Определение № 587 от 07.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2762/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Т. Т. срещу решение №.227/1.03.24 по г.д.№.1399/23 на ОС Бургас, в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.775/7.04.23 по г.д.№.6455/22 на РС Бургас, е определен режим на лични контакти на касатора с малолетния му син В. Б. Д. Т. /роден на ... ... ...г./ както следва: б ащата има право да вижда и взима детето всека втора и четвърта седмица от месеца от петък /след края на учебните занятия-от училището, където детето учи/ до неделя /20ч./, а когато денят понеделник е почивен за страната – в понеделник /19ч.-като го връща в дома на майката/, 40 дни през лятото, когато майката не ползва годишен отпуск, всяка четна година – за Коледните празници, всяка нечетна – за Великденски и Новогодишни празници, на рождения ден на бащата /... .../ и рождения ден на по-малкия му син Д. /брат на В. Б. - ... .../, в съботния ден след рождения ден на В.-Б.- ... ..., в случай, че този ден не съвпада с режима му на контакти, както и да му се осигури подходящо време на самия рождения ден да поздрави детето и участва в празника му; в случай, че рожденият ден на майката /... .../ съвпада с определения режим на контакти с бащата, то той трябва да се съобрази и да осигури подходящо време на майката през този ден, за да отбележи своя празник с детето; в случай, че рождения ден на детето съвпада с режима, определен за лични контакти с неговия баща, то бащата следва да осигури подходящо време през този ден майката да участва в празника на своето дете. Ответната страна В. Я. С. оспорва жалбата. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че родителите на детето В. Б. са живели изключително кратко време заедно и след раждането му /на ... ... .../ са се разделили; то е останало с майка си; понастоящем живее в Бургас - заедно с нея, сестра й и тяхната майка /негова баба/, които участват активно в отглеждането му - и е ученик в 6 клас; майката работи по трудово правоотношение в търговско дружество на длъжност “мениджър екип“; бащата живее и работи в [населено място] /занимава се със семеен бизнес и с менажиране на спа-центрове в курортите на страната/ заедно със своята приятелка К. и техния малък син Д.; страните са изключително отговорни родители - зачитат потребностите на своето дете, осъзнават необходимостта от важността на общуването му с всеки един от тях и желаят то да израсне пълноценна личност; всеки от тях иска да полага грижи за него, да участва пряко в отглеждането му и разполага с необходимия капацитет да го направи. Съдът е посочил, че с оглед трайната и непротиворечива практика при разрешаването на въпросите относно упражняването на родителските права следва да съблюдава критериите, посочени в ППВС №.1/12.11.74 по г.д.№.3/74, за да изгради становище и да прецени родителския капацитет за отглеждане и възпитание на децата на всеки един от двамата родители единствено с оглед интересите на детето; трябва да се държи сметка за всестранната му защита; интересите на детето са свързани с необходимостта то да бъде отглеждано, обгрижвано, възпитавано, да получи своето образование с цел да се развие като хармонична личност; в това понятие се включва съвкупността от материалните интереси на детето и грижите за неговото духовно развитие и при изследване на въпросите относно изменение на съществуващите обстоятелства, съдът отново следва да се ръководи от интересите на детето; решението за предоставяне упражняването на родителските права спрямо децата на единия родител трябва да се основава на интересите на децата, преценени с оглед и на следните обстоятелства - родителски качества, полагане на грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици, морални качества на родителя, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на децата, привързаност между деца и родители и между децата и помощ от трети лица. Отразено е, че най-добрият интерес на детето предполага то да бъде отглеждано в спокойна семейна среда и да получава грижа, сигурност и подкрепа от двамата си родители. Отчетено е обстоятелството, че бащата е незаменим и изключително важен фактор за нормалното му развитие и то не следва да бъде ограничавано в контактите си с него, а точно обратното-трябва да изгради връзка, да усеща непрекъснатата му подкрепа, да чувства, че може да разчита на него по всяко време, когато има нужда, а не само по време на определените му моменти за лични контакти, защото именно по този начин бащата ще може пряко да участва в отглеждането и израстването на своето дете с цел пълноценното му личностно и емоционално развитие и евентуално преодоляване на бъдещо проблемно поведение, провокирано от дефицити, свързани с непълноценното присъствие на бащата в неговия живот. Съдът е обсъдил качествата на двамата родители и е посочил, че те са изключително интелигентни, наясно са с обстоятелството, че всеки от тях е незаменим фактор за развитието на своето дете, и се стремят взаимно да уважават присъствието си в живота му и обстоятелството, че всеки от тях, макар и по различен начин, е неповторим за него; изцяло в интерес на детето е да поддържа близки и непосредствени контакти с баща си и това да продължи, като от събраните доказателства и приложения социален доклад се установява, че майката не препятства тези контактите-напротив, насърчава ги, тъй като желае вече изградената връзка с бащата да се запази. Детето е силно привързано и към двамата родители, но чувства особена близост към майка си. Отразено е, че и двамата родители притежават родителски качества, без съдът да може да посочи какъвто и да е дефицит за всеки един от тях що се отнася до поведението им, свързано с грижата към детето. От приетото заключение по допуснатата съдебно-психологическа експертиза /СПЕ/ се установява, че и двамата родители изпълняват основна родителска отговорност да дадат на детето нужното внимание, любов и са изградили доверителна връзка с него; полагат грижи и умения за възпитание-съобразяват се с нуждите, потребностите и желанията на детето, отчитат на високо ниво нуждата то да се обучава, да придобива нови умения, да спортува и да се забавлява, дават му собствения си пример при полагането на труд, разполагат с добри битови условия и с възможност да получават помощ от трети лица при отглеждането. Единственият критерий, който в конкретния случай надделява, е силната привързаност, която има В.-Б. към майка си /от раждането той е чувствал непрекъснатата й близост, ежедневна стабилна опора, което неминуемо е повлияло в техните отношения/ и това е мотивирало съда да приеме, че упражняването на родителските права по отношение на детето трябва да бъде предоставено именно на нея. По отношение на режима на лични контакти на детето с бащата е съобразено, че той следва да се определи в съответствие с интересите на детето, като се осигури възможност то да расте и се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Безспорно е, че интересите на детето са свързани с необходимостта да бъде отглеждано, обгрижвано, възпитавано, да получи своето образование с цел да се развие като хармонична личност, като в това понятие се включва съвкупността от материалните интереси и грижите за духовно развитие, а съдът трябва да се ръководи само и единствено от интересите на детето. В случая, с оглед интересите на детето и обстоятелството, че то се чувства обичано, сигурно и спокойно и с двамата си родители, съдът е намерил, че следва да бъде определен режим на лични контакти с бащата по начин, който позволява задълбочаване на връзката по между им, вкл. доколкото предстои навлизане на детето във възраст, в която ще има все по-голяма нужда от баща си, от неговите съвети, авторитет и присъствие. Отчел е и обстоятелството, че родителите зачитат факта, че детето им расте и е наясно със своите потребности, желания и приоритет, уважават това и се отнасят към него с обич и уважение /съдът е направил тези изводи от факта, че бащата е уважил желанието на детето да се прибере по-рано у дома без да дочака края на определения период на лични контакти, а майката не препятства желанието му да общува, да се вижда с баща си и извън определения режим на контакти/. В конкретния случай е намерено, че по делото не следва да бъде определян режим на лични отношения с бащата извън почивните дни, тъй като това би довело до разпокъсване на подготовката на учебния процес за детето и това няма да бъде в негов интерес. Предстои навлизането му в учебна година, която е свързана с кандидатстване в гимназиален етап, избор на учебно заведение и за детето е добре да бъде максимално подготвено за този етап от своето обучение. Необходимо е да има обособен кът за своята подготовка и да не се налага през определени дни от седмицата да сменя своето място, обстановка и режим на подготовка. При осъществяване на режима на лични отношения не следва да се нарушава учебния процес на детето, както и посещенията на извънкласните му занимания и спортни тренировки и събития. Същевременно е отчетено и обстоятелството, че в случай, че учебният график на детето, неговите извънкласни занимания, спортни дейности, здравословно състояние или непринудено желание дори, изискват така определения режим на лични контакти да бъде променен, и двамата родители биха се съобразили с потребностите на своя син и неговите приоритети и биха ги уважили. Прието е, че не следва изрично да се посочва и да бъде определяна по съдебен ред възможност бащата да комуникира свободно със своето дете чрез електронни средства за комуникация, позволяващи възпроизвеждане на звук и картина, тъй като по делото няма никакви данни майката да ограничава комуникацията на детето с неговия баща. От всички събрани по делото доказателства, както и от цялостното й поведение става ясно, че тя не препятства по никакъв начин контактите на сина си с баща му, напротив-отчита ги за изключително важни, насърчава ги и когато детето е било малко именно тя е ставала инициатор на тези срещи точно с цел детето да изгради стабилна емоционална връзка с баща си. Отразено е и, че по делото е остана недоказано обстоятелството, че бащата има намерение да установи своя живот на територията на [населено място], но недоказаността на този факт не обуславя извода на съда, че не следва да бъде определен разширен режим на лични отношения, включващ и част от учебната – съответно – работната седмица - този извод на съда е свързан единствено с обстоятелството, че детето би се затруднило в своето учебно ежедневие в случай, че му се налага за няколко дни да премести своето местоживеене и своето място за подготовка – това би довело неминуемо до промяна в режима на детето, който следва да бъде постоянен и предвидим, за да може то да се чувства спокойно и организирано. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпросите: 1.“Дължи ли съдът да докладва заявените с въззивната жалба възражения, да формира мотиви по всички възражения във въззивната жалба и да обсъди всяко едно от тях поотделно и да заяви защо ги приема за основателни или не, съответно да прецени всички релевантни факти или само част от тях?“ /реш.№.50004/6.02.23 по г.д.№.1743/22, ІV ГО/; 2. „Длъжен ли е въззивният съд да изложи мотиви, съобразно формирания от него краен правен извод да е въз основа на цялостна преценка на всички относими за спора обстоятелства, примерно посочени в ППВС 1/12.11.74 по г.д.№.3/74, съобразявайки наведените възражения и направените искания по делото?“/реш.№.8/15.02.19 по г.д.№.1953/18, ІІІ ГО/; 3. „Може ли при определяне на режима на лични отношения съдът да обоснове решението си само на някои от обстоятелства по чл.59 ал.4 СК и ППВС №.1/74 и да игнорира други?“; 4. „Може ли съдът при спор относно упражняването на родителски права да игнорира някои от приложимите съгласно чл.59 ал.4 СК критерии или е длъжен да ги разгледа всички в съвкупност?“ /реш.№.39/ 9.03.18 по г.д.№.3957817, ІV ГО/, реш.№.39/13.03.20 по г.д.№.1115/19, ІІІ ГО/; 5. „Има ли интерес детето да поддържа пълноценни лични отношения с родителя, който не упражнява родителски права?“ /реш.№.35/12.03.15 по г.д.№.3585/14, ІІІ ГО/; 6.“Кои обстоятелства следва да се преценяват при определяне режима на лични контакти между дете и родител, който не упражнява родителски права?“/реш.№.18/2.02.16 по г.д.№.250/15, ІІІ ГО/; 7. “При определяне режима на лични отношения с родителя, при който детето не живее постоянно, длъжен ли е въззивният съд да съобрази поведението на двамата родители, като се ръководи единствено от интереса на децата?“ /реш.№.152/20.06.18 по г.д.№.4184/17, ІV ГО/; 8. “При извършваната от съда задължителна преценка на интересите на детето по критериите на чл.59 ал.4 СК и по пар.1 т.5 ДР на ЗЗакрД, той трябва ли да вземе предвид всички конкретни обстоятелства, установени по делото, имащи значение за тази преценка, и в частност-следва ли съдът да обсъди и вземе предвид желанията и чувствата на детето?“ /реш.№.110822.05.18 по г.д.№.327/18, ІV ГО/; 9.“Задължен ли е съдът да обсъди с оглед най-добрия интерес на децата тяхната нужда от контакт с родителя, на когото не е представено упражняването на родителските права, при определяне режима на лични отношения?“ /реш.№.57/18.03.22 по г.д.№.2911/21, ІV ГО/; 10.“В интерес ли е на малолетното дете да му се предостави възможност да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителските права?“ /реш.№.51/13.03.18 по г.д.№.4092/17, ІV ГО/; 11. „Какво е значението на местожителството на родителя при определяне на мерките за лични отношения с детето, спрямо което не са му предоставени за упражняване родителските права и заявената готовност на родителя да се установи трайно в населено място, в което живее детето от значение ли е, при определяне на мерките на лични отношения с родителя, на комуто не е възложено упражняването на родителските права?“; 12.“Защитен ли е интересът на детето в резултат на ограничаване броя на срещите му с родителя, неупражняващ родителските права, с мотива, че по делото е останало недоказано намерението на бащата да се установи трайно в населеното място, в което живее детето, при положение, че с първоинстанционното съдебно решение е определено личните контакти да се установяват именно в населеното място, в което детето живее?“ /реш.№.452/3.06.10 по г.д.№.101/10, ІV ГО/; 13. „Когато от събраните по делото доказателства се установява, че между бащата и детето съществува силна емоционална връзка и изслушаните в хода на делото експертизи са еднопосочни, че детето и бащата следва да прекарват повече време заедно, за да се запази тази връзка, в интерес на детето ли е режимът да бъде определен само през почивните дни?“. Настоящият състав намира, че предпоставките на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение не са налице. Първите два въпроса касаят задължението на съда да обсъди доказателствата, доводите и възраженията на страните и да изложи мотиви. Съгласно задължителната практика на ВКС, в това число цитираната, въззивният съд, като съд по съществото на правния спор, е длъжен да направи свои собствени фактически и правни изводи по делото, като прецени всички относими доказателства и правнорелевантни факти, от които произтича спорното право, да посочи кои факти, предопределящи крайния изход на спора, намира за доказани и кои - за недоказани, както и да прецени всички възражения и доводи на страните. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Обсъдила е релевантните факти и обстоятелства и доводите на страните във връзка с оспореното първоинстанционно решение, но, на база собствената си преценка за най-добрия интерес на детето и установените в закона и практиката на ВКС критерии, на които и сама се е позовала, е приела за подходящ конкретизирания с въззивното решение режим. Мотивирала е решението си, в това число обсъждайки събраните доказателства и данните от СПЕ, посочвайки кои обстоятелства и факти са надделели, за да вземе съответно решение на кого да възложи родителските права и какъв да е режима на контакти с неупражняващия ги родител. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Третият и четвъртият въпроси касаят съвкупната преценка на критериите за предоставянето на родителските права. Съгласно цитираната от касатора практика всички критерии за предоставяне на родителските права, които са примерно, а не изчерпателно изброени в чл.59 ал.4 ГПК и ППВС №1/74, трябва да се съблюдават от съдилищата, които следва да мотивират значението им по отношение на спора при кого да живее детето; съдилищата могат да изтъкнат и други такива критерии, но не могат да основат решението си само на някои от посочените в постановлението обстоятелства и да игнорират другите; изложените в постановлението обстоятелства са минимумът, който трябва да бъде взет предвид при изследване на най-добрия интерес на детето; съдът дължи обсъждане и излагане на мотиви по кои от тях дава предпочитание на някой от родителите; позоваването на избрани обстоятелства и игнорирането на други не позволява формирането на законосъобразен извод за най-добрия интерес на детето кой от двамата родители да упражнява родителските права. Въззивната инстанция не се е отклонила от така установената практика. Напротив – сама се е позовала на горепосочените критерии и задължителна практика, като изрично е посочила защо е възложила родителските права на майката и съответно е намерила, че определеният от нея режим на контакти с бащата е по-подходящ от този на първоинстанционния съд. Съобразени са както родителския капацитет, условията и възможностите на двамата родители, съответно възможността за подкрепа от близкия им кръг, така и възрастта на детето, емоционалното му състояние, изградената връзка с родителите и специфичните му нужди - така че режимът на контакти от една страна да дава възможност за поддържане, развиване и надграждане на връзката с бащата, но и да осигури на детето комфорта, който има и иска да запази, да не пречи на учебния процес, подготовката и натоварването с оглед задълженията му като ученик, на подкрепата за училище, която досега е получавало и на която иска да разчита и завбъдеще в дома на майката /където и има свой обособен кът за подготовката си/ и да му даде възможност да се концентрира върху предстоящите важни предизвикателства във връзка с избор на учебно заведение след 7 клас, сериозни изпити, за които трябва да има условия да се подготви максимално добре, за да реализира желанията си, и да не му се налага през определени дни от седмицата да сменя своето място, обстановка и режим на подготовка. Изложените от съда мотиви са подробни и аргументирани, а установеният режим – съобразен с нуждите и най-добрия интерес на детето, определени след преценка на доказателствения материал и съвкупността от релевантни обстоятелства. Същият определя рамки, които да внесат установеност, спокойствие и предвидимост, но съдът изрично е посочил, че предвид декларираното и претендираното и от двамата родители поставяне на нуждите на детето над техните, установения висок родителски капацитет и начина, по който досега детето е имало възможност безпрепятствено да осъществява контакт с бащата и извън определените привременни мерки и чрез съвременни технологии, родителите могат да откликнат на желанията и нуждата му, в удобно за детето време, да предприеме повече и по-дълги занимания и прекарване на време с бащата. Предвид изложеното не е налице отклонение от практиката на ВКС и съответно основанието на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с петия въпрос се цитира практика, съгласно която като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва да бъдат така определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите; за да участва в изграждане личността на детето и да упражнява правото си на контрол, на неупражняващия правата родител следва да се предостави възможност да поддържа лични отношения с децата, тъй като предоставянето на децата за отглеждане и възпитание на другия родител, които упражнява родителските права, предполага неограничен контакт с тях и съвместно местоживеене; контактите и тяхната продължителност трябва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай; в решението си съдът следва да определи мерките за лични отношения точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. Въззивният съд не е отрекъл интереса на детето да поддържа пълноценни лични контакти с родителя, който не упражнява родителските права. Напротив, изрично е посочил, че е в интерес на В. Б. да поддържа вече наличната връзка и да получава бащина подкрепа и мъжки модел на поведение, за да се изгради като хармонично развита личност, в това число отчитайки възрастта, емоционалното му състояние, непосредствените впечатления от изслушването, данните от социалните доклади и психологическите експертизи-които са категорични, че липсва синдром на родителско отчуждение и конфликт на лоялност, детето е привързано и към двамата си родители, вярва, че и двамата го обичат “на 100 процента“ и ще направят всичко за него. Като е съобразил, обаче, етапа от живота, на който се намира В. Б., възрастта и предизвикателствата, които му предстоят при прехода в гимназиален клас, необходимостта да се съхрани комфорта, който детето има и иска да запази, да не се пречи на учебния процес, подготовката и натоварването с оглед задълженията му като ученик, на подкрепата за училище, която досега е получавало и на която иска да разчита и завбъдеще в дома на майката /където и има свой обособен кът за подготовката си/ и да не му се налага през определени дни от седмицата да сменя своето място, обстановка и режим на подготовка, съдът е приел, че именно определеният във въззивното решение режим съответства на най-добрия интерес на детето с оглед обстоятелства на случая. Отчел е и, че високия капацитет на родителите и установената практика да поставят интересите и желанията на детето над своите и се съобразяват с конкретните му нужди, ще даде възможност и завбъдеще при желание и възможност на детето да общува с баща си и извън определения режим на контакти. Не е в интерес на детето нито да се ограничават контактите с неотглеждащия го родител, нито тези контакти да пречат на училищните и съпътстващите ги извънучилищни занимания. Предвид изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Във връзка с шести и седми въпроси, които касаят обстоятелствата, които следва да се преценят при определяне режима на контакти с неупражняващия родителските права родител, в това число поведението на двамата родители, е налице позоваване на решения, в които се приема, че съдебната практика по предоставяне упражняването на родителките права и определяне на личните отношения между децата и родителите е обобщена с ППВС №.1/12.11.74; съгласно същото като се изхожда от обстоятелствата на конкретния случай, мерките за лични отношения между родителите и децата трябва така да бъдат определени, че да се създава нормална обстановка за поддържане на тези отношения, без да се кумулира допълнителен източник на недоразумения и спорове между родителите; контактите между децата и родителя, на когото не са предоставени за упражняване родителските права, и тяхната продължителност следва да бъдат определени като се изхожда от особеностите на конкретния случай; в решението си съдът следва да определи тези мерки точно и ясно, без да се утежнява предаването на детето и да се създават излишни усложнения в отношенията между родителите и децата. Въззивната инстанция сама се е позовала на принципните постановки на ППВС 1/74 и изрично е обсъдила родителския капацитет, качества и поведение на двамата родители, готовността им да откликнат на нуждите на детето и ги поставят пред своите, в това число примерите от действителното им поведение, показващо, че всеки е демонстрирал ограничаване на своето време и възможност за контакт в рамките на привременните мерки за сметка на общуване с другия родител, когато детето се нуждае от това и съответно има желание за допълнителни по време и форма контакти, като майката е насърчавала по всякакъв начин създаването и укрепването на връзката между бащата и детето още от раждането му, въпреки раздялата им. Съдът е изследвал конкретните обстоятелства на разглеждания случай предвид събраните доказателства, социалните доклади и впечатленията си от изслушването на родителите и детето, и, преценявайки релевантните критерии, съобразно оценката си въз основа на тях на това кое е в най-добър интерес на детето, е определил режим на контакти с бащата, който от една страна да дава възможност за надграждане на връзката, а от друга да не затормозва детето и не засяга възможността за специфично отреагиране на нуждите му предвид особеностите на възрастта и етапа, на който се намира. Налице е и детайлизация на режима, в това число с подробно указания какви ще са ангажиментите на родителите за вземане и връщане на детето, респективно за осигуряване на време за общуване и участие в празника на рождения му ден, така че да не са налице поводи за усложнения на отношенията. С оглед на изложеното не е налице сочената хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Относно осмия въпрос се сочи практика, съгласно която преценката на интересите на детето по чл.59 ал.4 ДС и пар.1 т.5 ДР на ЗЗасрД се извършва изключително с оглед защита интересите на детето, като тя е комплексна – съдът следва да вземе предвид всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за интересите на детето – в тяхната съвкупност, а не само някои от тях; той трябва да положи и максимални усилия, за да бъдат установени във възможно най-пълен обем тези обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за интересите на детето; в разпоредбите на чл.59 ал.4 СК и § 1 т.5 ДР ЗЗакрД като критерии за извършването на тази преценка са посочени най-съществените обстоятелства, без те да са изброени изчерпателно или степенувани в строго определен ред; желанията и чувствата на детето са само част от тях (един от тези критерии) и се вземат предвид и преценяват в съвкупност с всички останали релевантни, конкретно установени обстоятелства по делото; съдът, макар да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее и/или да има контакти с единия или другия родител, във всички случаи следва да вземе предвид и да зачете чувствата на детето, както и да отчете ефекта на принудата при изпълнението на съответния режим на лични отношения, с оглед възрастта на детето, конкретното му развитие и зрелост, и най-вече – с оглед конкретното му психоемоционално състояние. Въззивната инстанция не е процедирала в отклонение от тази практика. При извършване на преценката за най-добрия интерес на детето, както вече беше посочено, е взела предвид както конкретните обстоятелства по делото в тяхната специфика и съвкупност по горепосочените критерии, така и желанията на детето. То е било изслушвано и от двете инстанции и разпитвано няколкократно от вещи лица и социални работници, които подробно са обсъдили наблюденията си от общуването с него, от вербалната и невербална комуникация и от поведението му в присъствието и отсъствието на родителите. Установено е, че макар детето да е привързано и да проявява лоялност и към двамата и фигурата на бащата също да заема централно място, емоционалната връзка с майката е по-силна -демонстрирана е по-голяма степен на близост, между тях има изградена сигурна привързаност и детето се чувства обичано, подкрепяно и прието. Същевременно пред съда то споделя, че при срещите с баща си се чувства добре, има хубави моменти, забавлява се с него; през дните за свиждане са сами, няма общи занимания с жената, с която той живее, а понякога играе с малкото дете на баща си; баща му понякога му понякога по математика, а с майка си учи по история, география, български език, математика; иска да се вижда с баща си, но само когато е в почивка; мисли, че няма да се справи в училище, когато е при него, може да изкара и по-слаби оценки, ако не е учил; няма обособен кът в жилището на баща си в [населено място]-в който смисъл е и констатацията в социалния доклад. Пред социален работник, изготвил един от докладите, В. Б. също е споделил, че не желае да събира багажа си на всеки две седмици, както предлага баща му, че се вижда с него почти всяка седмица, че имат връзка с него, виждат се, чуват се всеки ден по телефона и на видео чат. На практика желанията, чувствата и притеснения на детето са взети предвид и съобразени при определяне на родителя, който ще упражнява родителските права, и на режима на контакти с другия родител, така, че да се даде възможност за пълноценен контакт, но и за възможност за комфорт, спокойствие, предвидимост и осигуряване на устойчива и подпомагаща среда, с която детето е свикнало, в това число доколкото не е в негов интерес както да се ограничават контактите му с неотглеждащия го родител, така и тези контакти да пречат на училищните и съпътстващите ги извънучилищни занимания. С оглед на изложеното не е налице твърдяното основание на чл.280 ал.1 ГПК. Деветият въпрос е формулиран предвид твърдяно противоречие с практика, съгласно която при сезиране на съда с въпрос за регулирането на отношенията, свързани с режима на лични отношения с родител, който не упражнява родителските права, следва да се отчетат всички обстоятелства относно нормалното развитие на децата, като целта на съдебния акт е да защити в най-пълна степен интересите им, съгласно изискванията на чл.1 ал.1 от Закона за закрила на детето; съдът следва да преценява във всеки конкретен случай интересите на детето, когато нормалното развитие на тези отношения е нарушено; при определяне на мерките на лични отношения, освен посочените обстоятелства, обуславящи „най-добър интерес на детето“, трябва да се предвиди и подходящ период от време, при който родителят, който не упражнява родителските права, ще има възможност да контактуват с децата най-пълноценно; част от критериите, от които се ръководи съдът при решаване на спор за упражняване на родителски права, са вече й нормативно закрепени в разпоредбата на чл.59 ал.4 СК, но изброяването е примерно, а не изчерпателно; не е изчерпателно и изброяването в ППВС №.1/74; съдът може да вземе предвид и други, непосочени изрично в него обстоятелства, като мотивира значението им по отношение на спора при кого да живее детето и кой да упражнява родителските права. Както вече беше посочено, въззивната инстанция е съобразила установените в практиката критерии и особеностите на конкретния случай и не е отрекла да вземе предвид и обсъди нуждата от контакт с родителя, който не упражнява родителски права, при определяне на режима на лични контакти с него. Напротив, изрично е посочила, че детето има нужда от пълноценно общуване с бащата, отграничила е важността на задълбочаването на тази връзка и е посочила подходящия според нея начин, при преценката на съвкупността от обстоятелства от значение за най-добрия интерес на детето, по който следва да се регулира режима на контакти с бащата. Предвид изложеното не е налице твърдяното противоречие с цитираната практика и основание на чл.280 ал.1 ГПК. Десетият въпрос касае интереса на малолетното дете да му се предостави възможност да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителските права. Цитираната съдебна практика предвижда, че на малолетното дете следва да бъде предоставена възможност по свободна негова преценка да контактува чрез съвременни технологии с родителя, който не упражнява родителски права, но не неограничено, а в рамките на свободното му време съобразно дневния режим, определен от родителя, под чиито постоянни грижи е детето. Въззивният съд не се е произнасял по въпрос дали въобще е в интерес на малолетното дете да контактува с родителя, неупражняващ родителските права, чрез съвременни технологии, респективно не е отричал интереса и правото на детето В. Б. да контактува по този начин с баща си. На база на събраните доказателства и изслушванията на родителите и детето, обаче, е намерил, че в случая въобще и не е необходимо по съдебен ред да се определя подобна възможност, тъй като по делото няма никакви данни майката да ограничава комуникацията на детето с неговия баща. От доказателствата, социалните доклади и цялото й поведение става ясно, че тя не препятства по никакъв начин контактите на сина си с баща му – напротив, отчита ги като изключително важни, насърчава ги и когато детето е било малко именно тя е станало инициатор на тези срещи с цел изграждане на стабилна емоционална връзка между тях. Самото дете заявява пред съда, че винаги след училище се обажда на баща си, споделя как е минал деня му, получава съвети от него; по принцип не му харесва, обаче, ако той се държи с него като с малко дете, ако му казва, че майка му му го е казала; пред социален работник също е споделяло, че има връзка с баща си, виждат се, чуват се всеки ден по телефона и на видео чат. Предвид изложеното не е налице годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и твърдяната хипотеза на противоречие с практиката на ВКС, визирана в тази разпоредба. Единадесети и дванадесети въпроси са неотносими. Съдът не се е произнасял по тях така, както са поставяни, и не е излагал изрични мотиви в тази връзка. Напротив, ясно е посочил, че макар да са останали недоказани твърденията за местоживеене на бащата в града, в който е местоживеенето на детето – [населено място], този факт не е обусловил извода, че не следва да бъде определен разширен режим на лични отношения, включващ и част от учебната, съответно работната седмица. Отразено е, че този извод е свързан единствено с обстоятелството, че детето би се затруднило в своето учебно ежедневие в случай, че му се налага за няколко дни да премести своето местоживеене и своето място за подготовка – би довело неминуемо до промяна в режима му, който следва да бъде постоянен и предвидим, за да може то да се чувства спокойно и организирано. При тези обстоятелства горепосоченият факт не е и бил отчетен като такъв в ущърб на бащата при определянето на режима на контакти. С оглед на изложеното не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Тринадесетият въпрос е конкретен, фактически, свързан с обстоятелствата по конкретното дело. Отговорът на същия може да бъде даден след съвкупна преценка на всички конкретно установени обстоятелства, с акта по същество – решението, а не в настоящата фаза на селекция на касационните жалби по критериите на чл.280 ГПК. От друга страна, строго погледнато той и не съответства на фактите и обстоятелствата по делото. Установеният от въззивната инстанция режим на практика не включва контакти на баща и детето само през почивните дни събота и неделя. Винаги е включен и работен ден-петък, като когато детето е първа смяна, контактът е и през половината от работното време на работния ден, а когато понеделник е почивен ден, той също се добавя и удължава контакта; включени са и 40 дни през лятната ваканция, дните през коледни, новогодишни и великденски празници, рождените дни на бащата, на второто му дете и време през рождения ден на самото дете и съботата след него, ако той не попада в определените за режим на контакти с бащата дни, както и участие в самия празник на детето. Същевременно няма пречки и е препоръчително, при възможност и желание, както е било практикувано безпроблемно и досега, да се осъществяват контакти между бащата и детето и извън установения режим. Предвид изложеното въпросът е неотносим към решаващата воля на съда, не съставлява правен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК и не може да обоснове допускане до касационно ожалване на въззивното решение при условията на чл.280 ал.1 ГПК. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,