Определение № 367 от 05.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2355/2020 г.

Производството е по чл.278 във вр. с чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на адвокат М.З. като процесуален представител на Я. Д. К. от С. срещу определението на СГС от 24.06.2020г. по ч.гр.д. № 5269/2020г. Частната касационна жалба е допустима като подадена в преклузивния срок, от страна, имаща право и интерес от обжалването, и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, ВКС съобрази следното: С атакуваното определение СГС е отменил определението на СРС от 21.05.2020г. по гр.д. № 4761/2019г. в частта, с която е оставено без уважение искането на Я. К. за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса над размера от 400лв., и вместо него е постановил друго, с което е освободил ищеца К. от задължението за заплащане на държавна такса по предявените искове /срещу Сдружение „Център за защита правата в здравеопазването“ за унищожаване на договори за дарение на парични суми и за присъждане на дарените суми в общ размер 28456лв./ за сумата над 400лв. до пълния дължим размер и е потвърдил първоинстанционното определение в останалата му обжалвана част, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на такса до размер на 400лв., както и за освобождаване от заплащане на разноските по делото. Въз основа на декларация на К. и на удостоверение от 27.12.2019г. въззивният съд е приел за установено, че ищецът: има нетни доходи в размер от 907.84лв. до 1002.18лв. от трудово възнаграждение по договор със срок за изпитване в полза на работодателя от 04.09.2019г.; че няма лица, които издържа; до момента на сключване на трудовия договор е бил регистриран в бюро по труда; не притежава недвижимо имущество, МПС, акции и дялове в търговски дружества. В декларацията е посочена необходимост от 300лв. месечно разходи за лечение, но по делото не са представени доказателства за това – представен е протокол за предписани му лекарства от 12.12.2011г. с посочена в него диагноза „параноидна шизофрения“, но от писмо на Столична община е видно, че той не е поставен под пълно или ограничено запрещение, като не са представени по делото никакви други медицински документи за наличие на заболяване на ищеца. От справката от НАП за общи задължения не се установява актуалният размер на дълга на ищеца, произтичащ от задължения за ДОД и за частта от тях, погасени по давност. Сочените данни за липса на стабилност в трудовата заетост, неяснотата относно здравословното състояние и разходите за лечение, размера на дохода на ищеца, съпоставен с МРЗ, отнесени към дължимата държавна такса, обуславят извод за частична основателност на искането – К. е в трудоспособна възраст и с оглед дохода му е в състояние да набави 400лв. за държавна такса, като за разликата над тази до дължимата такса той следва да бъде освободен. С оглед дохода му не е налице основание за освобождаване от разноските по делото и при липсата на яснота за размера им. Освен това той може да иска освобождаване от заплащане на конкретни разноски при промяна на обстоятелствата. В изложението на касатора по чл.287 ал.1 ГПКС се сочи произнасяне от въззивния съд в хипотезата по чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1. Следва ли съдът да вземе предвид и да се произнесе по всички посочени в декларацията по чл.83 ал.2 ГПК въпроси; 2. Допустимо ли е съдът да прави изводи и да релевира възражения от името и за сметка на ответната страна, в т.ч. и такива за погасителна давност, и представлява ли това накърняване на принципа за състезателност на страните; 3. Кой е меродавният момент за определяне на имущественото състояние – този, отнесен към минало време, или този към момента на отправяне на искането за освобождаване от заплащането на държавна такса и разноски. Твърди се, че съдът не се произнесъл по заявените обстоятелства – относно семейното положение на молителя, липсата на имущество, на дружества, допълнителни такси и разноски по делото. Посочена и представена е практика на ВКС /определения по ч.гр.д. № 136/2016г. ІV ГО, по ч.гр.д. № 1842/2015г. ІІІ ГО, по ч.гр.д. № 776/2016г. ІІІ ГО, по ч.ІІ 2 ГО, по ч.гр.д. № 4630/2014г. ІІІ ГО, по ч.т.д. № 564/2010г. ІІ ТО/. ВКС намира, че така поставените въпроси не обосновават допускането на касационно обжалване на въззивното определение. По първия въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие със сочената практика, тъй като е взел предвид и е подложил на преценка заявените от ищеца в декларацията обстоятелства. Вторият и третият въпроси са неотносими към решаващи изводи на въззивния съд. Изводът в атакуваното определение за липса на данни каква част от задълженията на ищеца за плащане на ДОД са погасени по давност е изграден при преценка на представената от него справка от НАП във връзка с искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса и на разноски по делото и не е относим към погасяване по давност на спорното право. Не са формирани и изводи за определяне на имущественото състояние на ищеца към минал момент – взети са предвид актуалните данни по делото, относими към производството по чл.83 ГПК. По изложените съображения се налага извод, че не са налице предвидените в закона и твърдяни от касатора предпоставки за допускането на касационно обжалване на обжалваното въззивно определение. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,