Определение № 241 от 14.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 236/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Ж. Б. И. чрез пълномощника му адв. К. срещу определение № 113 от 22.03.2012г. постановено по гр.д. № 156/2012г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, с което е оставена без разглеждане касационната му жалба срещу въззивно решение № 470 от 02.11.2011г. по гр.дело № 577/2010 год. на Благоевградски окръжен съд. Жалбоподателят намира определението за неправилно. Изтъква, че съдът погрешно е приел, че цената на всеки от предявените искове не надхвърля 5000лв. Това се отнася само за иска за собственост, но не и за иска по чл. 31, ал.2 ЗС, чийто размер е бил увеличен на 10 000лв. По тези съображения иска отмяна на определението. Ответниците по частната жалба Р. и Г. В. не са взели становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирани с правен интерес лица срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима. Производството е по обективно съединени искове по чл. 108 ЗС за собственост на недвижим имот и по чл. 31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване. Цената на иска за собственост е 448,13 лв., определена по реда на чл. 55, ал.1, б.”б” ГПК/отм./, при данъчна оценка на имота 1792,50лв. Искът по чл. 31, ал.2 ЗС е предявен първоначално за 4600лв. Заявено е пред първата инстанция увеличение на размера на 10 000лв. /с молба от 25.05.2009г./, което съдът е приел, изпратил е за становище на противната страна, но не се произнесъл с нарочно определение за допускането му. С решението си Петрички районен съд се е произнесъл по иск с цена 4 600лв. Допълване на решението не е искано от ищцовата страна. В. съд също е разгледал иска по чл. 31, ал.2 ЗС с цена 4 600лв. С обжалваното определение съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е приел, че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като цената на всеки от исковете е под 5 000лв. При така установеното фактическо и правно положение, настоящият състав на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение намира, че обжалваното определение е правилно. Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 от ГПК изключва от касационно обжалване решенията постановени по граждански дела с цена на иска до 5000лв. Разпоредбата в този си вид е в сила от изменението на ГПК в ДВ бр. 100 от 21.12.2010г. Съгласно § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Производството по касационната жалба е образувано, т.е. е висящо пред касационната инстанция след изменението на закона, поради което преценката за допустимостта на касационното обжалване следва да се извърши въз основа на този критерий - цена на иска над 5000лв. Несъмнено е, че в случая цената на иска за собственост не надхвърля тази граница. Доводите на жалбоподателя са свързани с иска по чл. 31, ал.2 ЗС. Следва да се приеме, че неговата цена също е до 5000лв. доколкото съдът се е произнесъл в рамките на първоначално предявения размер от 4600лв. и от страна на ищеца не са предприети действия за допълване на решението чрез разглеждане на иска в увеличения му размер. Ето защо въззивното решение и по двата иска не подлежи на касационно обжалване. При тези изводи обжалваното определение следва да бъде потвърдено като законосъобразно постановен акт. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.