Определение № 910 от 10.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 221/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. С решение от 29.11.2010г. по гр.д.№11783/09г. на Софийски градски съд е оставено в сила решението от 27.07.09г. по гр.д.№1924/08г. на Софийски районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от В. С. С., С. С. Г. и Д. С. Г. срещу Л. Г. Т., Й. Т. Х. и С. С. Д. иск за установяване правото на собственост на ищците върху първия етаж от жилищна сграда, находяща се в [населено място],[жк], [улица], както и съответната идеална част от дворното място, в което е построена сградата. Въззивният съд е приел, че наследодателят на тримата ищци С. Г. С. и ответницата Л. Г. Т. са брат и сестра. Ответницата Й. Т. Х. е тяхна майка, а С. С. Д. – леля. По силата на две последователни дарения от 1975г., наследодателят С. С. е станал собственик на втория етаж от процесната сграда, а неговата сестра Л. Т. – собственик на първия етаж. От този момент е възникнала етажна собственост и дворното място е придобило характер на обща част, като всеки от собствениците на отделните етажи е притежавал и съответната идеална част от дворното място. По основния спорен въпрос по делото е прието, че не е установено по категоричен начин ищците да са придобили по давност първия етаж от сградата и принадлежащата му идеална част от дворното място. Спрямо ответниците Й. Х. и С. Д. искът за собственост е неоснователен, тъй като те не са били собственици на спорния имот към твърдяната година на завладяването му – 1997г., съответно – на тях не може да се противопостави давностно владение. Спрямо собственика Л. Т. искът е неоснователен, тъй като не е доказано твърдяното придобивно основание – давност. Свидетелите не са установили по категоричен начин годината, от която Л. Т. не живее в имота. Няма и данни ищците да са упражнявали фактическа власт върху първия етаж от сградата, тъй като извършените от тях ремонтни работи са върху общите части – поставяне на изолация отвън на къщата, направа на огради и настилки в дворното място. От тези дейности не може да се направи извод за завладяване на първия етаж, още повече то да е доведено до знанието ответницата Л. Т.. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищците. В изложението към жалбата те поддържат, че по въпроса за придобивната давност въззивното решение влизало в противоречие с решението по гр.д.№928/2009г. На Великотърновския районен съд. Ответниците в производството Л. Г. Т., Й. Т. Х. и С. С. Д. оспорват жалбата. Считат, че та не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Поставеният от жалбоподателите правен въпрос за придобивната давност е твърде общ и не е свързан с проблематиката по настоящото дело. От друга страна – няма данни представеното от тях решение на Великотърновския районен съд да е влязло в сила, а съгласно т.3 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, само влезлите в сила решения на съдилищата могат да служат като пример за противоречива съдебна практика и да бъдат основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. По-същественото обаче е това, че липсва противоречие между обжалваното решение на СГС и решението на Великотърновския районен съд. В последното решение се разисква въпросът за възможността да бъде придобита по давност земеделска земя при действието на З. /отм./. Този въпрос изобщо не се поставя по настоящото дело. Не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, затова не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,