Определение № 1919 от 26.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 1290/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Л. П. Я. срещу определение № 7533 от 30.03.2026г. по в.ч.гр.д. № 3072/2026г. на Софийски градски съд в частта, с която, като е отменено частично определение № 1212 от 12.01.2026г. по гр.д. № 70326/2023г. на Софийски районен съд, е изменено решение № 21747 от 27.11.2025г. в частта на разноските, като искането на Л. П. Я. за присъждане на разноски в първоинстанционното производство за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 3 от ГПК над размера от 300 лева до претендираните 1 130 лева (или за сумата от 830 лева) е отхвърлено. Според касатора определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, включително задължителната такава, по въпросите: 1.) Може ли съдът да приеме, че е налице неоснователно обогатяване, ако платеното адвокатско възнаграждение от страната, в чиято полза е постановено съдебното решение, се възложи в пълен размер на другата страна поради факта, че договорът за правна помощ е в обикновена писмена форма на формат А4, а не на бланка от кочан? 2.) Допустимо ли е фактът, че договорът за правна помощ не е представен на бланка от кочан, а на лист формат А4, да е предпоставка съдът да постави под съмнение извършената от адвоката дейност – предмет на договора и това да обуслови правната воля на съда, обективирана в диспозитива на съдебния акт, да намали размера на платеното адвокатско възнаграждение? Страната се позовава на Тълкувателно решение № 6/2012г. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС. Конкретно изложените оплаквания са, че нито в ЗЗД, нито в друг закон има изискване относно формата и реквизитите на договора, с който се уговаря заплащането на адвокатско възнаграждение, в частност договорът да бъде оформен на бланка от адвокатски кочан. Обжалваното определение се счита и за очевидно неправилно. Съображенията са, че неправилно разноските за адвокат са намалени, тъй като е оказвана правна помощ на друг юрист; неправилно е придадено значение на формата на договора за правна защита и съдействие; неправилно са преценени аргументите, действително относими към въпроса дали адвокатското възнаграждение подлежи на редуциране. Делото представлява фактическа и правна сложност, предявени са няколко иска, както и е следвало да бъде съобразен конкретният подаден отговор на исковата молба от адвоката (подробната аргументация, която той е съдържал). Изходът на производството не е бил предвидим и не се е касаело за стандартен отговор. „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва частната касационна жалба като неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната касационна жалба по делото е редовна, като съответстваща на изискванията на ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването. При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1, вр. чл. 274, ал.3, т. 2 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд в обжалваната част. Не се установява също вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивния акт, за да бъде той допуснат до касация при условията на чл. 280, ал. 2 от ГПК. С решение № 21747 от 27.11.2025г. по гр.д. № 70326/2023г. на Софийския районен съд са били отхвърлени предявените по реда на чл. 422 от ГПК парични искове на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу Л. П. Я. за сумата от 9 186. 94 лева главница, със законната лихва за забава и 832. 20 лева изтекла лихва, както и 2 275. 31 лева договорна лихва. Л. П. Я. е била дъщеря и наследник по закон на Б. Н. С., длъжник в заповедното производство, починала на 16.05.2021г., след подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК на дружеството (24.03.2021г.), съответно след издаването на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 17066/2021г. на Софийски районен съд (13.04.2021г.). Претендираните суми са били по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-13316405 от 09.05.2016г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, на когото „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е било частен правоприемник, и Б. Н. С.. Л. П. Я. е била юрист (адвокат), но във връзка с изготвянето на отговора на исковата молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по образуваното исково производство е сключила договор за правна защита и съдействие с адвокат Л. Г.. Предмет на договора е било оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на писмен отговор по гр.д. № 70326/2023г. Договореното възнаграждение е било 1 130 лева, като за сумата е било посочено, че е платена в брой. Адвокат Г. е била също упълномощена да извърши процесуалното действие. С решението си първоинстанционният съд е присъдил сумата от 1 130 лева като разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, като е приел възражението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на разноските за неоснователно. Без уважение е била оставена молбата на дружеството по чл. 248 от ГПК за изменение на решението в частта на разноските (определение № 1212 от 12.01.2026г.). Срещу определението от дружеството е била подадена частна жалба и съгласно определение № 7533 от 30.03.2026г. по образуваното в.ч.гр.д. № 3072/2026г. на Софийски градски съд частната жалба е била счетена за основателна. След частична отмяна на първоинстанционното определение решението на Софийски районен съд в частта на разноските е било изменено, като разноските на Л. П. Я. за адвокат са били намалени на 300 лева. Според възприетото от въззивния съд Л. П. Я. е била адвокат по професия, вписана в Софийска адвокатска колегия, но не е имало пречка за сключването на договор за правна защита и съдействие с друг адвокат. Законът, според съда, е допускал в производството всяка страна, дори и такава, упражняваща юридическа професия, да бъде представлявана по делото от друг колега адвокат, когато страната е в невъзможност лично да се явява и представлява или предмета на делото е специфичен, изискващ специфична професионална компетентност, помощ и съдействие, които са различни от сферата на дейност на клиента (също юрист). По правило за това представителство е било дължимо възнаграждение. От въззивния съд не е било отречено, а е било потвърдено, че за изготвянето на отговор на исковата молба е имало сключен договор и че плащането на уговореното адвокатско възнаграждение е било изрично удостоверено. Посочено е било, че сключеният с адвокат Л. Г. договор за правна защита и съдействие не е бил на бланка от кочан, а е съставен в обикновена писмена форма /във формат Microsoft word/. Според състава на Софийски градски съд обаче присъденият от първоинстанционния съд размер на разноските не е бил правилно определен – той се е явявал очевидно несправедлив и възражението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по чл. 78, ал. 5 от ГПК е било основателно. Това е било с оглед фактическата и правна сложност на делото (под средната), вида и размера на заявените претенции, както и с оглед действително осъществените от пълномощника действия. Касаело се е единствено за изготвен писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК. Всички други процесуални действия са били извършени от самата страна лично. Възлагането на платеното от ответника адвокатско възнаграждение в пълния му размер, според въззивния съд, би се явило по-скоро източник на неоснователно обогатяване, а не справедливо възмездяване на положения от упълномощения адвокат труд. Депозираният писмен отговор макар в голям обем /19 страници/ се е явявал стандартен такъв, подаван по множество идентични по характер с настоящото дело производства. Заявени са били обичайните възражения за нищожност на договора за потребителски кредит и възражения срещу договора за цесия. При тези установени обстоятелства поставените от касатора въпроси не удовлетворят общото изискване на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Те не съответстват на решаващите мотиви на въззивния съд в обжалваното определение и не са от значение за изхода на делото (спора относно разноските) съгласно разясненията на т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2009 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС на РБ, приложимо и към частните касационни жалби съответно на чл. 274, ал. 3 от ГПК. Това е, защото намаляването на разноските за адвокат на страната не е поради формата на сключения договор за правна защита и съдействие (не на бланка от кочан), в каквато връзка са въпросите, а с оглед възприетата фактическа и правна сложност на делото, материалния интерес и конкретно извършени действия от пълномощника адвокат Л. Г.. Със същия довод касаторът обосновава и очевидна неправилност на определението, но, както се посочи, той не съответства на обстоятелствата по делото. Това е и относно оплакването (също във връзка с поддържаната очевидна неправилност), че разноските за адвокат са намалени, тъй като е оказвана правна помощ на друг юрист. Същевременно конкретната преценка на въззивния съд относно обстоятелствата, обосноваващи намаляването на разноските за адвокат в хипотезата на чл. 78, ал. 5 от ГПК (поради прекомерност), съответно изводите на съда по приложението на тази разпоредба, дори да са неправилни, не могат да обосноват изискваната от чл. 280, ал. 2 от ГПК квалифицирана форма на неправилност. В практиката си, най-общо, Върховният касационен съд определя очевидната неправилност като неправилност на въззивното решение, която може да бъде изведена от неговите мотиви, при пороци на решението, при които са накърнени основните принципи на гражданския процес, така че не е постигната основната цел на правораздаването - да е справедливо, при което и касационната жалба трябва да бъде селектирана и разгледана. При неправилност поради нарушение на материалния закон трябва да се касае за нарушение на императивна правна норма, приложение на правна норма в нейния обратен, противоположен смисъл, приложение на несъществуваща или отменена правна норма или неправилна квалификация на приет за установен по делото факт, с което е нарушен принципът на законност по чл. 5 от ГПК, вр. чл. 4, ал. 1 от Конституцията. В случая на такива обстоятелства, изводими от мотивите на обжалвания акт, липсват. По изложените съображения не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд в обжалваната част. Воден от горното съдът