Определение № 60130 от 18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3169/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.2 ГПК.

С определение № 264327 от 05.03.2001 г. по ч. гр. д. № 1648/2021 г. на Софийски градски съд е потвърдено определение от 08.01.2021 г. по гр. д. № 27554/2020 г. на Софийския районен съд, с което е оставено без уважение искането на ответницата по предявения иск А. Г. П. да бъде освободена от заплащане на разноски по делото.

Въззивният съд е приел, че преценката по чл.83, ал.2 ГПК за това дали едно лице, с оглед своето здравословно, семейно и материално състояние, разполага с достатъчно парични средства за заплащане на държавните такси и разноски за водене на делото, е винаги конкретна. В случая жалбоподателката е декларирала, че притежава недвижим имот и лек автомобил, издържа непълнолетно лице и получава доход от 377,16 лв. Представила е доказателства, че участва в управлението на търговско дружество и е съдружник в друго дружество. В представена молба е посочила, че по банковата ѝ сметка в „Р.“ АД за периода 01.02.2020 г. - 28.02.2020 г. е налице начално салдо от 21 989,82 лв., от което през този месец е заплатила такса към частно средно училище и към 28.02.2020 г. остатъкът по сметката е в размер на 12276,82 лв. За периода 01.03.2020 г. - 31.03.2020 г. от сметката е извършен превод в размер на 993,50 лв. в полза на частна немска детска градина. С молбата се твърди, че средствата по тази сметка не следва да се считат като собствени на жалбоподателката, тъй като те са целеви и са за покриване на належащи нужди.

При тези данни въззивният съд е споделил извода на първата инстанция, че жалбоподателката има нужните средства да заплати депозит за вещо лице в размер на 700 лв. Сумата по посочената банкова сметка надвишава значително определения депозит за експертизи и няма да доведе до особени затруднения и да лиши жалбоподателката от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от А. Г. П..

Жалбоподателката поддържа, че в подадената от нея декларация се установяват данни, от които може да се направи извод, че тя няма достатъчно средства да заплати определения депозит за вещо лице. Обстоятелството, че е съдружник и управител на търговски дружества, само по себе си не сочи на извод, че има достатъчно средства. Съдът неправилно игнорирал данните за получавания от нея и от мъжа, с когото живее на съпружески начала, месечен доход, както и данните за налични минимални средства в Банка Д.. Не е обсъдено и обстоятелството, че сумата от 700 лв. месечен наем е за апартамент, собственост на лицето, с което тя живее, не е отчетено и това, че върху собствения апартамент в [населено място] има запазено вещно право на ползване от трето лице. Неправилно съдът приел, че сумата за депозит за вещо лице може да се покрие от наличността по сметката в „Р.“ АД, тъй като сумата се дава от бащата на детето на ищцата и е с целево предназначение за покриване на разходите за образование на това дете.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по следните въпроси:

1. При произнасяне по наличието на основания за освобождаване от такси и разноски в съдебното производство и обсъждането на всички критерии и обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК в тяхната съвкупност, следва ли съдът, при преценката си за определяне на общото материално състояние на молителката и възможността й да заплати дължимите такси и разноски, да вземе предвид линията на бедност в страната, т.е. да бъдат отчетени разходите, необходими за покриване на основния жизнен минимум на човек от домакинството на молителката, след което да бъде извършена преценката за наличието на достатъчно средства разноските да бъдат заплатени; 2. Обстоятелството, че молителката участва като съдружник в капитала на търговски дружества и/или е управител на същите, води ли автоматично до извод за наличие на парични средства за заплащане на такси и разноски в съдебното производство. Следвало ли е при преценка за наличие на предпоставки за освобождаване от такси и разноски по реда на чл.83, ал.2 ГПК в съдебното производство по отношение на определения депозит за вещо лице от 700лв. съдът да вземе предвид декларирания от молителката единствен месечен доход в размер на 377,16 лв. в качеството ѝ на управител в търговско дружество;

3. Има ли значение наличието или или липсата на взето решение за разпределяне на дивидент, с оглед участието на молителката в търговски дружества и определяне на дохода при отправено искане по реда на чл. 83,ал.2 ГПК;

4. При изрично деклариран месечен доход от молителката в размер на 377,16 лв., в качеството ѝ на управител в търговско дружество, и при деклариран доход на лице, с което живее във фактическо съжителство, също в размер на 377,16 лв., или общо 754,32лв., следва ли да се цени като обстоятелство, обуславящо наличието на парични средства за заплащане на такси и разноски в производството, в това число за определен депозит за вещо лице в размер на 700 лв.;

5. При представяне на писмени доказателства за наличие на разплащателна сметка, която не съдържа достатъчно средства за покриване на разноските, в това число депозит за вещо лице към датата на тяхното определяне, правилно ли е съдът да приеме, че молителката разполага с достатъчно парични средства;

6. Обстоятелството, че молителката притежава право на собственост върху недвижим имот, следва ли да се цени като предпоставка за липса на основание за освобождаване от такси и разноски, при наличието на доказателства за учредено пожизнено право на ползване върху имота в полза на трето лице;

7. При наличието на данни, че притежаваната от молителката втора банкова сметка е във връзка с качеството ѝ на законен представител /майка/ на малолетно дете, както и че същата се използва за задоволяване нуждите на същото, като средствата не постъпват от нея, може ли да се приеме, че сумите служат за лично ползване и че могат да бъдат разходвани за заплащане на разноски в съдебното производство;

8. Следва ли липсата на здравословни проблеми и трудоспособната възраст да се подлагат на преценка в посока получаване на по-висок доход, при положение, че същият получава такъв, макар и в нисък размер.

По първите шест въпроса въззивното решение влизало в противоречие с практиката на ВКС – определение № 18 от 09.01.2019 г. по ч. гр. д. № 4491/2018 г., IV-то г.о., определение № 46 от 18.02.2019 г. по т. д. № 312/2019 г. II-ро т.о.; определение № 37 от 22.02.2021 г. по т. д. № 661/2020 г. на I-во т.о., а по въпроси № 7 и 8 се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Ответницата И. Я. К.-Л. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване определение на въззивен съд, постановено по частна жалба срещу определение на първата инстанция по чл.83, ал.2 ГПК – ТР № 5 от 12.07.2018 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 5/2015 г.

Не са налице обаче поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

След като е посочил основните данни по декларацията за семейно и имуществено състояние, както и данните по документите за участие в управлението и в собствеността на търговски дружества и по движението на сумите по сметката в „Р.“ АД, въззивният съд е направил един единствен решаващ извод – че наличната сума по посочената банкова сметка надвишава значително определения депозит за експертизи и няма да доведе до особени затруднения и да лиши жалбоподателката от парични средства, необходими за задоволяване на нормалните житейски потребности.

Единствено въпрос № 7 е свързан с този решаващ извод на въззивния съд. Останалите въпроси не могат да се разглеждат като обуславящи по смисъла на т.1 та ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. СГТК на ВКС и по тях не може да се допусне касационно обжалване.

Въпреки че е свързан с решаващ извод на въззивния съд, въпрос № 7 също не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като е подвеждащ, а и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На първо място – само от обстоятелството, че от въпросната сметка в „Р.“ АД са заплащани такси за обучение на дъщерята на жалбоподателката и на лицето, с което тя живее на съпружески начала, не означава, че сумите по тази сметка са единствено с това предназначение. На второ място – бащата на детето, който според жалбоподателката осигурява тези суми с цел обучението му, е именно лицето, с което тя живее на съпружески начала. Обстоятелството, че тя няма сключен граждански брак с него, не може да повлияе на преценката на съда за освобождаване от разноски по делото, тъй като неговите доходи и имущество също се преценяват от съда по реда на чл.83, ал.2 ГПК. Освен това – след като и двамата родители имат ниски доходи, а могат да си позволят заплащането на скъпи такси за обучение на детето в частни училища, и след като по сметката, от която са преведени таксите за обучение, е останала значителна сума, съдът не може да не отчете нейната наличност при преценката по чл.83, ал.2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,