Определение № 60685 от 08.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1612/2021 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба с вх. № 31395/15.02.2021 г. на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), срещу въззивно решение № 10003/06.01.2021 г., постановено по възз. гр. д. № 1831/2020 г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлено искането на касатора за отнемане в полза на държавата на паричната равностойност на незаконно придобито имущество в размер на 283 595,35 лв., представляваща левова равностойност на сума от 145 000 евро, преведена на 26.06.2007 г. от трето лице, по разплащателна сметка на ответника И. Б. П., открита в „Тексимбанк“ АД, която сума е изтеглена на 29.06.2007 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на въззивното решение – касационни основания по чл. 281, т.3 ГПК. В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационния контрол по следните въпроси: 1) Подлежат ли на отнемане в полза на държавата на основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.), респ. чл. 151 от ЗПКОНПИ, постъпилите в патримониума на проверяваното лице суми, за които не се установява законово основание или източник, получени или внесени по сметки на проверяваното или свързаните с него лица, но неналични в края на проверявания период; 2) Паричните средства, внесени/преведени по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, поради изтегляне на същите, представляват ли имущество на проверяваното и свързаните с него лица и участват ли във формиране на несъответствие по смисъла на ЗОПДНПИ (отм.) и ЗПКОНПИ. Касаторът се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Ответникът по жалбата – И. Б. П., представляван от назначения особен представител адв. Р. Ф., в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. В отговора е обективирано искане на адв. Р. Ф. за присъждане на възнаграждение за осъщественото от него в качеството му на особен представител процесуално представителство на ответника по касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване акт на въззивен съд и е допустима. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че в резултат на водено срещу ответника досъдебно производство по д.п. № 1048/2012 г. по описа на РУ – Дупница и образуваната пр. пр. № 2144/2012 г. на Районна прокуратура – Дупница, той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 НК. С влязла в сила присъда по НОХД № 545/2013 г. на Районен съд – Дупница, И. П. е признат за виновен за това, че на 28.08.2012 г. в [населено място], на бензиностанция ОМВ, в съучастие в друго лице, с цел да набавят за себе си имотна облага, са възбудили у гражданин на Република Гърция заблуждение, като му обещали, че ще му доставят 40 куб. м дърва и му причинили имотна вреда в размер на 1 000 евро. С протокол от 18.04.2013 г. на КОНПИ е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на ответника за периода от 18.04.2003 г. до 18.04.2013 г. На 26.06.2007 г. на името на ответника в „Тексимбанк“ АД е открита разплащателна сметка в евро, с начално салдо 0 лева, по която е получен превод в размер на 145 000 евро (левова равностойност на 283 595,35 лв.) с наредител Multi financial+consulting LTD, Монровия, Република Либерия, с основание на превода - покупко-продажба на недвижим имот. На 29.06.2007г. сумата е изтеглена от титуляря на сметката. Съдът е приел, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания към съответна банка. С изтеглянето на суми и с извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица. Част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, те формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в края на изследвания период, не формират превишение на имуществото и не могат да обосноват несъответствие, поради което не подлежат на отнемане. Освен това въззивният съд е посочил, че от заключението на приетата по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че несъответствието на нетните доходи и стойността на придобитото имущество е в размер на 42 514,70 лв., което не е значително по смисъла на § 1, ал. 7 от ЗОПДНПИ (отм.). При тези решаващи изводи на въззивния съд, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, намира, че предпоставки за допускане на касационния контрол не са налице. По поставените от касатора въпроси е налице трайно установена съдебна практика на ВКС, която се споделя от настоящия съдебен състав (вж.- решение № 129/08.06.2015 г. по гр. д. № 5562/2013 г., IV г.о., решение № 187/26.07.2011 г. по гр.д. № 1557/2010 г., III г.о, решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г., IV г.о., решение № 137/02.11.2018 г. по гр.д. № 2507/2017 г., IV г.о., решение № 228/06.07.2015 г. по гр.д. № 5321/13, IV г.о. и др.). Според тази практика предмет на отнемане е само наличното имущество и заместващите го облаги, когато то е прехвърлено. Отнемане на парични суми, преминали през банковите сметки на лицето, но неналични към датата на завеждане на иска по чл. 74, ал. 1 от ЗОПДНПИ (отм.), не може да се претендира (в т. см. - решение № 137/02.11.2018 г. по гр.д. № 2507/2017 г., IV г.о на ВКС). Притежавано имущество е придобито имущество, което продължава да се намира в патримониума на субекта, тъй като не е отчуждено или изоставено, нито е потребено, обезценено, унищожено или погинало. Непритежавано е имущество, което е било придобито, но вече е напуснало патримониума на лицето, тъй като е отчуждено, изоставено, потребено, обезценено. Незаконно придобито може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично в края на този период. Преминаването на блага през патримониума на ответника, в т.ч. на пари по банкови сметки, има правно значение само доколкото някои от тях са останали в съответния патримониум в края на изследвания период, тъй като лицето се е обогатило единствено с това, което притежава в края на изследвания период. В мотивите на решение № 13/13.10.2012 г. по конституционно дело № 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ също е изрично прието, че на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници, направените през това време разходи и възникналите задължения (вж. - решение № 97/18.05.2018 г. по гр.д. № 3224/2017 г., IV г.о. на ВКС). Ако парите съществуват като вещи и са били укрити, то тези пари са налични и е в тежест на Комисията да установи къде се намират; а ако са вложени в придобиване на имущество – отнемат се съответните вещи при наличие на предпоставките за това. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице не може да бъде отнето от него. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. От съдържанието на мотивите не се разкрива въззивният съд да е допуснал нарушение на императивни норми или основополагащи правни принципи, да е приложил несъществуваща или отменена правна норма, както и правна норма със смисъл, различен от действително вложения, да е налице отказ да се приложи процесуална правна норма, довел до процесуално нарушение, в резултат на което да е формиран погрешен правен извод или да е налице необоснованост на извод относно правното значение на факт в разрез с правилата за формалната логика, опита и научните правила. Предвид всичко изложено не са налице предпоставки за допускане на касационния контрол на атакуваното въззивно решение. По искането за присъждане на разноски за особения представител на ответника: Адвокат Р. Ф. е участвал в производството по чл. 288 ГПК като особен представител по чл.47, ал. 6 ГПК на ответника по касационната жалба, като участието му се е изразило в изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 9, ал.3, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ и чл.47, ал.6, изр.2-ро ГПК, на особения представител на ответника по касационната жалба за осъществената защита пред ВКС следва да се определи възнаграждение в размер на сумата 2 800 лева (с оглед извършените процесуални действия, фактическата и правна сложност на делото и дължимия минимален размер на възнаграждението – 5 401.50 лв., до 1/2 от който размер съдът може да го присъди – чл.47, ал.6, изр.2-ро ГПК). Тази сума е дължима от ищеца (чл.47, ал. 6 ГПК) и той следва да бъде осъден да я заплати на адвокат Р. Ф., а с оглед изхода на спора – възстановяването й като разноски от страна на ответника по касационната жалба не се дължи на касатора. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение