Определение № 961 от 27.09.2013 г. на ВКС по гр. д. № 3730/2013 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Летище С. ЕАД [населено място], представлявано от изпълнителния директор П., чрез процесуалния представител юрисконсулт И. против въззивно решение от 12.03.13г. по в.гр.д. № 15187/12г.на Софийски градски съд,с което е частично отменено досежно иска по чл.344 ал.1 т.3,вр. с чл.225 ал.1 от КТ за разликата над 636.13лв.до 7 633.56лв.-обезщетение за оставяне без работа за периода 10.08.11г.-27.01.12г.,в която част е постановено ново,с което и в тази част иска е уважен,като в останалата част е потвърдено решение от 26.06.12г. по гр.д.№ 34551 по описа за 2011г. на Районен съд София за уважаване на исковете по чл.344 ал.1 т.1,т.2 и т.3 от КТ. Като основание за допустимост касаторът се позовава на нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставени два въпроса: 1.за начина,по който се установява реалното извършване на съкращението в щата и 2.длъжен ли е въззивния съд, служебно, да събере доказателствата, необходими за изясняване на делото от фактическа страна, когато е констатирал допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, съгласно чл.266 ал.3 от ГПК или тези доказателства следва да се събират само,ако страната изрично е направила такова искане във въззивната си жалба.По първия въпрос се позовава на решение без задължителен характер №1719 от 13.03.2002г.по гр.д.№ 2754/2001г.на ВКС,а по втория на постановени по реда на чл.290 от ГПК решения с номера: № 700 от 6.12.10г.по гр.д.№ 304/10г.на ІІІг.о., № 224 от 23.06.11г.по гр.д.№ 1184/10г.на ІІІг.о., № 118 от по гр.д.№ 467/10г.на Іг.о. и № 466 по гр.д.№ 1375/10г.на І г.о. Срещу така подадената касационна жалба е постъпил отговор от ответната страна,с който се оспорват допустимостта и основателността й. К. жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й,Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното: Ищецът е заемал длъжността „водач електрокар и друга перонна механизация,той и товарач,”сектор „Багажи”,отдел”П. обслужване”, дирекция „Наземно обслужване”. Трудовото му правоотношение е било прекратено на две основания – поради „съкращаване в щата” и „намаляване обема на работата” със заповед № 1225 от 21.07.11г. на изпълнителния директор, считано от връчването й /27.07.11г./.Не имало спор, че въз основа на решение на съвета на директорите /протокол от 11.07.11г./ са били предвидени за съкращаване 11 щатни бройки от общо 130-те за заеманата от ищеца длъжност с новото щатно разписание, в сила от 1.11.11г. В заповедна за уволнение като мотив за „намаляване обема на работата”, е посочено, че то е обусловено от ”намаляване броя на обслужваните от наземния оператор [фирма] авиокомпании, съответно намален брой на обслужваните полети и намаляване на броя на обслужените багажи”. За да счете уволнението за незаконосъобразно въззивният съд е приел, че не е налице реално съкращаване в щата, защото новото длъжностно разписание е в сила от 1.11.11г.,а трудовото правоотношение е прекратено на 27.07.11г. Относно второто посочено в заповедта за уволнение основание, съдът е счел, че „ответникът не е ангажирал доказа-телства, установяващи наличието” му, независимо,че е обсъдил коректно фактите: в отговора на исковата молба ответникът е направил искане за събиране на относими доказателства, но първоинстанционният съд, отказвайки допускането им е допуснал процесуално нарушение. При тези мотиви, двата поставени от касатора въпроси са от значение за решаването на спора /като свързани с решаващите мотиви на съда/.Независимо от това касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК,следва да се допусне само по втория, защото за него е установено,че е разрешен от въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС/съобразно представените от касатора решения/. Въпросът за предпоставките за наличие на реално съкращаване в щата е изяснен в практиката безпротиворечиво,като въззивният съд се е съобразил с нея. Щатът на предприятието е списъкът на общия брой наети работници и служители и тяхното вътрешно разпределение съобразно организацията на труда по трудови функции и длъжности. За да е налице съкращаване в щата,следва да е налице или намаляване на бройките работници /служители/, или реална промяна на трудовите функции на съществуващите бройки по щатното разписание, т.е. към датата на прекратяване на трудовото правоотношение трябва да е налице реално съкращаване на щата /решения № 184 от 2.06.11г.по гр.д.№ 803/10г.на ІVг.о., № 657 от 26.10.10г.по гр.д.№ 2/10г.на ІІІ г.о., № 654 от 1.11.10г.по гр.д.№ 1880/09г.на ІVг.о на ВКС /.В случая – към момента на уволнението /27.07.11г./ не е установено реално премахване на съответната трудова функция. При наличие на посочени от работодателя две основания за прекратяване на трудовото правоотношение,съдът е длъжен да провери законосъобразността на всяко едно от тях.В случая въззивният съд не е направил това по отношение на основанието за уволнение по чл.328 т.3 от КТ. Изводите му са в противоречие с решения № 700 от 6.12.10г.по гр.д.№ 304/10г.на ІІІг.о., № 224 от 23.06.11г.по гр.д.№ 1184/10г. на ІІІг.о., № 118 от по гр.д.№ 467/10г.на І г.о. и № 466 по гр.д.№ 1375/10г. на І г.о. по въпроса за задълженията на въззивния съд при констатиране на допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, касаещо събиране на доказателствата по делото. Съгласно цитираната практика–въззивният съд е длъжен да следи за допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения и при констатиране на такова да повтори опороченото действие, включително и като укаже на страната фактите, които подлежат на доказване и й даде възможност за събиране на тези доказателства, които в нарушение на закона първата инстанция не е събрала. С оглед на изложеното, като счита,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение