Определение № 113 от 28.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 809/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 1579 от 23.12.2020 г. по в.т.д. № 2477/2020 г. на Софийския апелативен съд, Търговско отделение, пети състав, с което е потвърдено решение № 1190 от 12.08.2020 г. по т.д. № 582/2019 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение, VI-18 състав. С посоченото решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с БУЛСТАТ:[ЕИК], [населено място], сумата от 55 286.79 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гаранция за изпълнение“, сключена с полица № 1500-130-2018-00149/02.05.2018 г., във връзка с договор 1983орд-38/14.05.2018 г. с предмет Реконструкция и модернизация на Център за повишаване на готовността на населението за реакция при наводнения – [населено място] – Учебен център и Учебно-тренировъчен комплекс, ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 01.04.2019 г., до окончателното й изплащане, както и разноски по делото. Касаторът релевира оплаквания за недопустимост, евентуално – неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оплакването за недопустимост се обосновава с твърдението, че въззивният съд, в нарушение на разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, не е спрял производството до разрешаването на досъдебно производство № 178/2018 г., водено от ГДБОП при МВР, което настоящият касатор възприема като обуславящо и преюдициално спрямо търговския спор. Намира, че в случая изходът на гражданския спор зависи от установяването на престъпни обстоятелства, тъй като фактическият състав на отговорността на застрахователя се изключва при извършено от застраховащия престъпление. Отказът да бъде спряно производството от страна на въззивния съд се интерпретира от касатора и като допуснато от съда съществено процесуално нарушение, обуславящо неправилност на постановения от него въззивен съдебен акт. Неправилността се обосновава още с твърдения за нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в неправилно приложение на разпоредбата на чл. 266 ал.2 ГПК – недопуснати от въззивния съд, поради приети за преклудирани, искания за разпит на свидетел и допускане на съдебно-графическа експертиза, както и необсъждане от съда на факта, че застрахователната полица е с дата, предшестваща датата на сключване на договора, чието изпълнение обезпечава. Касаторът твърди и неправилно приложение на материалния закон, в частност – чл. 398, ал. 4 КЗ, като счита, че въззивният съд погрешно е интерпретирал събраните по делото доказателства и не ги е анализирал в тяхната цялост и логическа взаимовръзка. Сочи, че конкретният случай попада в хипотезата на раздел III, чл. 18, ал. 14 от Общите условия по застраховка „Гаранции“, а именно че застрахователят не дължи обезщетение, ако страните по договора, съдържащ условия за гаранционен ангажимент, инсценират застрахователно събитие или умишлено са заблудили застрахователя с неверни данни за застрахования риск или застрахователното събитие. Твърди, че от събраните по делото доказателства е видно, че по-малко от месец след сключване на договора между изпълнителя и възложителя, вече е имало съществени проблеми и разминавания между страните, основани на разпоредбите на сключения между тях договор, а застрахователят е уведомен за настъпило застрахователно събитие едва на 15.10.2018 г., т.е. четири месеца след като и на двете страни е било ясно, че по договора ще настъпят съществени промени – или ще се промени цената, или договорът ще се прекрати, поради невъзможността изпълнителят да изпълни задълженията си. Този факт неправилно не е обсъден от въззивната инстанция, която е счела за достатъчно, че поради липсата на сключен анекс или споразумение, не е налице хипотезата за изключен риск. Твърди, че застрахователят следва да черпи права от несвоевременното му уведомяване за настъпилия покрит застрахователен риск, защото в този смисъл е предвиденото в КЗ изключение от случаите, в които се дължи удовлетворяване на предявената претенция, както и, че от значение е самото уведомяване, а не други обстоятелства. Оплакването за необоснованост на атакувания съдебен акт е аргументирано с твърдението, че съдът не е разполагал с достатъчно доказателства, които да обосноват извода му, че е било налице намерение за изпълнение на договора за изработка и поради тази причина се е позовал единствено на това, че има започнати строително-монтажни работи по някои от обектите. Моли атакуваното решение на въззивния съд да бъде обезсилено като недопустимо, евентуално – отменено и постановено ново, с което предявените срещу касатора искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждането на разноските, направени от дружеството за всички съдебни инстанции. Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което са формулирани следните правни въпроси: 1. Следва ли да се считат за преклудирани новооткритите или нововъзникнали обстоятелства (доказателства) по делото, установени в хода на съдебното производство след размяна на книжата; 2. Следва ли да намери приложение разпоредбата на чл. 266, ал. 2 ГПК, когато новите обстоятелства и новите доказателства са открити в производството по друго търговско дело между същите страни; 3. Може ли съдът след приключване на съдебното заседание, в което е обявил делото за решаване, да се произнесе по предявена до него молба от страна по делото и да преразгледа определението си за обявяване на същото за решаване; 4. Следва ли въззивният съд при постановяване на решението си изрично да посочи, че същото е постановено при участието на трето лице-помагач, и ако се приеме, че е така, как следва да се установи, че третото лице е редовно уведомявано и призовавано за съдебните заседания; 5. От кой момент следва да се счита, че е сключен договор за застраховка – към датата на подписване на основния договор или към датата, на която е издадена застрахователната полица; 6. Може ли да се приеме, че е налице проява на груба небрежност от страна на застрахования при неуведомяване своевременно на застрахователя за проблеми при изпълнението на договорните уговорки; 7. Следва ли въззивният съд да изложи собствени мотиви, като обсъди всички доводи на страните, свързани с твърденията им, които имат значение за решението по делото; 8. Следва ли да се счита за редовно уведомен застраховащият от застрахования при положение, че няма данни да е получавал и потвърждавал съобщенията на последния, изпратени по ел. път и 9. Налице ли е съществен порок на съдебното решение, ако в него липсва един от реквизитите, посочени в чл. 236, ал. 1 ГПК, и по-конкретно този по т. 7. По отношение на въпроси от № 1 до № 3, вкл., формулирани в изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, се поддържа допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че възприетoто от въззивния съд по отношение на тях е в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 328 от 15.05.2014 г. по гр.д. № 805/2012 г. на IV г.о., решение № 186 от 23.01.2019 г. по гр.д. № 1149/2018 г. на I г.о.; решение № 136 от 25.06.2019 г. по гр.д. № 4465/2018 г. на IV г.о. и решение № 131 от 09.04.2014 г. по гр.д. № 6193/2013 г. на IV г.о. По поставения въпрос № 7 също се твърди основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, без касаторът да сочи конкретни актове на ВКС. За всички останали въпроси се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, обосновано със значението им за постигане „уеднаквяване на съдебната практика и касационен контрол на незаконосъобразните решения на въззивната инстанция“. Искането за допускане на касационното обжалване се поддържа и на самостоятелните основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 2, предл. второ и предл. трето ГПК (ред. ДВ бр. 86/2017 г.) – вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, първото от които е обосновано с непосочване във въззивното решение, че в производството участва трето лице – помагач. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, чрез процесуален пълномощник. Изразено е становище, че поставените въпроси не удовлетворяват предпоставките за допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение. Изложени са съображения и за неоснователност на касационната жалба, доколкото наведените в нея доводи и оплаквания не са подкрепени от доказателствата по делото и противно на твърденията на касатора вече са били подробно обсъдени от съд. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила. Претендира и направените по делото разноски. Третото лице – помагач „Класико Проект“ ЕООД, с ЕИК:[ЕИК], [населено място], не депозира писмен отговор. С молба с вх. № 334 от 14.01.2022 г. касаторът прилага заверени за вярност копия от решение № 569 от 31.08.2021 г. по в.т.д. № 2274/2020 г. на Софийски апелативен съд, протокол № 200 от 15.03.2021 г. от проведено на 05.03.2021 г. о.с.з. по същото дело и решение № 770 от 10.12.2021 г. по в.т.д. № 660/2021 г. на Софийски апелативен съд, които според касатора представляват нововъзникнали обстоятелства и като такива имат значение за правилното решаване на настоящото производство. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и е насочена срещу акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди изцяло първоинстанционното решение, въззивният съдебен състав е счел, че е предявен иск с правно основание чл. 429, ал. 1, т. 2 КЗ за заплащане на застрахователно обезщетение за покриване отговорността на изпълнителя по процесния договор за строителство. Изложил е съображения, че застраховката „Гаранция за изпълнение“ е форма на застраховката гражданска отговорност, предвидена като възможност в чл. 111 от ЗОП, като при нея се застрахова рискът от финансови загуби и/или допълнителни разходи във връзка с неизпълнението по конкретен, посочен в застрахователната полица, гаранционен договор. С тази застраховка се гарантира изпълнението на договорните задължения на отговорното лице по договора, като гаранцията за изпълнение служи и като неустойка при пълно или некачествено изпълнение, в зависимост от договореното между страните. Въззивният съд е приел за установено по делото, че страните са обвързани от договор за застраховка „Гаранция за изпълнение“, обективиран в застрахователна полица № 1500-130- 2018-00149, по който застраховател е ответникът, а ползващо се лице от застраховката е ищецът, овластен да претендира застрахователното обезщетение съгл. чл.432 ал. 1 вр. чл. 380 КЗ. Срокът на застраховката е от 07.05.2018 г. до 02.12.2023 г., а обхватът на застрахователното покритие произтича от очертания в договора застрахователен риск – частично и/или изцяло неизпълнение на задължения на застраховащия – „Класико Проект“ ЕООД, спрямо застрахования, при посочен в полицата лимит на отговорност - 55 286.79 лв. Въззивният съд е отхвърлил възражението на ответника, че договорът е неистински, тъй като изслушаната съдебно-почеркова експертиза е установила автентичност на подписа, който е оспорен от ответника като положен от лицето В. В., от името на което изхожда, поради което е приел, че е налице валиден застрахователен договор. Апелативният съд е приел за установено, че след проведена процедура по ЗОП с предмет „Реконструкция и модернизация на центрове за повишаване на готовността на населението за реакция при наводнения, в рамките на описания проект по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ по обособена позиция № 6, е сключен договор за обществена поръчка № 1983орд-38/14.05.2018 г. между ищеца като възложител и „Класико Проект“ ЕООД като изпълнител, с който на „Класико Проект“ ЕООД е възложена реконструкция и модернизация на Център за повишаване на готовността на населението за реакция при наводнения – [населено място] – Учебен център и Учебно-тренировъчен комплекс – извършване на СМР в цитираните обекти. Въз основа на протоколите за приемане на извършените работи и заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът е извел извод за частично изпълнение на договора по конкретните обекти. Въззивният състав е констатирал липсата на надлежно въведено в процеса оспорване на автентичността на договора за изработка, но дори и при опорочена воля на представителя на изпълнителя при сключване на договора, за приложима е счел разпоредбата на чл.301 ТЗ. Възраженията на застрахователя за опит на страните по договора за СМР за умишленото му въвеждане в заблуждение, както и че не са имали намерение да изпълнят гарантирания договор, съдът е намерил за несвоевременно направени, а по същество за неоснователни. Посочил е, че показанията на В. В., събрани по друго дело, не могат да бъдат ценени, а искането за неговия разпит е преклудирано. Доводите на ответника, че между ищеца и третото лице били сключени договори за още два обекта, освен тези за Враца, а именно за [населено място] и за [населено място], като още на 05.06.2018 г. изпълнителят е поискал промяна на цената за обекта в обл. Габрово, съставът на Софийския апелативен съд е приел за ирелевантни и не установяващи наличието на твърдяния изключен риск, доколкото касае друг договор и друг обект. Съдът е отхвърлил като недоказани и твърденията на ответния застраховател, че са му представяни неверни данни и не са му съобщавани обстоятелства от съществено значение за застрахователния интерес. Възражението на ответника, че е налице изключен риск по раздел ІІІ, чл. 18, ал. 4 от Общите условия на застраховката, съдът също е намерил за неоснователно, по съображения, че клаузата предвижда, че измамнически действия, умисъл или груба небрежност от застраховащия или на застрахования, негови представители или свързани с него лица, в това число действия, целящи неоснователно обогатяване от застраховката, а доказателства в тази насока липсват. За неоснователно е прието и възражението, че е налице хипотезата на изключен риск по чл. 18, ал. 1 от Общите условия, която предвижда, че не се дължи обезщетение от застрахователя, ако към датата на сключване на застрахователния договор, застраховащият е бил в неплатежоспособност или в процедура по ликвидация, сливане, вливане, или има молба за откриване на производство по несъстоятелност, или е било известно на застрахования, че застраховащият има просрочени парични задължения или е искал разсрочване на такива, или от страна на застраховащия е направен пълен или частичен отказ от изпълнение на задължения по свързан с гаранцията договор и др. За да отхвърли това възражение, въззивната инстанция е посочила, че застрахователната полица е подписана на 02.05.2018 г. и по делото не е установено към датата на сключването й да е налице някоя от хипотезите на изключен риск по чл. 18, ал. 1 от ОУ. Не са налице данни по делото, че по отношение на „Класико Проект“ ЕООД е искано откриване на производство по несъстоятелност. Дружеството е обявило ГФО в Търговския регистър към май 2018 г. – обявен е ГФО за 2016 г., който е бил изискуем до този момент, тъй като задължението за ГФО за 2017 г. е към 30.06.2018 г. В обявения баланс фигурират текущи активи на стойност 1 325 хил. лв., от които парични средства в размер на 235 хил. лв. при текущи задължения в размер на 12 хил. лв., съотношението между които сочи много добро финансово състояние. Твърденията на ответника, че страните по гарантирания договор са действали в ущърб на застрахователя, като са инсценирали застрахователно събитие, и са го заблудили с неверни данни за застрахования риск или застрахователното събитие, според въззивната инстанция са неоснователни, доколкото твърденията, че СМР не били започнати и нямало намерение да бъдат изпълнявани, се опровергават от писмените доказателства и от заключението на съдебно-техническата експертиза. Решаващият състав е отхвърлил и възражението на застрахователното дружество за наличие на изключен риск по т. 5.1 от Специалните условия на застраховката, предвиждаща, че не се покриват вреди, причинени на застрахования, вследствие на изменение на основния договор, при условие че не е постигнато съгласие със застрахователя за изменение на договора. Становището в този смисъл е основано на липсата на двустранно подписан анекс към договора. Възражението на ответника за несвоевременното му уведомяване за настъпило застрахователно събитие – според твърденията му на 15.10.2018 г., което било четири месеца след като на страните било ясно, че ще настъпят съществени промени по договора, също е отхвърлено. Съдът е възприел, че договорът е прекратен с писмо до „Класико Проект“ ЕООД от 11.01.2019 г. и към този момент е възникнало правото на възложителя да претендира застрахователното обезщетение. Изведеният от въззивния съдебен състав краен правен извод е за настъпване на обезпечения риск – частично неизпълнение на договорните задължения на изпълнителя „Класико Проект“ ЕООД в срока на действие на застрахователната полица, и своевременно направено искане от ищеца за плащане на обезщетението, поради което за дължима е счетена сумата от 55 286.79 лв. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения: Процесуалноправните въпроси, свързани с възможността страните да твърдят нововъзникнали обстоятелства, и да посочат и представят доказателства за тях, които обстоятелства са установени след размяната на книжата по делото, съответно след подаване на въззивната жалба, не съответстват на изискванията по чл.280, ал.1 ГПК, разяснени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Преди всичко, първият въпрос е пряко относим към процесуалните действия на първостепенния съд и към правилността на изведените от него изводи за преклудиране на възраженията на ответното дружество за това, че страните по договора за извършване на строителни работи са направили опит за въвеждане в заблуждение на застрахователя и не са имали изначално намерение да изпълнят гарантирания договор, а така също и за липсата на своевременно оспорване от страна на застрахователя на договора за изработка. Произнасянето по правилността на първоинстанционното решение е извън настоящото производство. От своя страна, въззивният съдебен състав, произнасяйки се по доказателствените искания на застрахователя – въззивник: за допускане на гласни доказателства и на вещо лице – графолог, в определение № 1746 от закрито заседание на 04.11.2020 г. е констатирал липса на надлежно въведени възражения, че процесният договор за обществена поръчка не е подписан от представителя на изпълнителя - В. Л. В.. С оглед липсата на надлежно оспорване на автентичността на договора и настъпилата процесуална преклузия, доказателствените искания са отхвърлени. В хода на въззивното производство, макар и да липсва изрично произнасяне по твърденията на въззивника /сега касатор/ за наличие на предпоставките по чл.266, ал.2 ГПК, при които е налице изключение от забраната за посочване на нови факти и доказателства, това не би довело до евентуален порок на атакувания съдебен акт, тъй като съдът е съобразил изпълнените СМР, надлежно приети от ищеца – възложител, а е приложил и презумпцията на чл.301 ТЗ. Затова и посочените въпроси не могат да се квалифицират като обуславящи за изхода на делото. Третият процесуалноправен въпрос е относим към предпоставките, при които съдът може сам да отмени определението си приключване на съдебното дирене и обявяване на устните състезания за приключени. Действително, искане в този смисъл е направено от пълномощник на застрахователното дружество, но не е било уважено от апелативния съд. От това не следва обаче, че съдът е отрекъл принципната възможност за оттегляемост на определението по реда и условията на чл.253 ГПК, поради което въпросът не може да се определи като обуславящ за изхода на спора. Въпрос № 4, свързан с изрично отразяване в решението участието на трето лице помагач и с начина за установяване, че привлечената подпомагаща страна е била редовно призовавана в процеса, макар и да е поставен във връзка със самостоятелното основание за касиране по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК /каквото изискване законодателят не е въвел/, следва да се преценява и като въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Този въпрос обаче не удовлетворява основната селективна предпоставка, разяснена в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. ОСГТК на ВКС, а освен това: не съответства на данните по делото; не е съобразен с крайния правен резултат от въззивното производство и характеристиката на това производство съгласно тълкувателната практика на ВКС; касае друго, макар привлечено по искане на касатора, трето лице, а е и пряко относим към правилността на атакуваното решение. Въпросите, свързани с отхвърлените от въззивния съд защитни възражения на застрахователното дружество /с отразени по-горе №№ 5, 6 и 8/ не са правни, тъй като не касаят тълкуване на конкретна правна норма, а са обусловени от конкретни факти по делото, преценени от решаващия съдебен състав и затова са релевантни към законосъобразността и обосноваността на атакувания съдебен акт. Процесуалноправните въпроси за съдържанието на решението и задължението на въззивния съд по чл.235 и чл.236 ГПК, безспорно попадат в обхвата на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване. По тях касационният жалбоподател не сочи никоя от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, но независимо от това, следва да се отрази, че с оглед подробните мотиви към решението и резултата от въззивното обжалване, липсват данни за допуснато отклонение от постановени от ВКС актове на нормативно тълкуване – ТР № 1/2013 г., ТР № 1/2001 г. и от решения на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК, надлежно публикувани в правно-информационните системи. Касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаните самостоятелни основания – вероятна недопустимост и очевидна неправилност. Не са налице данни за евентуални нарушения на съдопроизводствени правила, водещи до недопустимост на възивното решение. Апелативният съд не е формирал явно необосновани изводи в резултат на грубо нарушаване на правилата на формалната логика, не е допуснал превратно прилагане на закона, нито е приложил отменени правни норми. Доказателствените искания на касационния жалбоподател за приемане на приложени към молба с вх. № 334 от 14.01.2022 г.: невлезли в сила съдебни актове по други дела между страните и съдебен протокол от с.з. на 15.03.2021 г. по т.д. № 2274/20 г. на Апелативен съд – София, за които се сочи, че установяват нововъзникнали обстоятелства, са процесуално недопустими и не подлежат на преценка. При този изход на делото, на ответника по касационната жалба следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение