Определение № 217 от 22.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4307/2021 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Ж. К. Х. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Р. против въззивно решение № 260788 от 11.06.2021г. по в.гр.д. № 732 по описа за 2021г. на Окръжен съд Пловдив, с което е отменено решение № 260331 от 5.02.2021г. по гр.д. № 7065/2020г. на Районен съд Пловдив в обжалваната част, с която е уважен предявения иск с правно основание чл.55, ал.1, изр.1 ЗЗД и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявения от Ж. К. Х. против И. П. Р. иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5 000евро, получена без основание посредством пет банкови превода от по 1 000евро и са присъдени разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следното: Въззивният съд е приел предявения иск за неоснователен с решаващият извод, направен въз основа на ангажирани по делото гласни доказателства, че ответникът е възстановил на ищцата предоставената му от нея сума. Предоставянето на сумата от 5 000евро, съдът е приел за безспорно установено въз основа на представени доказателства за извършени от ищцата пет банкови преводи, по негова сметка, всеки един от по 1000евро, на датите: 1.06.2017г., 5.07.2017г., 3.08.2017г., 11.09.2017г. и 23.10.2017г. Възстановяването на сумата е приел за установено въз основа на показанията на свидетелите П. и Н., които са твърдели, че лично са присъствали в офиса на Р., когато той е извадил пари от по 50 евро, които е предал на въззиваемата и след преброяването им, техният размер бил 5 000евро. Въззивният съд не е възприел, на основание чл.172 ГПК, показанията на свидетелите на ищцата /Я. и В., които са нейни майка и баща/ в частта им, с която установяват, че сумата от 5 000евро не е била възстановена на дъщеря им. Към касационната жалба е приложено изложение, в което са поставени четири въпроса, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК: 1. Допустимо ли е, в случая, връзката между обедняването и обогатяването да се определи като оправдана от гледище на добросъвестността, почтеността и справедливостта и/или е причинна?, 2. Допустимо ли е връщането на процесната сума от 5 000евро да се доказва със свидетелски показания, пред вид разпоредбата на чл.164, ал.1, т.4 ГПК?, 3. Допустимо ли е съдът само формално да изложи мотиви, без да направи адекватна преценка, в съвкупност, на установените по делото обстоятелства, при съобразяване на правилата на формалната логика и следва ли съдът да съобрази задължението си по чл.236, ал.2 ГПК за основаване на решението си върху закона и преценените поотделно и съвкупност обстоятелства по делото? и 4. Как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, когато ищецът претендира връщане на дадено? Кога възниква задължението на въззивния съд да обсъди в мотивите си доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, от значение за изхода на спора? Позовава се на противоречие на въззивния акт по въпроси с №№ 1 и 2 с т.5 от ППВС № 1/79г. и на решения по гр.д.№119/2015г.на ІVг.о. и гр.д.№ 941/2010г. Третият и втората част от четвъртия си въпрос, касаторът е обосновал с липсата на логическа и житейска логика в приетото в мотивите на въззивния съд, че когато двете страни по делото живеят заедно, е обосновано връщането на парите да става в офис, в присъствието на трети лица. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от И. П. Р., чрез процесуалния представител адвокат Т., с който изразява становище за недопустимост на жалбата поради липса на посочените основания за допустимост и за неоснователност. Счита постановеният акт за правилен, като развива доводи по същество на спора. Претендира направените разноски от 620лв. за адвокатско възнаграждение, съобразно представен списък, реално извършване на които установява с приложен договор за правна защита и съдействие от 29.09.2021г., в който сумата е посочена като платена в брой. Настоящият съдебен състав счита, че касационно обжалване следва да се допусне по третият от поставените от касатора въпроси, доколкото същият е от значение за изхода на спора и е възможно да е разрешен в противоречие с установената по приложението на чл.236, ал.2 ГПК практика, съгласно която съдът е длъжен да прецени в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и представени своевременно доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства /напр.решение по гр.д.№ 978/2021г.на ІІІ г.о. и цитираните в него/. За пълнота следва да се посочи, че останалите поставени от касатора въпроси – или не отговорят на изискванията за общо основание за допустимост, доколкото са конкретно зададени и отговорът им изисква преценка на ангажираните по делото доказателства/с №№1, 2/, или са в противоречие един с друг, доколкото първата част на въпрос № 4 касае разпределението на доказателствената тежест при предявен иск по чл.55, ал.1, т.1 ЗЗД, а първият поставен въпрос е за връзката между обедняването и обогатяването, което сочи на основание по чл.59 ЗЗД. Мотивиран от изложеното, състав на Трето гражданско отделение