Определение № 209 от 28.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 2651/2019 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 и сл. ГПК. Образувано е по молбата на адв.П. М. в качеството му на процесуален представител на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, с вх. на ВКС № 90055 /03.09.2020 г., за изменение на постановеното по делото определение № 507 от 03.08.2020г. в частта за присъдените на ответника по касационната жалба разноски, като същите бъдат намалени, като прекомерни по см. на чл.78, ал.5 ГПК, до минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2014г. на ВАдвС. Ответникът по молбата –„Грийн енерджи България“ ЕООД, чрез адв. Р. Д., възразява по основателността й в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК, излагайки подробни съображения за съответствие на присъдения адвокатски хонорар от 4 500 лв. с правилото на чл.9, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. на ВАдвС, предвид материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 248 ГПК, намира: Молбата е подадена от надлежна страна в процеса и в рамките на преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Делото е образувано по депозирана пред Софийски градски съд искова молба от „Грийн Енерджи България“ ЕООД срещу „Солар Енерджи Съпорт“ ООД предявена на основание обективно съединени неоценяеми установителни главни искове с правна квалификация по чл.29, ал.1, предл.3 ЗТРРЮЛНЦ, евентуално съединени неоценяеми установителни искове по чл.29, ал.1, предл.2 ЗТРРЮЛНЦ и евентуално съединени неоценяеми конститутивни искове по чл.74 ТЗ. С решение № 1901 от 25.09.2018г. по т.д.№ 6658 по описа за 2016г. първостепенният съд, при съобразяване на уважената част от исковете и предвид приетите за доказани реално заплатени разходи за водене на делото в общ размер от 480 лв. е присъдил разноски на ищеца в размер на 240 лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК. Първоинстанционното решение на СГС е потвърдено с решение № 1818 от 17. 07.2019г., по в.т.д. № 366 по описа за 2019 г. на Софийски апелативен съд, сезиран с въззивна жалба от „Солар Енерджи Съпорт“ ООД. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция и процесуалното правило на чл.78, ал.3 във вр. с ал.1 ГПК, на въззивника са възложени направените от насрещната страна деловодни разходи в размер на 2000 лв., формирани от заплатеното адвокатско възнаграждение. С определение № 507 от 03.08.2020г. състав на второ търговско отделение на ВКС е отказал допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1818 от 17.07.2019г., по в.т.д. № 366/2019 г. по касационната жалба на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД. Съобразявайки изхода на делото в производството по чл.288 ГПК и разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК съставът на касационната инстанция е възложил на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД отговорността за деловодните разноски от 4 500 лв., направени от насрещната по касационната жалба страна - „Грийн Енерджи България“ ЕООД за заплащане на адвокатски хонорар на адв.Р.Д.- САК. Молбата е частично основателна и следва да бъде уважена. Трайно непротиворечива е практиката на ВКС, че в хипотезата на присъдени деловодни разноски в производството по чл.288 ГПК, срока за упражняване правото на ответника по касационната жалба на възражение по чл.78, ал.5 ГПК е от датата на постановяване на окончателния съдебен акт на касационната инстанция.Поради това и искането на „Солар Енерджи Съпорт“ ООД, чрез адв. П. М., за намаление на присъдените на „Грийн Енерджи България“ ЕООД деловодни разходи за адвокатско възнаграждение, като прекомерни, основано на чл.248, ал. и сл. ГПК се явява своевременно заявено. Разгледано по същество, то е частично основателно. Съобразена действителната фактическа и правна сложност на делото, обусловена от вида и броя на предявените неоценяеми искове, както и характера на производството по чл.288 ГПК, дават основание на настоящия съдебен състав да приеме, че заплатеното адвокатско възнаграждение на адв. Р.Д. в размер на 4 500 лв. за изготвения отговор на касационната жалба, съдържаща основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, е прекомерно завишено, предвид определения в чл.9, ал.3 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален негов размер. Затова и същото следва да бъде редуцирано в съответствие със задължителните постановки в т. 3 на ТР № 6/ 06. 11. 2013 г., по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС и процесуалното правило на чл.78, ал.5 ГПК до размера на сумата 1 500 лева. Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл. 248, ал. 1 и сл. ГПК