Определение № 5351 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1592/2024 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Софийския окръжен съд против решение №9 от 3.01.2024 г., постановено по въззивно гражданско дело №721 по описа за 2023 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4-ти състав, в частта, с която е потвърдено решение № 3587 от 2.12.2022 г. по гр. д. № 3281 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, I-26-ти състав, за осъждане на касатора да заплати на „Ерханлар Улусларарасъ Наклият Отомотив Санан Ве Тиджарет“ АД на основание чл.2в от ЗОДОВ обезщетение за имуществени вреди над размера от 29 465 лв. до 93 500 лв.

Касаторът твърди, че решението на Софийския апелативен съд е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост-основания за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационно обжалване сочи очевидна неправилност и чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по следните въпроси:

1. Имат ли отношение към изчисляването на остатъчната стойност на вещта платените публични задължения/ДДС, други потребителски данъци/, или овехтяването и следва да се калкулира върху нетната и стойност?

2. Към кой момент следва да се превалутира задължението за стойност, представляваща причинени имуществени вреди на вещ-към момента на придобиването и или към момента на увреждането и? Следва ли делинквентът да се натоварва с риска от инфлационните процеси и загуба на стойност на валута, настъпили в рамките на период, предхождащ правонарушението?

„Ерханлар Улусларарасъ Наклият Отомотив Санан Ве Тиджарет“ АД не взема становище по касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

С решение № 3587 от 2.12.2022 г. по гр. д. № 3281 по описа за 2022 г. на Софийския градски съд, I-26-ти състав, Софийският окръжен съд е бил осъден да заплати на „Ерханлар Улусларарасъ Наклият Отомотив Санан Ве Тиджарет“ АД на основание чл.2в от ЗОДОВ 93 500 лв. обезщетение за имуществени вреди от нарушаване на правото на ЕС, изразяващо се в прилагането на разпоредбата на чл.242, ал.8 от НК при одобряване на споразумение по наказателно дело, в резултат на което е конфискувана товарна композиция, собственост на дружеството. Съдът е определил обезщетението въз основа на стойността на товарната композиция/влекач и полуремарке/ към момента на отнемането, изчислена от приетата по делото автотехническа експертиза. Вещото лице е взело предвид техническото състояние на влекача и полуремаркето към момента на отчуждаването, като е намалило стойността на превозните средства с коефициент на овехтяване за периода от регистрацията им до конфискацията. Експертизата е приета без оспорване в публичното съдебно заседание на 15.11.2022 г., на което представител на Софийския окръжен съд не е присъствал. Едва във въззивната жалба срещу първоинстанционното решение ответникът е изложил доводи за необоснованост на автотехническата експертиза, свързани с приетия коефициент на овехтяване и различията със заключението, прието в досъдебното производство. Не е поискал обаче изслушването на допълнително или повторно заключение във въззивната инстанция. Софийският апелативен съд е обсъдил доводите срещу обосноваността на автотехническата експертиза и е достигнал до извода, че са несъстоятелни. Констатирал е, че вещото лице е посочило използваните източници на информация и е приложил правилно пазарния метод на оценка на превозните средства. Счел е, че аргументи срещу обосноваността на заключението не могат да бъдат извеждани от различието между него и заключението по досъдебното производство, доколкото то е допуснато в наказателното производство.

Според касатора така постановеното решение относно размера на имуществените вреди е очевидно неправилно, тъй като са игнорирани възраженията срещу приетата по делото автотехническа експертиза, с което нейната порочност се е разпростряла върху преценката за окончателния изход на делото. Съдът не е изследвал детайлно съобразителната част на заключението, защото в противен случай би констатирал грубото нарушение на логическите правила, което е довело до изкуствено завишаване на стойността на оценяваната от вещото лице товарна композиция. Тези твърдения на касатора по принцип не могат да обосноват очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като по същността си са оплакване за необоснованост по смисъла на чл.281, т.3 от ГПК, което може да бъде обсъдено по същество само ако са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване. Позоваването на допуснато грубо нарушение на логическите правила представлява неуспешен опит на касатора да вмести оплакванията си в дефиницията за очевидна неправилност на решението. Такъв евентуален порок не може да се окачестви като очевидна неправилност, тъй като не би могъл да бъде констатиран само от съдържанието на решението, а е необходим анализ на експертизата. В решението и в съобразителната част на заключението не се установява да са дадени отговори и на въпросите, които са поставени от касатора. Причината е, че касаторът нито при приемане на заключението, нито във въззивната си жалба е формулирал възражения относно размера на обезщетението за имуществени вреди, свързани с такива проблеми. Вещото лице е изчислило стойността на композицията в български лева, както е предявена претенцията и към момента на отнемането, без изобщо да определя и включва ДДС. Затова въпросите относно начисляването на ДДС върху нетната стойност на композицията и относно девалвацията на турската лира не са били относими към спора поради процесуалното бездействие на касатора и съответно не са били разрешавани от въззивния съд. Ето защо и по тези въпроси не може да се допусне касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че няма основания за допускане на касационно обжалване на решението на Софийския апелативен съд.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение