Определение № 66 от 20.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 57/2024 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Административен съд – София град и Софийски районен съд относно родово компетентния съд, който следва да разгледа и да се произнесе по исковата претенция на А. К. М. срещу Столична община за заплащане на сумата от 155 лева, заедно със законна лихва, считано от 14.11.2023 г. до окончателното й изплащане. Настоящият смесен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд, като взе предвид изложеното в определенията и данните по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По искова молба, предявена от А. М. срещу Столична община, е образувано гр. дело № 62464/2023 г. по описа на Софийски районен съд. С исковата молба се оспорват действия на Столична община по пристъпване към принудително изпълнение на наказателно постановление преди влизането му в сила, в резултат на което на ищцата са причинени имуществени вреди в размер на 155 лева. Иска се ответникът да бъде осъден да заплати сумата в размер на 155 лева, съставляваща обезщетение за непозволено увреждане, ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска. С определение № 31218 от 31.07.2024 г. по гр. дело № 62464/2023 г. Софийски районен съд е приел, че делото не му е родово подсъдно и го е изпратил на Административен съд – София град, като се е позовал на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, тъй като твърдението на ищцата е, че претърпените вреди са настъпили от незаконосъобразни действия и бездействия на служители от Столична община, изразени в иницииране и провеждане на принудително събиране на вземания, актът за установяване на които е бил отменен. С определение № 22811 от 08.11.2024 г., постановено по адм. дело № 9880/2024 г., Административен съд - София град е приел, че спорът не му е родово подсъден и е налице хипотезата на чл. 135, ал. 6 от АПК, поради което е изпратил делото на смесен петчленен състав на съдии от Върховния административен съд и Върховния касационен съд за произнасяне по спора за подсъдност. Съдът е приел, че в конкретния случай не се касае за реализиране на отговорност на Столична община за причинени вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия, по повод изпълнение на административна дейност, поради което предвиденият в чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ ред по АПК е неприложим. Според съда в изпълнителното производство, провеждано по реда на ГПК, Столична община не действа като административен орган, а сезирането на частен съдебен изпълнител не е волеизявление, направено при или по повод изпълнение на административна дейност, а представлява акт на взискател за събиране на изискуемо задължение. При така установеното настоящият смесен състав от съдии на Върховния касационен съд и Върховния административен съд приема, че компетентен да разгледа и да се произнесе по исковата молба на А. М. е Административен съд – София град по следните съображения: Разпоредба на чл. 203, ал. 1 и ал. 2 от АПК регламентира, че исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на Глава единадесета от АПК, като за неуредените въпроси за имуществената отговорност по ал. 1 се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В съответствие с разпоредбата на чл. 1, ал. 1, предл. първо и ал. 2 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда, установен в АПК. Вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични /чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК/ и същите се събират по реда на Данъчно-осигурителния кодекс /ДОПК/ от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. Друга предвидена възможност за принудително събиране на публичните вземания по влезли в сила наказателни постановления е регламентирана с нормата на чл. 2, ал. 3 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, която дава правомощие на органите, компетентни да установяват публични вземания, да възложат тяхното събиране на един или повече частни съдебни изпълнители. В процесния случай Столична община се е възползвала от предвиденото изключение с разпоредбата на чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, като е възложила с възлагателно писмо събирането на публичното вземане по наказателно постановление № 267236/25.03.2016 г., издадено от зам. кмета на Столична община, с което е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева на А. М., на частен съдебен изпълнител в съответствие с чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ. В тази връзка следва да се има предвид, видно от изложените в исковата молба обстоятелства, че от ищцата не се твърдят вреди настъпили от действия или бездействия на частния съдебен изпълнител, а се претендират вреди настъпили от незаконосъобразни действия на длъжностни лица при Столична община, изразяващи се във възлагане за принудително събиране от частен съдебен изпълнител на вземане по наказателно постановление, преди същото да е влязло в сила. Така соченото действие в исковата молба - сезирането на частен съдебен изпълнител, е именно по повод на изпълнение на административната дейност на длъжностни лица от Столична община, свързана с издаване на наказателни постановления по реда на Наредбата за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община, което действие предхожда започването на изпълнителното производство по реда на ГПК от съответния частен съдебен изпълнител. Това действие е с оглед на правомощието на административнонаказващия орган по чл. 74 от ЗАНН в тридневен срок от влизане в сила на наказателното постановление да предприеме действие за привеждането му в изпълнение. С оглед на това и след като твърдението на ищцата е, че претърпените вреди произтичат от незаконосъобразни действия на Столична община по повод на осъществяваната административна дейност пи издаване на наказателни постановления, искът е с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, а компетентен да се произнесе по него е Административен съд – София град. Предметът и обхватът на търсената съдебна защита се определят от наведените от ищцата обстоятелства и направеното искане. По изложените съображения и на основание чл. 135, ал. 5 от АПК, настоящият петчленен състав от съдии от Върховния касационен съд и Върховния административен съд,