Определение № 6049 от 23.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4585/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. Ж. С., чрез адв. Д. К. С., срещу решение № 1012/20.07.2023 г. по в.гр.д. № 2153/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което са потвърдени решение № 28/17.01.2022 г. и решение № 141/26.03.2022 г., постановено по реда на чл. 250 ГПК, двете по гр.д. № 1165/2020 г. на Окръжен съд- Благоевград, с които е отхвърлен искът на С. Ж. С. против „Виа Кънстракшън“ ЕООД за:

-признаване правото й на собственост на основание земеделска реституция върху 3643/5234 ид.ч. от УПИ * кв.*пл.№ *съгласно ПУП на [населено място], а по действащата КК имот с идентификатор *, който имот е идентичен на ПИ /нива/ от 3643 дка,находящ се в строителните граници на [населено място],местност „М.“ и да се предаде владението на недвижимия имот,както и да й се признае по приращение правото на съсобственост в размер на 3643/5234 ид.ч.върху постройките в УПИ * кв.*с идентификатори * и *и да й се предаде владението на съответните идеални части от тях;

• признаване за установено, че е собственик на ПИ от 3643 кв.м.,който поради непълнота в кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед РД -18-71/02.10.2009г е включен в ПИ с идентификатор *, целият с площ от 5234 кв.м.,за който имот е отреден УПИ * от кв.*по ПУП на [населено място], идентичен с ПИ /нива/ от 3643 кв.м.,находящ се в строителните граници на [населено място] в местност /кв.*/ „М.“,имот *парцел *от кадастрален план,изработен от 1992г.,описан в пункт 2 т.1 от решение №2110Б от 18.08.2014г.,издаден от ОСЗ и скица №284/17.07.2014г. по чл.13 ал.4 и 6 ППЗСПЗЗ ,както и на постройките,находящи се в него и да й се предаде владението върху описания имот и постройките в него.

Касационната жалба съдържа оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Сочат се основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК за допускането му до касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните правни въпроси:

1.Може ли акт на поземлена комисия за отказ за реституиране на недвижим имот чрез план за земеразделяне, издаден на основание чл. 18ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ, който не е бил връчен на заявилите реституцията, да бъде причина за нищожност поради изчерпана материална компетентност на органа на издаден по-късно от него нов акт за отказ от реституция в съществуващи или възстановими стари реални граници, издаден на друго основание, а именно - чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, който е бил връчен на адресатите му?

2.Може ли акт на поземлената комисия за възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници, издаден при условията на обвързана компетентност (след отменен по съдебен ред неин акт за отказ за възстановяване) да бъде предмет на косвен съдебен контрол относно нищожност и законосъобразност в исково производство по спор за собствеността върху реституирания имот? Сочи се противоречие с Тълкувателно решение №5 от 14.01.2013 г. по тълк.д. № 5/2011 г. на ОСГК на ВКС; решение № 60109/2021 г. по гр.д. № 1287/2021 г. на I г.о. на ВКС; решение № 114/06.11.2017 г. по гр.д. № 3933/2016 г. на I г.о. на ВКС и решение № 96/27.06.2016 г. по гр. д. № 4487/2014 г. на ВКС, II г.о.

3.Подлежи ли на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ конкретна част от по-голям терен, която част не е застроена, не служи като прилежаща площ към друга постройка и върху тази част не са проведени мероприятия, които да не позволяват възстановяването на собствеността? Поддържа се противоречие с решение № 65/18.04.2013 г. по гр.д. №769/2012г. на I г.о. на ВКС; решение № 475/05.12.2012г. по гр.д. №472/2012г. на I г.о. на ВКС; решение № 100/05.07.2018г. по гр.д. № 1687/2018г. на I г.о на ВКС; решение № 22/11.02.2011г. по гр.д. № 1339/2009г. на II г.о. на ВКС; решение № 102/10.06.2015г. по гр. д. № 386/2015г. на I г.о. на ВКС и решение № 322/24.07.2012г. по гр. д. № 238/2012 г. на ВКС:

В срок е постъпил отговор от „Виа Кънстракшън“ ЕООД, чрез адв. Т. Д., в който се поддържа че не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване, а по същество е изразено становище за неоснователност на касационната жалба.

Постъпил е писмен отговор от третото лице – помагач на страната на ответника – „КИИП“ ООД, гр. София, чрез адв. Д., с който е оспорена основателността на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима. Същата е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд, постановено по иск за собственост, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК подлежи на касационно обжалване.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е посочил, че е сезиран с иск по чл. 108 ЗС от С. Ж. С. против „Виа Кънстракшън“ ЕООД за установяване на правото й на собственост на основание земеделска реституция, върху 3643/5234 ид.ч. от УПИ *, кв. *, пл. № *съгл. ПУП на [населено място], а по действащата КК имот с идентификатор *, идентичен с ПИ (нива) с площ 3643 дка., находящ се в строителните граници на [населено място], м. „М.“ и да бъде осъдено „ВИА КЪНСТРАКШЪН” ЕООД да предаде владението, както и да й се признае по приращение правото на съсобственост в размер на 3643/5234 ид.ч. върху постройките в УПИ *- сграда с идентификатор *и сграда с идентификатор ***. и да й бъде предадено владението

Съдът е посочил, че е сезиран и с иск по чл. 108 ЗС против „Виа Кънстракшън, ЕООД за установяване правото на собственост на С. Ж. С. върху ПИ, с площ 3643 кв.м., който поради непълнота в кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД-18-71/02.10.2009 г. е включен в ПИ с идент. *, целият с площ от 5234 кв.м., за който имот е отреден УПИ *, кв. ***, по ПУП на [населено място], както и на постройките, находящи се в него и да бъде осъдено „ВИА КЪНСТРАКШЪН” ЕООД, да предаде владението върху описания имот и постройките в него, както и да бъде прието, че е налице непълнота в кадастралната карта на [населено място], изразяваща се в ненанасяне на процесния имот и да се постанови решение имотът да бъде нанесен в КК, съгласно проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър.

За да постанови решението си въззивният съд е приел, че ищцата основава правото си на собственост върху процесния имот на реституция, осъществена по реда на ЗСПЗЗ с решение № 2110Б/18.08.2014 г. на ОСЗ [населено място], което е придружено с удостоверение по чл. 13 от ППЗСПЗЗ и скица.

Прието е за установено от въззивния съд, че с решение № 2110/28.07.1993 г. ПК Г. Д. на основание чл. 18ж(2) ППЗСПЗЗ е отказала да признае правото на възстановяване на собствеността на наследници на А. Т. върху спорния имот с мотив „застроено от ДИПА".

С решение № 2110А/11.12.2006 г. на ОСЗ, на основание чл. 18ж и чл. 18д ППЗСПЗЗ е признато право на собственост на наследниците на А. Т., върху нива 3.766 дка, нива 0.722 дка и нива 0.492 дка, м. „М.", като е възстановена собствеността в стари реални граници само върху нивата от 0.492 дка, м. „М.". Отказано е възстановяването на правото на собственост в стари реални граници върху нива от 3.766 дка, м. „М.", находяща се в строителните граници, с мотив, че имотът е в регулация, застроено е от ДАП и е дворно място.

С решение № 284/09.09.2008 г., по адм.гр.д. № 946/2006 г. на РС - Гоце Делчев /влязло в сила на 16.10.2008 г./ е отменено решение № 2110А/11.12.2006 г. на ОСЗ и вместо него е постановено възстановяване на правото на собственост върху 3599/5192 ид.ч. от УПИ * в кв. *по плана от 1992 г.; 306/2960 ид.ч. от УПИ *.; 80/1320 ид.ч. от УПИ * и 610/20560 ид.ч. от УПИ ***.

С решение № 2110Б/27.10.2008 г. на ОСЗ, на основание чл. 18ж (1) ППЗСПЗЗ и решение № 284/09.09.2008 г. на Районен съд - Гоце Делчев е признато право на собственост на наследници на А. Т. върху нива от 3599/5192 ид.ч.; нива 306/2960 ид.ч.; нива 80/1320 ид.ч.; нива 610/20560 ид.ч. (или общо признато за възстановяване 4.595 дка), като е постановено да се представят удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4-6 ППЗСПЗЗ от ОА гр. Гоце Делчев.

С решение № 2110Б/18.08.2014 г., в сила от 05.09.2014 г. ОСЗ е признала на основание. чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ право на собственост върху 4.865 дка в кв. 246, м. „М." и е възстановила 3.643 дка съгласно удостоверение № 94- 00-641(1)/18.07.2014 г. и скица № 284/17.07.2014 г., издадени от Общината по чл. 13 ППЗСПЗЗ. Отказано е възстановяване на 1.222 дка.

При тези доказателства въззивният съд е приел, че решение № 2110Б/18.08.2014 г., на ОСЗ на гр. Гоце Делчев, на което основава правата си ищцата, е нищожно, както е нищожно и решение № 2110А/11.12.2006 г. на ОСЗ. Изложени са мотиви, че с оглед предхождащия ги отказ от 28.07.1993 г. на ПК - Г. Д., двете решения са постановени при изчерпана материална компетентност на органа по земеделска реституция, като не се установява и да са съществували предпоставки за ново произнасяне на поземлената комисия при условията на чл. 12, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 6 от ЗСПЗЗ, чл. 14, ал. 7 от ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е посочил, че следи служебно за прилагането на императивни материалноправни правни норми, поради което и следва да се изложат мотиви по приложението на разпоредбата на чл. 10 б, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

В тази връзка съдът е посочил, че в мотивите на протоколно решение № 2110/28.07.1993 г. ПК Г. Д. е отказано признаване правото на възстановяване на собствеността върху имота, защото е „застроено от ДИП-а“. С Акт за държавна собственост № 2262/07.12.1994 г. общински съвет гр. Гоце Делчев е актувал като държавна собственост парцел. *, пл. № *(имота на МТС), кв. ***с площ 30937 кв.м. на основание чл. 77 от Наредба за държавните имоти и ПМС № 53/1993 г. В Акта като бивш собственик е записана „държавата“, а като описание на имота е посочено „застроено дворно място; мазачница; общежитие; разкомплектовъчна база; свинеферма; трафопост; гаражи за пет коли; три навеса ССМ и навес за въглища“, година на построяване - 1965 г. Съдът е посочил също, че в открито съдебно заседание вещите лица по съдебно-техническата експертиза са пояснили, че видно от кадастралните планове от 1992 г. и 1994 г. в района на бившето МТС има асфалтови вътрешни пътища, стълбове, различни линии с асфалт, но няма изградени сгради. Въз основа на събраните доказателства въззивният съд е направил извод, че към датата на постановяване на решение № 2110Б/18.08.2014 г. на ОСЗ на гр. Гоце Делчев, е съществувала пречка за реституиране процесния недвижим имот по смисъла. на чл. 10 б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, доколкото върху същия е било проведено мероприятие в обществен интерес. Предназначението на имота, част от по-голям имот, който е в регулация, е променено вследствие на застрояване и изграждане на съоръжения, свързани с осъществяването на дейност от предприятие.

В заключение съдът е посочил, че доколкото при проведения косвен съдебен контрол за законосъобразност на постановеното решение № 2110Б/18.08.2014 г. на ОСЗ на гр. Гоце Делчев се установява нищожност на същото, като постановено при изчерпана материална компетентност на органа по земеделска реституция да се произнесе по възстановяване правото на собственост върху процесния недвижим имот и предвид установената пречка за реституиране на последния съобразно нормата на чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ, то следва, че липсва първата предпоставка за уважаване на предявените ревандикационни искове.

При тези мотиви на въззивния съд не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване.

По първия въпрос не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като не е от обуславящо значение за изхода от спора. Това е така, защото съдът не е отхвърлил иска с единствен мотив за нищожност на решението на ОСЗ /решение № 2110Б/18.08.2014 г./, на което се основава ищцата. За да направи извод, че ищцата не се легитимира като собственик на процесния имот, въззивният съд е изложил две групи мотиви - че решението на ОСЗ е нищожно, както и че в случая е била налице пречката за възстановяване на собствеността по чл. 10б, ал.1 ЗСПЗ, доколкото върху имота е било проведено мероприятие в обществен интерес. Именно изводът за материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ стои в основата на решаващия извод за неоснователност на иска. Следователно при приетото от въззивния съд за наличие на реституционна пречка, то отговорът на поставения въпрос досежно приетата нищожност на решението на ОСЗ, не би се отразил върху крайния изход от спора.

При липсата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК, не следва да се извършва проверка относно наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по поставения първи правен въпрос.

Вторият въпрос също не е във връзка с изводите на въззивния съд. Видно от обжалваното решение, въззивният съд не е упражнил косвен съдебен контрол върху решение № 2110Б/27.10.2008 г. на ОСЗ, издадено въз основа на постановеното в производство по чл.14, ал.3 ЗСПЗЗ решение № 284/09.09.2008 г. на РС - Гоце Делчев, с което е постановено възстановяване на правото на собственост върху идеални части от недвижими имоти. Косвен съдебен контрол е упражнен върху решение № 2110Б/18.08.2014 г. на ОСЗ, с което е признато право на собственост върху 4.865 дка в кв. ***, м. „М." и е възстановена собствеността върху 3.643 дка, а със съдебното решение възстановяване на собственост върху конкретно обособена реална част от имот, не е постановявано. Както вече се посочи с решение № 284/09.09.2008г. съдът е постановил да се възстанови собствеността върху идеални части от УПИ.

Третият въпрос, поставен от касатора, се свежда до това възможна ли е реституция, ако по отношение на част от имота не са налице пречките за възстановяване на собствеността, визирани в чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ. Въпросът не е изведен от мотивите на решението, поради което и по него не е налице общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, защото въззивният съд не е приел, че върху спорния имот не е проведено мероприятие, непозволяващо възстановяването на собствеността и въпреки това да е отхвърлил иска с мотив за наличие на реституционната пречка по чл.10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Напротив, изводите на въззивния съд са в обратен смисъл- прието е, че върху имота е било проведено мероприятие в обществен интерес, непозволяващо възстановяване на собствеността. Съдът е посочил, че предназначението на имота, част от по-голям имот, който е в регулация, е променено вследствие на застрояване и изграждане на съоръжения, свързани с осъществяването на дейност от предприятие. Този извод е направен въз основа на събраните по делото доказателства – приложения акт за държавна собственост, както и на заключението на приетата съдебно- техническа експертиза, вкл. направените от вещите лица пояснения в открито съдебно заседание.Т. е. въззивният съд е отхвърлил иска поради това, че върху имота е осъществено комплексно мероприятие, а не защото е приел, че когато само част от имота е застроена е налице пречка за възстановяване на собствеността върху останалата, незасегната от мероприятието площ.

ВКС намира, че не са налице и основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на решението: Няма вероятност решението да е нищожно или недопустимо. Същото е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна искова молба и по предявения иск, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането му.Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение- съдът е приложил относимите към спора норми в действащите им редакции и съобразно с техния точен смисъл, а изводите, до които е достигнал, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

С оглед изхода на спора в полза на „Виа Кънстракшън“ ЕООД следва да се присъдят направените в настоящето производство разноски в размер на 5000 лв.

По изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение