Решение № 50 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 316/2012 г.

Решение № 50 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 316/2012 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. З. И. - К., подадена от юрисконсулт П. С., срещу решение от 15.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 792/2011 г., с което е отменено решение № 613 от 15.09.2011 г. на Кюстендилския районен съд по гр. д. № 838/2011 г. и са уважени предявените от М. Л. К. срещу касатора искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото няма съкращаване на щата, а преобразуване по реда на чл. 123, ал. 1, т. 1 КТ. Това е така, защото изрично е посочено в разпоредбата на § 93, ал. 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. - ДВ, бр. 98 от 2010 г./, че трудовите правоотношения на служителите от регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се уреждат по реда на чл. 123 КТ. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 281, т. 3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението на ищеца поради съкращаване на щата е незаконно. По делото е безспорно установено, че съобразно изричната разпоредбата на § 93, ал. 4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. - ДВ, бр. 98 от 2010 г./ трудовите правоотношения с директорите на регионалните центрове по здравеопазване и на регионалните инспекции за опазване и контрол на общественото здраве се прекратяват по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. Ответникът по жалбата М. Л. К., [населено място], оспорва жалбата. С определение № 1161 от 5.11.2012 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 15.12.2011 г. на Кюстендилския окръжен съд по гр. д. № 792/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по правния въпрос за това дали има съкращаване на щата когато за дадена длъжност това е предвидено изрично в нормативен акт - за директорите на регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в разпоредбата на § 93, ал. 4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. - ДВ, бр. 98 от 2010 г./. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Щатното разписание най-общо представлява списък на длъжностите в предприятието. То се утвърждава от работодателя, който има правомощия да определя структурата на предприятието. Обикновено структурата на административните органи се определя с нормативен акт. По същия начин се извършват и правно-организационните промени в администрацията. Когато с изрични законови разпоредби е предвидено преобразуване чрез сливане на две административни структури в една и съответно прекратяване на трудовите правоотношения с директорите на съществуващите до този момент администрации поради съкращаване на щата, то следва да се приеме, че има реално съкращаване на щата и то е взето от компетентен орган. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца е незаконно, защото няма съкращаване на щата, а преобразуване по реда на чл. 123, ал. 1, т. 1 КТ. Такова съобразно изричната разпоредба на § 93, ал. 7 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. - ДВ, бр. 98 от 2010 г./ има за служителите по трудови правоотношения от регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве, но не и за директорите на тези две административни структури. В разпоредбата на § 93 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. - ДВ, бр. 98 от 2010 г./ е посочено, че след като МС на РБ преобразува с постановление регионалните центрове по здравеопазване и регионални инспекции за опазване и контрол на общественото здраве в регионални здравни инспекции, трудовите правоотношения с досегашните директори се прекратяват поради съкращаване на щата. Премахването на тези две директорски длъжности следва обективно и логично и от извършеното сливане на предприятия по смисъла на чл. 123, ал. 1, т. 1 КТ. Ищецът М. Л. К. е заемал длъжността "директор" на регионална инспекция за опазване и контрол на общественото здраве - К. и след извършеното сливане, длъжността му е съкратена, съобразно изричната законова разпоредба на § 93, ал. 4 ПЗР към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /Обн. - ДВ, бр. 98 от 2010 г./. Ето защо трябва да се приеме, че трудовото му правоотношение е прекратено законно. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 930 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.