Определение № 4131 от 19.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 956/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Ю. Л. Х.-Ф., чрез процесуалния й представител адвокат Р. А., срещу решение №5011 от 02.10.2023г. по в.гр.д.№2323/2023г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 23.12.2022г. по гр.д. № 3333/22 г. на СРС в частта, с която е:

• възстановена запазената част на А. Б. Л., ЕГН [ЕГН] от наследството на Б. Л. Я., починал на 18.10.2021г., в размер на 1/2 / една втора/, като е намалено на основание чл. 30 ЗН с 1/2 / една втора/ универсално завещателно разпореждане, извършено от Б. Л. Я. в полза на Ю. Л. Х., ЕГН [ЕГН] със саморъчно завещание от 20.9.2021г., обявено на 03.11.2021г., акт № 90, рег. № 8594, том 5/2021 г. на нотариус с район на действие СРС, рег. № 268 на НК, вписано в СВ – гр. София с рег. № 88702/25.11.2021г., акт № 19, том X., дело № 68893;

• допуснал извършването на съдебна делба между А. Б. Л., ЕГН [ЕГН] и Ю. Л. Х., ЕГН [ЕГН] на следните недвижими имоти:

• поземлен имот с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в [населено място], район В., кв, „П.“, [улица], с площ 625 квадратни метра, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, номер по предходен план: *, квартал *, парцел *., при съседи: имоти с идентификатори *, *, *, *и *, ведно с разположените в поземления имот: сграда с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 82.00 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда – еднофамилна; сграда с идентификатор ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-68/02.12.2010г. на изпълнителния директор на АГКК, със застроена площ от 21 квадратни метра, брой етажи: 1, предназначение: хангар, депо, гараж;

• самостоятелен обект в сграда с идентификатор *по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-50/20.6.2016 г. на изпълнителния директор на АГКК, представляващ апартамент № *, адрес: [населено място], район К. село, [улица], ет. 3, с площ от 47.90 квадратни метра, посочена в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том II, рег. № 6689, дело № 282/2001 г. на нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № *, предназначение: жилище, апартамент, нива на обекта: 1, находящ се в жилищна сграда със смесено предназначение с идентификатор *, разположена в поземлен имот с идентификатор *, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж – имоти с идентификатори *и *, под обекта – имот с идентификатор *, над обекта - имот с идентификатор *, заедно с описаните в документа за собственост прилежащо към него мазе № *, с площ 3,00 квадратни метра, при съседи: мазе № ***, коридор, [улица], калкан, заедно с 2,63 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото;

• моторно превозно средство със специално предназначение, рег. [рег.номер на МПС], представляващо къмпинг автомобил, марка М. Л, рама № *, двигател № *, цвят: бежов, намиращо се в държане на Ю. Л. Х., ЕГН [ЕГН], при следните дялове: 1/2 идеална част за А. Б. Л., ЕГН [ЕГН] и 1/2 идеална част за Ю. Л. Х., ЕГН [ЕГН]/решението в отхвърлителната част на първоинстанционния съд не е било обжалвано и е влязло в законна сила/.

В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 от ГПК, тъй като поставените въпроси са от значение за развитието на правото.Поставените въпроси са следните:

1/В случаите, когато в завещателното разпореждане се съдържа изявление на завещателя относно мотивите, поради които е направил процесното разпореждане за след смъртта си, следва ли това изявление да се взема предвид при преценката на съда относно характера на завещателното разпореждане и квалифицирането му като частно или универсално, в които същите се съдържат след подписа на завещателя;

2/Наличието на израза „ цялото движимо и недвижимо имущество“ всякога ли представлява достатъчно основание да се определи завещателното разпореждане като универсално;

3/Изброяването на движими и недвижими вещи в едно завещателно разпореждане придава ли му характер на завет, когато е неизчерпателно и не включва всички движими/недвижими вещи, собственост на завещателя и негови вземания.

Ответникът по касация А. Л. е депозирала отговор на подадената жалба, в който се оспорват предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.По същество се оспорва жалбата като неоснователна.Претендират се направените пред касационната инстанция разноски.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото задължително съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е приел следното по предявения от ищцата иск за възстановяване на запазената й част от наследството на Б. Я.:

Съгласно чл. 30, ал. 1 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.От представеното удостоверение за наследници се установява, че ищцата е дъщеря и следователно наследник по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН на Б. Л. Я., починал на 18.10.2021 г.Съгласно разпоредбата на чл. 29 ЗН низходящите са сред кръга на лицата, имащи право на запазена част от наследството.В настоящия случай ищцата е единствен наследник по закон на баща си /чл. 5, ал. 1 ЗН/.За определяне на размера на запазената част приложима е разпоредбата на чл. 29, ал. 1, пр. 1 ЗН, съгласно която запазената част на низходящи /включително и осиновените/, когато наследодателят не е оставил съпруг, при едно дете или низходящи, е 1/2 от имуществото на наследодателя.Следователно запазената част на детето е 1/2 от имуществото на наследодателя.

Видно от представеното по делото саморъчно завещание, на 20.9.2021г. наследодателят се е разпоредил за след смъртта си в полза на сестра си – ответника Ю. Л. Х..Не се оспорва, че последното е написано и подписано от завещателя, като въззивният съд е приел, че документът съдържа всички необходими реквизити, предвидени в чл. 25 от ЗН.

Първият спорен между страните въпрос е дали процесното завещателно разпореждане е общо или частно.Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗН завещателните разпореждания, които се отнасят до цялото или до дробна част от цялото имущество на завещателя, се наричат общи и придават качеството на наследник на лицето, в полза на което са направени, а съгласно ал.2 завещателните разпореждания, които се отнасят до определено имущество, са частни и придават качеството на заветник.В процесното саморъчно завещание завещателят ясно е изразил волята си, като е посочил, че завещава на сестра си Ю. Л. Х. „цялото си движимо имущество, състоящо се…“, след което е изброил пет моторни превозни средства, както и „цялото си недвижимо имущество, състоящо се от…:“, след което е описал процесните недвижими имоти.По-нататък в документа, на стр. 2, след подписа завещателят е направил и пояснение, че на дъщеря си А. Б. Л. „не завещавам нищо от гореизложеното в моето завещание“.Причина за това сочи, че я е „осигурил“, както и че не поддържа връзка с нея.Изразената в документа воля на наследодателя е ясна.Несъмнено изявлението има характер на общо завещателно разпореждане.Недвусмислено завещателят сочи, че след смъртта си иска цялото негово движимо и недвижимо имущество да премине съм сестра му – към ответника.И по отношение на движимото имущество, и по отношение на недвижимото е използвана думата „цялото“, което отнема всякакво съмнение за точната воля на лицето. Отделно, след завещателното разпореждане наследодателят е посочил и защо не завещава нищо на дъщеря си – единствен наследник по закон. Щом няма воля единственият му наследник по закон да получи някакво имущество, очевидно счита, че всичко прехвърля на бенефициера.С оглед на това въззивната инстанция е приела, че процесното завещатено разпореждане не е частно, респ. не се отнася само до конкретно изброените в него имоти.

Съгласно разпоредбата на чл. 14 от ЗН завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество, но завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част /чл. 29/. В чл. 31 ЗН е посочено, че за да се определи разполагаемата част, както и размерът на запазената част на наследника, образува се една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН.След това се прибавят към нея даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване - за движимите.Наследствена маса се образува само при завет/и и/или дарение/я, но не и при универсално завещание.Доколкото се установи, че завещателното разпореждане е универсално, както и че приживе наследодателят не е извършвал дарствени или завещателни разпореждания в полза на ищеца или на трети лица, няма основания за формиране на наследствена маса.

В мотивите на т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№3/2013г. на Върховен касационен съд, ОСГК е прието, че изискването за приемане на наследство по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството, само когато наследодателят е извършил дарствени разпореждания или частни завещателни разпореждания, но не и когато завещателното му разпореждане е универсално, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемането на наследството по смисъла на чл. 55 ЗН.При така приетото разрешение фактът, че ищецът не е приел наследството по опис не рефлектира върху правото му по чл. 30 ЗН.

Въз основа на гореизложеното въззивният съд е приел, че запазената част на ищеца в размер на 1/2 е накърнена и подлежи на възстановяване без съставяне на наследствена маса по чл. 31 ЗН.Искът по чл. 30 ЗН е основателен и следва да бъде уважен.

По отношение на предявения иск за делба въззивният съд е приел следното:

От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том II, 8 рег. № 6689, дело № 282/2001 г. на нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК под № 031, се установява, че на 21.12.2001г. Б. Л. Я. е придобил правото на собственост върху следния недвижим имот: апартамент „В“, находящ се в [населено място], [улица], ет. 2, заедно с мазе № ***, с площ от 3.00 квадратни метра, както и 2,63 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.

От представения нотариален акт за продажба на недвижим имот № 087, том I, рег. № 2323, дело № 093/21.8.2000 г. на нотариус с район на действие СРС, вписан в регистъра на НК с № *, се установява, че Б. Л. Я. е придобил и правото на собственост върху дворно място, находящо се в [населено място],[жк], [улица], съставляващо парцел *, кв. ***по плана на С. - м. „П.-Б.”, с площ 621 кв.м, заедно с построената в това дворно място жилищна сграда на един етаж, със застроена площ 79.80 кв.м, състояща се от стая, салон-вестибюл, кухня, баня, тоалетна и антрета.В имота е бил изграден и гараж с площ от 21кв.м.

По делото е представена справка от МВР, СДВР, отдел „Пътна полиция“, от съдържанието на която се установява, че наследодателят е притежавал автомобил със специално предназначение, рег. [рег.номер на МПС], представляваща къмпинг автомобил, марка М. Л, рама № *, двигател № *, цвят: бежов, който се намира във фактическата власт на ответника,

След смъртта на наследодателя Б. Л. Я. правото на собственост върху процесните имоти е преминало върху ответника Ю. Л. Х. по силата на процесното универсално завещание.С оглед уважаването на иска по чл. 30 ЗН, 1/2 част от наследството се възстановява на ищцата и по силата на чл. 5, ал. 1 ЗН последната придобива половината от притежаваните от баща й имущества. Следователно между страните е налице съсобственост върху процесните имоти при равни дялове, възникнала по силата на наследствено приемство по закон и по завещание.Доколкото в случая намаляването на завещателното разпореждане се извършва в дробна част, разпоредбата на чл. 34 ЗН не е приложима.Поради горното въззивният съд е приел, че делба следва да бъде допусната правното по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, поземлен имот с идентификатор *и разположените в него жилищна сграда с идентификатор *и сграда с идентификатор *с предназначение хангар, депо гараж, както и върху автомобил със специално предназначение, рег. [рег.номер на МПС] при дялове, както следва: 1/2 идеална част за А. Б. Л. и 1/2 идеална част за Ю. Л. Х..

Прието е, че на основание чл.537, ал.2 от ГПК следва да бъдат отменени констативен нотариален акт за собственост на недвижими имоти, придобити по завещание № 7, том I, рег. № 369, дело№ 4/2022 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК с № *, район на действие СРС, и констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по завещание № 6, том I, рег. № 367, дело № 3/2022 г. на нотариус, вписан в регистъра на НК с № *, район на действие СРС, в частта, с която ответникът Ю. Л. Х. е била призната за собственик по завещание на процесните недвижими имоти, за разликата над 1/2 ид.ч.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Според т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по т.д.№1/2009г., ОСГТК: Правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.

По същество всички поставени в изложението към касационната жалба въпроси са свързани с начина, по който съдът следва да тълкува едно завещателно разпореждане, за да установи дали същото е универсално или представлява завет.Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по трите поставени от касатора въпроси, тъй като е налице трайна практика на ВКС, която посочва критериите въз основа на които следва да се определи дали едно завещателно разпореждане е частно или универсално.

Съгласно решение № 22/2.06.2017 г. по гр. дело № 3786/2014 г. на ВКС, ІІ г.о., при тълкуване на завещанието следва да се изследва действителната воля на завещателя, при което трябва да се вземат предвид всички обстоятелства и факти по делото като например цел на завещанието, връзка между отделните клаузи, характеристиката на имота, и всички други обективни факти, които могат да изяснят истинската воля на завещателя относно предмета и вида на завещанието.Отделните разпореждания в акта трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяко от тях се схваща в смисъла, който произтича от цялото завещание / решение № 379/2010 г. по гр. д. № 40/2009 г., І г. о./. В определени случаи съдът следва да отчита и останалите доказателства по делото, които могат да изяснят действителната воля на завещателя като се прилагат правилата на формалната логика.Разграничителният критерий, въз основа на който дадено завещание се квалифицира като универсално или пък частно, е установен в чл. 16 ЗН и се състои в обхвата на разпореденото със завещанието имущество.Когато завещанието има за предмет цялото или дробна част от имуществото на завещателя, се приема, че то е общо и придава качеството на наследник на лицето, в полза на което е направено.Завет е разпореждане с отделен имот от това имущество.

От изложеното следва, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.

В полза на ответниците по касация следва да се присъдят направените по делото разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение