДВ, бр.94 от 2019 г. разпоредба на чл.2в от ЗОДОВ законодателят е постановил исковете за обезщетение за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, да се разглеждат по реда на ЗОДОВ и съгласно чл.9а от ЗОДОВ за предявяването на тези искове се внася проста държавна такса по чл.2а от Тарифата. Тези процесуални норми имат незабавно действие спрямо заварените правоотношения, поради което се прилагат и по отношение на исковата молба на частните жалбоподатели, подадена на 13.12.2018 г. Ето защо определението на Софийския апелативен съд трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК и трябва да бъде отменено заедно с прекратителното определение на Софийския градски съд. Тъй като ищците са изпълнили задължението си да внесат простата държавна такса съгласно т.2а от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, делото следва да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение