Определение № 205 от 24.02.2010 г. на ВКС по т. д. № 131/2010 г.

Производството е по реда на чл.262,ал.3, чл.274,ал.2,изр.1 и чл.275,ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. Т. ООД- В. против разпореждане от 18.11.2009 г. по т.д. № 1292/2009 г. на Варненски ОС, с което е върната, като нередовна, частната касационна жалба срещу определение от 21.10.2009 г. по т.д. № 1292/2009 г. на ВОС, с което се потвърждава определение от 25.08.2009 г. по гр.д. № 3620/2009 г. на Варненски РС, с което се отменя определение от 6.04.2009 г. по същото дело, с което е било допуснато обезпечение на бъдещ иск, предявен от частния жалбоподател срещу И. К. ООД- Ш. ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното разпореждане е прието, че в указания срок не са отстранени нередовностите на частната касационна жалба. Частната жалба е неправилно адресирана до Върховния административен съд и първоначално не съдържа данни от коя страна е подадена. Обжалваното определение е правилно. В уточняващата молба от 16.11.2009 г. на касатора няма изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК, съгласно изискванията на чл.274,ал.3 ГПК. Доводите за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК не могат да обосноват приложно поле по реда на чл.280,ал.1 ГПК и затова не са предмет на производството по чл.288 ГПК. Отделен е въпросът, дали въззивно определение по обезпечително производство подлежи на касационно обжалване. По изложените съображения, частната жалба е неоснователна и затова обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Водим от горното, ВКС-І т.о.